Джейн Фалън
Пази си гърба! (41)

40.

В Лоуър Шипингам Кати още се чувстваше като знаменитост. В едно село всяка новина е голямо събитие, а такава история можеше да движи машината за клюки със седмици. Почти всички бяха имали някакъв контакт с Джеймс, дори и съвсем мимолетен, както съседът им веднъж го извика, за да прегледа болния им хамстер. Всички смятаха, че „Винаги е бил малко странен“, макар че ако ги бяха попитали само преди две седмици, щяха да кажат, че е очарователен, услужлив и надежден. Кати се наслаждаваше на новия си статут на измамена жена („Как можа да го причини точно на нея? Тя е толкова мила, така уязвима.“). Възрастни дами отиваха при нея в селския магазин, за да й кажат, че ще й е по-добре без него, че някъде я чака мъж, който ще се държи с нея като с принцеса, както заслужава.

Бизнесът й все така процъфтяваше, защото хората я търсеха, за да й помогнат („Трябва да е заета, горкичката?“) и защото нямаха търпение да чуят нейната страна на историята („Знаете ли, че той се опита да съблазни и Симон Найтли? Сякаш две жени не му бяха достатъчни!“). Симон с голямо удоволствие разказа на Кати силно редактирана версия на случилото се в нощта, когато се предложи пияна на Джеймс, като изкара себе си жертва, а него — хищник. Ричард бил бесен, заплашвал да размаже Джеймс, ако той се осмели да се появи отново в селото.

Сам Макнийл бе казала на Кати, че съветът е решил Джеймс да събори пристройката на клиниката, но тъй като не знаели адреса му, вероятно нямало да научи лошата новина преди изтичането на крайния срок, което щяло да му навлече и глоба.

— Колко безотговорно — каза тя. — Да си тръгне, без да каже на никого къде ще отиде.

Кати се опитваше да попречи на Сам да я вземе под крилото си, но тя беше решена да се грижи за нея и вечно настояваше да се отбива у тях за питие или вечеря. Това я устройваше, докато искаше да подклажда огъня за пристройката, но вече искаше да се отдръпне от задушаващото одеяло на приятелството на Сам. Време беше да се позабавлява, да си намери нови приятели и да си поживее малко.

Всъщност не се познаваше със Сали О’Конъл, рецепционистката на Джеймс, но реши, че е време да поправи това. Сали също беше пострадала от него, имаха нещо общо помежду си, освен това тя можеше да се окаже полезно оръжие. И така, една сутрин, въоръжена с торбичка домашни бисквити и с най-широката си усмивка, тя почука на вратата на Сали и се представи.

— Мисля си, че не бива да позволяваш да се измъкне безнаказано — заяви Кати, щом й сервираха чаша чай с бисквитите и се настаниха в кухнята. — Има си закони за тези неща. Не може просто да уволняваш хората на мига, каквото и да си мислиш, че са направили.

— Не съм направила нищо лошо — каза отбранително Сали.

Кати, разбира се, знаеше това, но не можеше да си признае.

— Дори да беше направила…

— Не съм — повтори Сали, като че ли щеше да се разплаче.

Кати смени тактиката.

— Знам. Имам предвид, че в каквото и да те беше обвинил Джеймс, пак няма право да те гони просто така. Има си процедури. — Тя не знаеше какви са тези процедури, но беше сигурна, че Джеймс ще си има доста проблеми, ако Сали вдигне врява. — Официално предизвестие и други такива. Трябва да поговориш с Инспекцията по труда.

Сали отпи от чая си.

— Не знам. Започвам работа при Саймън и Малкълм следващата седмица. Не си струва.

Кати беше чела, че в наши дни апатията процъфтява сред младото поколение и че младите искали само да седят на дивана и да играят по цял ден видеоигри. Тя огледа кухнята на семейната къща на Сали. Като че ли не можеха да си позволят много видеоигри, камо ли нещо, на което да ги играят.

— Може да ти дължи пари. Сигурна съм, че ще го накарат да ти изплати някаква компенсация. — Това вече май привлече вниманието й.

— Е, какво точно трябва да направя? — попита Сали и си наля още чай.

Единственият облак на хоризонта на Кати беше Оуен. Успяваше да го избягва от нощта на партито — или по-скоро от сутринта след партито, — но все още я беше яд, че може да се е възползвал от нея, докато е била уязвима. Възнамеряваше вече да контролира напълно връзките си с мъжете. Никакво седене у дома, за да го чака да се обади, или да готви с часове овчарския пай както му харесва. Следващата й връзка щеше да е по нейните правила, те трябваше да нагласят живота си към нейния.

Лоуър Шипингам обаче беше малко село и бе трудно да избягваш някого задълго. Така че неизбежното се случи — две седмици след партито Кати видя Оуен да излиза от магазина за органични продукти точно когато тя се канеше да влезе. Той й се усмихна. Кати си помисли да го подмине, но й се стори твърде крайно, все пак той стоеше точно пред нея. Затова го поздрави възможно най-безизразно.

— Как си? — попита сърдечно Оуен.

— Добре. — Кати се опита да влезе покрай него в магазина. Оуен, който вече изглеждаше малко объркан, не отстъпи.

— Ако обичаш — сопна се тя.

— Добре ли си? — попита я той. — Да не съм те разстроил някак?

Кати изсумтя.

— А ти как мислиш?

— Честно да ти кажа, Кати, нямам представа, но наистина изглеждаш много ядосана.

Кати виждаше, че две клиентки в магазина наблюдават драмата. Хвана Оуен за ръка и го изведе на улицата.

— Е, след като попита, не, не съм добре, и да, наистина ме разстрои. Не ми казвай, че нямаш представа за какво говоря.

— Всъщност нямам, но съм сигурен, че ти ще ми кажеш — отвърна Оуен, звучеше подразнен.

— Значи не помниш, че ме вкара в леглото си в нощта на партито?

— Помня, че те сложих в леглото, ако това имаш предвид.

— И легна до мен.

— Нямаше къде другаде да легна. Това ли ти е проблемът?

Кати замълча. Нещата не вървяха както си ги представяше.

— И просто реши, че първо трябва да ме съблечеш?

Оуен се огледа, сякаш да провери дали някой ги чува. После прошепна гневно:

— Не, ти си свали дрехите. Е, не всички… успях да те спра, преди да свалиш и бельото. Какво става, Кати? Срам те е, че се опита да спиш с мен? Защото аз си мислех, че просто ти помагам. Намерих ти място да спиш, вместо да те оставя да бродиш в състоянието, в което беше.

Кати се стъписа. Беше му се предложила? О, Господи, какво унижение! Все пак трябваше да разбере какво точно бе станало между тях.

— Значи… ти… не си… ние не сме…?

— Разбира се, че не сме. Ти беше мъртвопияна. Господи, за какъв ме мислиш?

— О, по дяволите, Оуен. Много съжалявам. Просто си помислих… — тя замълча, не знаеше какво да каже.

— Какво? Помисли си, че съм толкова отчаян, че ще спя с теб, докато си почти в кома. Много благодаря.

— Просто не помня нищо. Когато се събудих до теб…

— Забрави — каза той и понечи да си тръгне. — Разбира се, явно съм се възползвал от теб, защото съм пълен загубеняк.

— Господи, много съжалявам — извика тя след него и забеляза, че Сам Макнийл стои на прага на магазина и гледа цялата драма.

— Да ти помогна с нещо? — озвери й се Кати и Сам се престори, че разглежда доматите.

Кати се обърна и си тръгна, зачервена от гняв. Откъде да предположи, че Оуен е единственият от милион мъже, който ще се държи безупречно?