Джейн Фалън
Пази си гърба! (43)

42.

Откакто чу съобщението на Джеймс, че ще вземе Фин от училище, Стефани трескаво се опитваше да му се обади. Само не и днес. Искаше Фин да вижда баща си, но не и този следобед. Трябваха й няколко безсънни нощи да реши, че Майкъл заслужава да бъде представен на сина й. И още няколко тревожни дни, преди да каже това и на двамата. След една-две седмици от началото на връзката им, тя бе започнала да споменава името на Майкъл пред Фин. Нямаше представа дали това е правилният начин детето ти да научи, че имаш нов партньор, без да го травмираш завинаги, но наистина не знаеше какво друго да стори, а да седне с Фин и да му го заяви официално й се струваше прекалено за нещо, което все още беше просто обикновена връзка.

Фин реагира доста спокойно, което я накара да се притесни, че може би не е разбрал напълно какви са отношенията й с Майкъл, затова един ден, когато му приготвяше любимите рибени пръстчета и фасул, тя каза възможно най-небрежно:

— Разбираш ли, че Майкъл ми е нещо като гадже?

Фин просто извъртя очи и каза:

— Твърде стара си за гаджета — от което тя не се почувства по-добре.

После, след два дни, той изневиделица заяви:

— Майката на Арун си има гадже.

Тя изчака дали ще каже още нещо и когато той не го направи, единственото, което се сети да отвърне, беше:

— О? Така ли?

— Като теб — каза той и после отиде да си играе със Себастиан.

Майкъл беше малко по-трудна задача. Не защото смяташе, че не би искал да се срещне с Фин — той винаги питаше за него и все още не бе започнал да се прозява, докато тя му разказва някаква сладка история за сина си, която би била интересна само за един родител, — а защото да го попита дали иска да се запознае със сина й бе същото като да го попита дали намеренията му са сериозни. Това бе само на крачка от въпроса дали е готов да се задоми.

Накрая обаче именно той отвори темата. Бяха на откриване на галерия в Шордич, обградени от красиви хора на свободна практика от района. Всъщност Стефани започваше да се отегчава от безбройните културни събития, които трябваше да посещава напоследък. Бяха ходили на изложби, концерти, инсталации, и като че ли всички се провеждаха само на радиус от половин миля от Хокстън Скуеър и привличаха едни и същи трийсет и пет годишни хора.

Стефани по принцип не се чувстваше особено добре в Хокстън. Всичко там изглеждаше като в края на деветдесетте и някак твърде самодоволно готино. Приятелите на Майкъл бяха предимно художници или музиканти, макар тя да подозираше, че повечето от тях работят в някое счетоводство, а останалите просто харчат парите на родителите си. Те успяваха да я накарат да се почувства не на място, макар и неволно, с неясните си забележки и небрежния си, излъчващ прекалено нехайство шик, за който тя много добре знаеше, че са нужни часове подготовка. Винаги се чувстваше прекалено изискано облечена, прекалено изтупана и прекалено… обикновена. Те винаги бяха мили с нея и правеха усилие да я включат в разговорите, но понякога тя копнееше да си поговорят за нещо нормално, например какво са видели по телевизията или за филм без субтитри.

Двама от тези приятели бяха довели децата си на изложбата — момченце на шест и момиче на осем. И двете бяха свръхпреждевременно развити и разсъждаваха с родителите са за смисъла в картините така, че на Стефани й се прищя да ги шамароса. Или може би искаше да шамароса родителите им, не беше сигурна. В последвалия разговор Майкъл спомена, че и тя има син и нямал търпение да се запознае с него, дори нещо повече — най-много съжалявал, че си няма свои деца. Пия, съпругата му, разбира се, просто не искала деца. Естествено, отвърнаха приятелите му и Стефани остана в недоумение.

По-късно тя го попита какво е имал предвид и той й каза, че Пия била модел и най-важната й грижа била да запази фигурата си. Сега Стефани се почувства ужасно в още две отношения. Първо, жена му е била модел, избрана сред много други заради физическото си съвършенство, което не можеше да накара нито една нормална жена да се почувства добре, и второ, във всичко това се съдържаше намекът — наистина от страна на Пия, а не на Майкъл, — че раждането деформира тялото на жената. Въздържа се да не сподели параноята си с Майкъл, защото знаеше, че най-непривлекателното нещо е да показваш слабостите си и нуждата да ти повтарят, че си хубава. Насочи разговора към удоволствието и удовлетворението, което ти носи едно дете, и как всяка физическа жертва си струва. Малко й домъчня за Майкъл, когато приключи, защото се поувлече, а не беше виновен той, че жена му не е искала бебе. Внезапно й се стори съвсем естествено да го попита дали би желал да прекара малко време с Фин и той веднага се съгласи.

Планът беше Майкъл да отиде в офиса й в края на деня и да се приберат заедно. Двамата можеха да прекарат малко време, докато тя приготви вечерята, а после Фин, който щеше да се държи много прилично, щеше да си легне без протести и да ги остави да се насладят на компанията си. Но съобщението от Джеймс променяше всичко.

Стефани му бе оставила четири съобщения, докато Майкъл дойде да я вземе. Той очевидно си беше изключил телефона, може би именно за да не му се обади, че ще остави Фин у Арун или у Каси. На домашния телефон не отговаряше никой и тя се зачуди дали не са се отбили в парка на път за дома. Опита да се обади и на Каси, разбира се. Не искаше да я лишава от неочаквания свободен следобед, но реши, че ако й обясни точно каква е ситуацията и й обещае друг свободен ден, тя ще прояви разбиране. За нещастие тя явно също очакваше подобно обаждане и беше неоткриваема. Сега Стефани трябваше да реши дали да каже на Майкъл, че има промяна в плана, и да разочарова Фин, или да рискува и да запознае гаджето си не само със сина си, но и с бившия си съпруг. Накрая каза на Майкъл точно какво става и той реши вместо нея: бяха възрастни хора, Стефани и Джеймс бяха разделени, нямаше нищо лошо да постоят заедно в една стая, нали?

Когато таксито зави по Белсайз Авеню, на нея вече й призляваше. Не можеше да си представи как ще реагира Джеймс на факта, че тя ще се появи с мъж, но беше сигурна, че няма да го приеме добре. Част от нея си мислеше, че си го заслужава, нека види, че тя продължава напред — че може да привлече друг мъж, че е хубава и успешна, — но най-вече искаше това да е приятно преживяване за Фин.

Преди да е успяла да пъхне ключа в ключалката, вратата се отвори и на прага застана Джеймс. Беше залепил огромна усмивка на лицето си и протегна ръка на Майкъл. Фин сигурно му беше казал какво става, помисли си тя с благодарност.

— Ти сигурно си Майкъл — рече той, докато разтърсваше ръката му. — Радвам се да се запознаем. Здрасти, Стеф, получи ли съобщението ми?

— Да — отвърна тя колебливо. — Опитах се да ти се обадя.

Джеймс отстъпи назад, за да ги пусне. Изглежда не смяташе да си тръгва скоро.

— Фин е в кухнята, Майкъл — каза той. — Няма търпение да се запознаете.

— Ясно — каза Майкъл и го последва през къщата.

Господи, Джеймс беше изумителен. Държеше се, сякаш все още притежаваше къщата, което отчасти бе точно така, но все пак. Майкъл я погледна питащо и тя направи физиономия в смисъл: „Нямам представа.“

Фин седеше в очакване до масата в кухнята. Джеймс го посочи, сякаш беше някакъв ценен експонат.

— Фин, това е Майкъл. Майкъл, това е Фин.

— Здрасти, Фин — каза Майкъл и му подаде ръка. Фин, който никога не беше се здрависвал с никого, го погледна с подозрение и остави ръката му да си виси във въздуха. Лицето му изглеждаше измито до зачервяване. Като че ли и на Джеймс беше същото.

— Стисни ръката на Майкъл — каза Джеймс и Фин пое вяло ръката му. Беше ял сандвич със сирене, когато влязоха, и Стефани забеляза, че Майкъл скришом (или поне той така си мислеше) избърса ръката си в крачола на панталоните си. Майкъл не беше много опитен с децата и тя го съжали, докато той се опитваше да говори със сина й. Щеше да е доста по-лесно, ако Джеймс се разкараше най-после и ги оставеше сами, но тя знаеше, че няма да го направи: щеше да провали всичко, щеше да седи в кухнята и да привлича вниманието на Фин, щеше да жегва от време на време Майкъл и да показва колко прекрасен и успешен е, макар че вече не бе много сигурна дали второто е вярно.

Всъщност тя нямаше представа как оцелява той в момента. Каза си, че трябва да поговорят за финансите; просто не можеше да се насили да остане насаме с него повече от необходимото, а нямаше как да проведат такъв разговор пред Фин. Така или иначе той щеше да започне да се перчи, защото си беше такъв. Ако не с работата, то с уменията си в голфа или пък как е успял да накара две жени да го обичат едновременно.

Мислите й бяха рязко прекъснати, когато забеляза, че Джеймс става от мястото си срещу Фин и Майкъл.

— Е — каза ведро, — най-добре да ви оставя да се опознаете.

Протегна ръка и подложи Майкъл на още едно ръкостискане. Сякаш бяха на среща на масоните, помисли си Стефани и едва не се засмя. Липсваха им само гумените ръкавици и перата за прах. Или бяха престилки?

— Радвам се, че се запознахме, Майкъл — каза Джеймс отново. — Сигурен съм, че ще се видим отново. Фин, дръж се прилично. Стеф, доскоро. Не ме изпращай.

И си тръгна. Просто така.

— Нали каза, че бил неразбран — каза Майкъл по-късно, докато пиеха вино на дивана, след като Фин си легна.

— Така е, не знам какво му става.

Накрая тази среща се оказа голям успех. Майкъл, който не обичаше животните, гледа как Фин сложи Дейвид в затвореното отделение на колибката му за през нощта и дори успя да се покаже заинтригуван. Поговориха малко за футбол, макар че Фин едва ли разбра думите на Майкъл, че „Лийдс“ имали нужда от ново ляво крило, и започна да се прозява.

Без съмнение Фин, повлиян от настроението на баща си, се държеше много прилично, беше любезен и не говореше непрекъснато или с пълна уста. Послушно отиде да си легне в осем и половина, като каза: „Радвам се, че се запознахме“, също като Джеймс.

Стефани се сгуши в Майкъл. Беше минало доста добре, като за вечер, в която запознаваш сина си с новия си приятел под надзора на бъдещия си бивш съпруг.