Джейн Фалън
Пази си гърба! (30)

29.

Наградите на БАФТА бяха само след няколко дни и Стефани не полагаше особени усилия за планирането на партито на Джеймс. Беше разпратила поканите и прие отговори от повечето гости, нае кетъринга — японска фирма, която щеше да дойде в къщата с големи торби със страховити ножове и да приготви сашими в кухнята, докато гостите се възхищават на уменията им, — но нищо повече. Реши да се обади на Кати, за да разбере как вървят приготовленията там. Поне това беше претекстът да й се обади. Всъщност започваше да се тревожи за нея. Джеймс й бе казал, че Сали се е обадила на отдела по планиране заради разширението, което е построил зад клиниката, но тя си имаше други подозрения. Кати като че ли бе преживяла някакво просветление, откакто се срещнаха и се разбраха за плана. Сякаш се преобразяваше от сладката, ранима жена в нещо като отмъстителен кръстоносец. Стефани, която знаеше, че идеята за отмъщението бе нейна, сега се страхуваше, че е създала чудовище, което не е в състояние да обуздае.

Кати отговори на второто позвъняване. Гласът й звучеше сладък и мил както винаги.

— Стефани, здравей, как си?

— Добре, просто се питах докъде си с партито.

Кати й разказа каква украса е планирала за общинската зала, за метрите бял муселин, аранжирани в нещо като бедуинска шатра, за белите покривки и за украсата от бели лилии, които е избрала. Звучеше направо като сватба, помисли си Стефани, едва ли на Джеймс щеше да му хареса. Осъзна, че е спряла да слуша, когато внезапно чу, че Кати се смее и казва:

— Съмнявам се, че дотогава ще са му останали приятели, които да покани.

— Какво имаш предвид? — попита Стефани.

Кати й разказа цялата история за Сали и чичо й Пол, и как сега Джеймс трябва да ходи в данъчното, за да се обяснява и вероятно да плати глоба, или поне да изплати дължимото. И как ходил при Сам Макнийл да го пита дали при нейното влияние в отдела по планиране ще може да го посъветва как да си издейства разрешително със задна дата за пристройката, а тя направо полудяла и го обвинила, че я кара да ходатайства. И че дори Саймън и Малкълм едва му говорели вече, а няколко клиенти на клиниката се преместили при ветеринаря в съседното село. Стефани слушаше всичко това и усети, че започва да го съжалява въпреки всичко, което й беше причинил.

— Как така хората от общината са разбрали за пристройката? — попита тя, макар че знаеше отговора.

— Аз им казах — отвърна Кати, звучеше като малко дете, което очаква да бъде похвалено, че се е изпишкало на ламината, а не на килима. — Анонимно, разбира се.

Стефани въздъхна.

— Мисля, че се разбрахме да не правим нищо, без да сме го обсъдили — каза тя вяло.

— Знам. Опитах се да ти се обадя. Ама е смешно, нали?

— Просто не бива да взривяваме всичко преди партито. Нали това беше целта? — каза Стефани, макар че вече не й се искаше да продължават с плана.

— Е, той си го заслужава — каза отмъстително Кати. — И е толкова арогантен, че никога не би си помислил, че съм го направила аз. И какво, ако никой не дойде на партито му? И това си заслужава.

— Може би трябва да забравим цялата история — каза Стефани. — Вече му причинихме доста тревоги. Да го зарежем и да продължим напред.

— Почакай, нали ти каза, че ще е извратено, ако му се размине.

— Знам, но вече не съм толкова сигурна. Просто ми се струва… не знам… малко прекалено.

— Стефани, трябва да го направиш заради собственото си самоуважение след всичко, което ти причини. Аз също. Освен това какъв смисъл има да спрем сега?

— Добре — отвърна Стефани без ентусиазъм. — Но без повече изненади.

— Обещавам — каза Кати. — Остават две седмици. Трябва да бъдем непоклатими.

Стефани усети, че неохотно се съгласява. Всъщност напоследък вече бе спряло да й пука дали Джеймс ще си получи заслуженото. Искаше само да продължи напред.

За щастие Наташа беше в настроение да поговорят, когато се видяха на следващия ден. Това бе последното свободно време на Мередит преди наградите, затова бе дошла в офиса да изпробва обувки за ужасната зелена рокля, която все още настояваше да носи. Тъй като нито един дизайнер с всичкия си не би създал обувки, които да пасват на отвратителното яркозелено на роклята, Стефани неохотно обеща да боядисат избраните от Мередит обувки до неделя. Опитваше се да я отклони от красив чифт бели „Джими Чу“, които сърце не й даваше да съсипе, и да я насочи към по-евтини. Мередит обаче не отстъпваше, натъпка мазолестите си крака в скъпите сандали с отворени носове и обяви, че ще носи тях.

— Те струват триста паунда — каза Наташа, за да я откаже.

Мередит се намръщи.

— Няма ли да ни ги заемат? Все пак съм номинирана.

Стефани поклати глава, в опит да не се засмее. Тя не можеше да си представи разговора, който ще трябва да проведе с пиарите на Джими Чу — да предложи дебелокраката Мередит да рекламира деликатните им обувки.

— Не и ако ги боядисаме.

Накрая Мередит, която беше доста спестовна и вече негодуваше срещу парите, които им плащаше, кандиса на по-евтините обувки. Стефани уговори отново с нея подробностите за колата в неделя, която щеше да я докара в офиса, за да се приготви. Обикновено тя или Наташа щяха да отидат в дома й, но сега имаха три клиентки за наградите и беше невъзможно.

Щом Мередит си тръгна, Стефани и Наташа се тръшнаха на дивана и продължиха разговора си.

— Работата е там — каза Наташа, сякаш изобщо не бяха спирали, — че фактът, че се чувстваш малко по-добре, не е причина да забравяш първоначалната си цел.

— Вече ми се струва доста жалко — каза Стефани и облегна глава на възглавниците на дивана. — Като възрастен човек трябва да му кажа, че всичко между нас е свършило, а после да се разделим с достойнство. А и така ще е много по-добре за Фин.

— Хубаво, значи ти вече се чувстваш по-добре, защото беше на среща с друг… — Стефани най-сетне й бе признала за Майкъл и Наташа я прегърна щастливо.

— Две срещи всъщност — прекъсна я Стефани. — Но ще ти кажа за втората след малко.

— Наистина ли? — ококори се Наташа. — Както и да е, значи се чувстваш по-добре, защото си била на две срещи с друг мъж, макар че не си ми казала още за втората, а уж съм най-добрата ти приятелка, но… нали не възнамеряваш да избягаш и да се омъжиш за Майкъл — погледна я тя заинтригувано. — Нали?

Стефани се засмя.

— Очевидно не.

— Точно така. Значи, това, че сега не ти се иска да отмъстиш на Джеймс само защото се чувстваш добре заради това разсейване, не означава, че вечно ще се чувстваш така. Не забравяй колко важно беше за теб да го накараш да страда, както ти страда заради него. Казвам само, че това все още е важно за теб, в дългосрочен план. Или поне аз мисля така. Това е! Край на речта.

— Добре, добре. Ще се придържам към плана. Стига и Кати да го направи. Сега доволна ли си?

Наташа кимна.

— Изключително. Казвай за Майкъл. Не мога да повярвам, че си го видяла отново и не си ми споменала.

И така, Стефани й разказа, че Майкъл й се обади във вторник сутринта и накрая се разбраха да вечерят заедно. Беше резервирал маса в „Улзли“ — защото Стефани веднъж му беше споменала, че винаги е искала да отиде там. Проведоха сериозен разговор, като възрастни хора. Майкъл започна с бившата си съпруга и как му заявила изневиделица, че не е щастлива, че я приема за даденост от години и няма повече да търпи, което означаваше, че той изключително много държи на искреността в една връзка. Точно на това държеше и Стефани. Вечерта беше изключително приятна, а после нямаше нищо за разказване.

— Нямаше ли целувка за лека нощ?

— Казах ти — отвърна отбранително Стефани. — Майкъл си има принципи, аз също. Докато с Джеймс сме още заедно, нищо няма да се случи. Но ще го видя отново следващата седмица.

— Значи си казала на Джеймс за малките ти срещи?

— Разбира се, че не. Той ще откачи.

— Значи Майкъл няма нищо против да излиза на тайни срещи с теб зад гърба на съпруга ти, стига да не те целува?

— Какво се опитваш да ми кажеш? — подразни се Стефани. — Да не намекваш, че правя нещо нередно след всичко, което Джеймс ми причини.

Наташа се засмя.

— Успокой се! Разбира се, не казвам, че е нередно. Казвам само, че… щом се виждаш с него зад гърба на Джеймс, можеш и да спиш с него. Каква е разликата?

— Разликата — заяви Стефани — е, че не искам да бъда като Джеймс. Искам да мога да погледна назад и да съм сигурна, че съм се държала безупречно. Ясно ли е?