Джейн Фалън
Пази си гърба! (42)

41.

Джеймс се отказа да си търси апартамент. Всичко беше твърде скъпо, твърде далече или твърде депресиращо. Освен това в мотела приемаха плащания с кредитната му карта, което означаваше, че ще може да си завира главата в пясъка по отношение на финансите. Хари му беше позволил да работи още един ден седмично в клиниката, а и той имаше някакви спестявания, с които се надяваше да изкара известно време. Не му се мислеше колко дълго. Беше продал колата на нелепо ниска цена, защото вече я разбиваха два пъти на улицата пред къщата на Стефани, а сега говореше по телефона с агента по недвижими имоти в Линкълн и му обясняваше защо е добра идея да продаде сграда с голямо разширение, което скоро ще трябва да се разруши.

— Едва ли си струва времето ми — казваше мъжът. — Мога да я предложа на пазара като проект за реновация, но тогава ще й искаш колко, половината от истинската цена.

Джеймс си мислеше за красивата си клиника, която бе освежил преди четири месеца, и му се доплака.

— А каква е алтернативата? — попита той ядосано, макар че агентът не беше виновен за нищо.

— Ами да събориш разширението, да я оправиш и тогава да я продадеш. Ще вземеш много по-добра цена.

— Добре — каза Джеймс, въпреки че нищо не беше добре. — Пак ще ти се обадя.

Едно знаеше със сигурност — не можеше да отиде в Лоуър Шипингам, за да оправи сам тази каша. Не се съмняваше, че вече е станал парий в селото, а и много се страхуваше да не срещне Кати. Или Сали, или Симон, или още много хора всъщност. Опита да се сети дали е останал някой, на когото може да разчита да направи ремонта без надзор, но единственият строител, когото познаваше — и който беше построил разширението, — беше приятелят на Сали, Джони, и някак не му се струваше добра идея да му се обажда. Трябваше да рискува и да се обади на някоя от големите фирми в Линкълн, макар че само Бог знаеше колко ще му струва.

Разбираше, че е време да седне и да проведе един зрял разговор със Стефани за това, което щеше да се случи, но твърде много се страхуваше, че тя ще заговори за развод, а и като че ли избягваше да остава насаме с него. Когато той отиваше да вземе Фин или да прекара вечерта с него в къщата, Каси винаги беше там и оставаше до мига, в който Стефани излизаше. А после, когато се прибираше, Стефани караше таксито да чака отвън, с работещ двигател, за да го откара до мотела. Той знаеше, че тя се вижда с някого. Беше очевидно. И подозираше, че в други нощи, когато Наташа или Каси гледат Фин, тя изобщо не се прибира. След думите й първата вечер той полагаше усилия да изглежда прилично, но не беше сигурен дали е забелязала.

Искаше да постъпи правилно с нея. Разбира се, не възнамеряваше да я убеждава да продадат семейния дом, за да могат и двамата да си купят нещо по-малко. Той беше виновен за всичко, така че той трябваше да прави жертви, освен това искаше Фин да живее възможно най-добре. Но беше ужасен, че ще остане без нищо, че докато продаде клиниката на каквото и да било цена, ще е натрупал такива сметки по кредитните си карти, че парите от продажбата ще отидат и няма да има с какво да живее.

Той беше ветеринар, за бога, и се обучава с години, за да работи това, което обича, но и за да изкарва много пари. Реши, че след време ще отвори своя практика тук, макар че щеше да му трябва капитал. Унило се обади в други клиники, за да провери дали могат да го вземат за ден-два през седмицата, но като че ли никой не се интересуваше.

Можеше да работи два дни нещо съвсем друго, на какво? Нямаше други умения. Освен това имаше нужда от тези дни, за да следи Стефани. Беше започнал да се спотайва около къщата — за щастие това беше Лондон и старите му съседи не надничаха през прозорците — и я наблюдаваше кога излиза и се прибира, опитваше се да разбере с кого се вижда и дали наистина си има някого. През последните три седмици — освен четирите вечери, когато той гледа Фин — тя бе излязла още поне три пъти. За щастие имаше малка градинка почти точно срещу къщата, където можеше да седне със сандвичи и бутилка вода и да чака завръщането й. Не видя мъж с нея, което му даде надежда. Осъзнаваше, че има такъв, но докато не видеше доказателство, щеше да си мисли, че тя просто излиза на питие с приятелки. Беше се чудил дали да я проследи някой път — да спре такси и да каже класическото: „Карайте след другото такси“, като по филмите, — но знаеше, че колкото и да е изпаднал, това е наистина много жалко. Ако тя се виждаше с мъж, когото харесваше, все някога щеше да го доведе у дома. Междувременно той трябваше да се старае и да й покаже какво губи. (И какво точно губи? — помисли си. — Един тъжен, небръснат мъж, който живее в мотел и яде боб от консерва вечер, защото няма къде да си сготви и няма пари да си купи храна за вкъщи. И дори по-зле, мъж, който се е доказал като ненадежден и не си струва емоционална инвестиция.)

Реши да се поразходи. Четирите стени на стаята в мотела го задушаваха и не можеше да гледа повече телевизия. Обади се на Стефани и остави съобщение, че ще вземе Фин от училище. Нямаше представа дали тя е на работа в момента, макар че винаги беше заета, когато говореше с него. Все пак това можеше да е просто извинение да съкрати разговора. После звънна на Каси, която отговори, и той й каза същото. Тя се зарадва, че ще има свободен следобед.

Пое по Чалк Фарм Роуд към Белсайз Парк, като се задъха малко при изкачването на хълма. Веднага се почувства у дома си, когато стигна до по-зелените улици и вече нямаше такава голяма опасност да го нападнат. Напоследък почти не можеше да си спомни защо е мразил толкова този квартал. Сега му се струваше като истински оазис в сравнение с околността на мотела. Стигна до вратите на малкото училище пет минути по-рано и застана смутен сред младите майки и дори още по-млади бавачки. Само преди няколко седмици щеше да сметне това за чудесна възможност — за ловен терен, където да се възползва от факта, че е такъв грижовен баща, и да го използва като инструмент за флирт. Но сега дори не помисляше за това. Искаше да впечатли само една жена.

Лицето на Фин грейна, когато видя, че баща му го чака, но сигурно си спомни, че приятелите му са наблизо, защото изражението му веднага стана по-сериозно и мрачно.

— Какво правиш тук?

Джеймс се засмя и устоя на порива да му разроши косата, вместо това го потупа по гърба.

— Освободих Каси този следобед. Реших, че можем да почистим клетката на Дейвид.

И тогава Фин каза нещо, от което сърцето му спря:

— Да не би мама да иска и ти да се запознаеш с Майкъл?

Майкъл. Значи така се казваше. За миг си помисли, че ще повърне в храстите полуготовите спагети, които бе изял за обяд. Мислено прехвърляше всичките си познати, приятели, бащи на съучениците на Фин, хора, с които Стефани беше казвала, че работи. Не можеше да се сети за Майкъл. Започна да диша дълбоко.

— Кой е Майкъл?

Фин, който нямаше представа каква реакция е предизвикал, каза нехайно:

— Той е новият приятел на мама. Ще дойде тази вечер, за да се запозная с него.

— Ясно. По кое време? — Джеймс се опитваше и не успяваше да звучи естествено.

— Не знам — каза Фин, вече отегчен от темата. — Сигурно когато мама се прибере.

О, Господи! Беше освободил Каси, така че трябваше да остане с Фин, докато Стефани се прибере. От друга страна, нали точно това искаше — да разбере с кого се вижда тя, за да проучи конкуренцията.

— И според теб колко скоро след като тя се прибере? Той с нея ли ще дойде? Да не би да работят заедно? Той какво работи?

— Защо ме разпитваш така? — нацупи се Фин. — Не ти ли харесва, че мама има приятел?

— Не особено — призна нещастно Джеймс и после съжали.

— Мама каза, че и ти си имаш приятелка.

— Нямам. Имах, но определено вече нямам. Това беше нещо много лошо.

— Значи е лошо да си имаш приятелка? — попита Фин и Джеймс не разбра дали е сериозен.

— Да, когато вече си имаш съпруга.

— Е, естествено — каза Фин, извъртайки очи. — Всеки знае това.