Джейн Фалън
Пази си гърба! (53)

52.

Стефани се помисли, че Кати не изглежда много добре. Изглеждаше остаряла, угрижена, вече не приличаше на принцеса от Дисни. Определено се сепна, когато видя Джеймс, и кой би могъл да я вини? Дори Стефани не разбираше какво правят тук заедно.

— Кати, дойдохме да те помолим да спреш. Осъзнавам, че сигурно изглежда малко странно. Повярвай ми, не само на теб ти се струва така. Но нещата стигнаха твърде далече. Не бива да замесваш родителите на Джеймс.

Кати погледна нервно към него.

— За какво говориш? — попита неубедително.

— Казах му всичко. Цял ден се опитвам да се свържа с теб. Ако ми беше отговорила, щях да ти обясня — след това щях да те накарам да ми обещаеш да оставиш на мира Полин и Джон, и толкова.

— Най-добре влезте — каза Кати и отстъпи към предната стая, точно когато Стенли осъзна кой стои на прага и се хвърли към Джеймс.

— Разбира се — чу се Стефани да казва. — Кучето.

Беше й трудно да си представи, че Джеймс е живял в тази миниатюрна женска къщичка. Беше уютна, шарена и спокойна, но Джеймс винаги беше харесвал черно-бялото, резките контрасти, мъжките линии и всичко, което изглежда като излязло от списание. А това не можеше да се постигне след раждането на Фин.

— О, пребоядисала си — каза той, когато влязоха.

Кати замълча. Стефани забеляза, че тя дори не поглежда към Джеймс. Разбира се, тя не го беше виждала след раздялата. Стефани, от друга страна, го виждаше много често.

Кати се засуети в кухнята, за да им направи кафе, без да ги пита дали искат. Джеймс седеше с наведена глава, явно му се щеше да е някъде другаде.

Стефани реши да поеме контрола и последва Кати в малката стаичка, като затвори вратата, за да останат насаме. Макар че Джеймс щеше да чуе всяка тяхна дума. „И какво от това — каза си. — Не изминах толкова път, за да се тревожа дали ще нараня чувствата му.“

— Съжалявам, че се появихме така изневиделица, Кати — каза тя. — Просто само това можех да сторя. Добре, искахме да му отмъстим…

— Ти искаше — каза Кати и Стефани с ужас осъзна, че Джеймс сигурно е наострил уши в другата стая.

— Да, исках. Знам, че идеята беше моя и ти не би и помислила за отмъщение. Не ти е в природата. Но всъщност аз успях да продължа, така че вероятно и ти имаш нужда да го направиш. Както и Джеймс, най-малкото заради Фин. Не е добре за едно малко дете да гледа как животът на баща му се разпада.

Кати остави чашата, която държеше.

— Ти беше права. Каза, че ще се почувствам по-добре, и наистина стана така. А това е добре, нали?

— Разбира се. Но наистина ли все още те кара да се чувстваш по-добре? Не е ли по-полезно за теб вече да се откажеш? — добави тя, като се опитваше да се свърже някак с ню ейдж възгледите на Кати. — Трябва да… се пречистиш. Трябва да мислиш за новия си бизнес. Ето че все пак от всичко това излезе нещо добро, нали?

— Бизнесът не ме интересува особено — каза сприхаво Кати. — Преди ми харесваше повече, само аз и клиентите ми, без да се занимавам с персонал, пенсионни планове и кого да назнача на рецепцията. Исках само той да ми я продаде на ниска цена. Исках да го накарам да ми се изплати някак.

— Тогава я продай на печалба. Можеш да бъдеш ароматерапевт и магнат в бизнеса с недвижими имоти.

Кати сви рамене.

— Всичко свърши, Кати. Сега Джеймс знае всичко. Моля те, не наранявай родителите му. Ти не си такъв човек. Точно това си помислих, когато те видях за първи път — колко си мила. Мисля, че затова ти повярвах, когато ми каза, че нямаш никаква вина. Затова те харесах, което, честно казано, беше странно, като се замисли човек.

— Никога не съм възнамерявала да им казвам нещо. Не съм се променила чак толкова.

— Тогава защо им се обади?

— За да го изплаша, предполагам.

— Е, постигна си целта. Сега какво?

— Какво имаш предвид? — попита отбранително Кати.

— Това ли беше, или планираш и нещо друго?

Кати я погледна безизразно.

— Не аз започнах, Стефани.

— Знам. Знам, че бях аз. Но сега те моля да спреш. Моля те. Кати, ти не си такава.

— Като бях добра, не стигнах далече, нали?

— Но това ме накара да те харесам въпреки всичко, което се случи — каза Стефани. — Заради добротата ти ти повярвах, когато каза, че си не по-малко наранена от мен. Добротата ти те прави такава, каквато си.

Кати въздъхна.

— Добре, ще спра. Заради теб обаче, не заради него. И заради Фин.

Стефани усети как огромно бреме пада от плещите й. Прегърна Кати.

— Значи се разбрахме? И сега ще опитаме да подредим живота си?

— Сигурно — отвърна Кати, като я прегърна. Стефани прие това за знак, че казва истината.

— Повече няма да ти се пречкаме — каза тя и тръгна към дневната. Колкото по-скоро се махнеха оттук, толкова по-скоро щеше да се прибере у дома и да забрави за тази глава от живота си.

Джеймс обаче имаше други намерения. Той стоеше до вратата с решително изражение. Още щом Стефани излезе, следвана от Кати, той заяви:

— Искам да кажа нещо.

О, Господи, помисли си Стефани.

— Всичко е наред, Джеймс. Хайде да си тръгваме.

— Не — отвърна той. — Не и преди да съм го казал.

Не беше възнамерявал да държи реч. Не смяташе да казва нищо, защото знаеше, че е по-вероятно Кати да послуша Стефани, отколкото него. Беше дошъл само за морална подкрепа, за баласт, в случай че Стефани се нуждаеше от него. През последните няколко месеца бе успял напълно да изхвърли Кати от ума си. Сякаш изобщо не беше съществувала. Тя беше просто засечка. Е, доста голяма засечка. Искаше му се да забрави за нея заради Стефани. Сега, когато се изправи пред реалността, разбра, че й дължи обяснение. Беше си паднал по нейната наивност, по сладката й доверчива натура и после беше разрушил всичко, което си мислеше, че обича. Той беше постъпил зле не само със Стефани, но и с Кати и ако искаше да стане по-добър човек, трябваше да го признае и да поеме отговорността за онова, което бе причинил и на двете жени.

— Кати — започна той, — искам да ти се извиня, да ти се извиня най-искрено за начина, по който се отнесох с теб. Беше непростимо. Бях слаб, глупав, безчестен и в общи линии — идиот. И копеле. И каквото друго ти хрумне…

Тя го гледаше безизразно, сякаш казваше: „Вече знам това.“

Стефани имаше вид на човек, който няма търпение да се махне оттук.

— Работата е там — продължи той, решен да довърши, — че направих ужасна грешка. Всъщност никога не съм спирал да обичам Стефани. Просто не го разбирах. — Той я погледна, сякаш очакваше тя да реагира някак, но Стефани се взираше в пода.

— Сигурно беше криза на средната възраст, не знам. Вероятно ти ще можеш да анализираш по-добре поведението ми… бива те в това — каза той, като се обърна към Кати, която сега го гледаше право в очите, сякаш го предизвикваше да я излъже отново. — Харесваше ми, че ме караш да се чувствам все още млад, привлекателен или не знам и аз какво. Жалко е, да. И после, преди да осъзная какво се случва, започнах да държа на теб. Всъщност те обичах. Наистина мислех, че е така… извинявай Стеф… — Погледна отново към Стефани.

— Е, просто исках да ти го кажа. Не исках да ви нараня, и двете. Бях глупак, който си въобразяваше, че може да получи всичко, а после осъзнах, че искам единствено да запазя брака си, жена си и сина си. Но вече беше твърде късно. Така че искам и двете да знаете, че съжалявам за всичко и не съм искал да те заблуждавам, Кати, но накрая осъзнах, че винаги съм обичал Стефани. И все още я обичам. И ще направя всичко по силите си, за да ме приеме отново.

Никой не каза нищо за миг и думите му увиснаха във въздуха. Накрая Кати се обърна към нея и попита:

— А ти ще го приемеш ли?

 

 

Когато Джеймс приключи речта си, Кати осъзна, че не изпитва нищо към него. Нито привличане, нито гняв, нито негодувание. Всичко си беше отишло и тя усещаше само една голяма, безсмислена празнина. Ако трябваше да бъде честна, почувства се по-добре.

— Нали няма да го приемеш обратно?

— Не! — възкликна възмутено Стефани, като най-сетне вдигна глава. — Разбира се, че не. — А после погледна косо Джеймс и добави: — Всъщност ще заживея с друг. Той ще се нанесе при мен. Съжалявам — каза тя, като погледна отново Джеймс. — Възнамерявах да ти кажа.

Той изглеждаше като ударен от камион.

— С Майкъл ли? — попита и Стефани кимна.

— Съжалявам — повтори тя, а Кати започна да се чуди дали не й се причува.

— Ама защо му се извиняваш? И кой е този Майкъл? — Започваше да й се дразни. Не само заради обратния завой, който бе направила по отношение на Джеймс, или заради това че му беше разкрила целия им план, без да говори първо с нея, но и сега разбираше, че Стефани е успяла да продължи и дори някакъв друг мъж я харесва толкова, че иска да заживее с нея. Това си беше завист, чисто и просто завист. Животът на Стефани се подреждаше, докато Кати само се унизи, като преследваше мъж, който не се интересуваше от нея. Старата Кати — истинската Кати — щеше да се радва за нея, щеше да е доволна, че за някого тази история свършва с щастлив край. Трябваше да се опита да върне старата Кати. Онази Кати, която можеше да бъде щастлива.

— Еха — насили се да каже и дори й се стори, че прозвуча искрено. — Наистина се радвам за теб. Това е чудесно.

Джеймс изсумтя като ранено животно и Кати видя, че новината го е опустошила. Наистина ли си е въобразявал, че има шанс да си върне Стефани? След всичко случило се? Тя усети, че го съжалява. Сега, когато се освободи от всички отрицателни чувства, старото й аз се завръщаше и вече можеше да го съжали така, както и не бе предполагала, че е способна. Несподелената любов бе ужасно страдание, особено когато си я имал и си я изгубил. Тя успя да му се усмихне съчувствено и той отговори с поглед, в който имаше толкова много облекчение, толкова благодарност, че тя веднага се почувства по-добре.

Стефани тръгна към вратата.

— Наистина трябва да се прибирам, преди Фин да се е върнал от училище.

— Аз ще те закарам — каза Джеймс. — Или ще те откарам до гарата, ако предпочиташ — добави притеснено.

Щом Стефани се съгласи, че няма смисъл да хваща влака, след като колата му беше пред къщата, той отиде до банята и ги остави сами.

— Каква каша, нали?

Кати, ободрена от мисълта, че отново става добър човек, се усмихна:

— Той се е променил. Май си е научил урока.

— Хей — възкликна Стефани и й се усмихна сърдечно. — Кати се завърна.