Джейн Фалън
Пази си гърба! (16)

15.

Джеймс бе забелязал, че напоследък Стефани изглежда добре. Нямаше ги анцузите и суитчърите с цип, които обикновено носеше у дома, като антидот срещу работното й аз, за което казваше, че трябва да е винаги по модата, без значение колко нелепо й стои. Вкъщи бе започнала да носи широка разкроена пола, която й стигаше до коленете, и блузка с презрамки — „спагети презрамки“ май ги наричаха, — които изглеждаха както много прилично, така и секси, а това го караше да се чувства доста неудобно. Не че беше забравил колко е хубава жена му. Просто не го осъзнаваше напоследък.

Обади се на Кати още щом пристигна в клиниката сутринта. Знаеше какво ще прави тя: винаги се събуждаше бавно, сядаше до кухненската маса да изпие чая си и да прочете вестниците, преди да се захване с каквото и да било. Харесваше му да си я представя, как върти кичур от косата си на молива, докато се опитва да реши кръстословицата. Представяше си как протяга ръка към телефона и се усмихва, щом вижда номера му на екрана. Тя винаги изглеждаше така невинна, когато се будеше сутрин, с широко отворени очи и някак уязвима с медените си къдрици, разрошени около лицето й. Този път отговори едва на шестото позвъняване.

— О, господи! — каза Джеймс. — Нали не те събудих отново?

— Не — отвърна Кати, която бе стояла до телефона и се чудеше дали да вдигне. — Бях на горния етаж.

— Добре ли спа?

— Идеално. Ами ти?

— Питър и Аби се караха и известно време ме държаха буден.

— О, боже, горкичкият — каза Кати с всичкото престорено съчувствие, което успя да събере. — Сигурно се чувстваш ужасно. Разкажи ми повече.

— О, нищо особено, обикновени неща. Домашни проблеми. „Никога не миеш чиниите“ и тем подобни.

— Наистина ли? Наистина ли се карат кой да измие чиниите?

— Нещо такова. Честно да ти кажа, не можах да чуя подробностите.

— Откога са женени? Десет години? И още се карат кой да мие чиниите?

— Виж, Кати — каза Джеймс, — имам операция. Трябва да затварям.

Въпреки нещастието си Кати се усмихваше, когато затвори телефона.

Наташа и Стефани се опитваха да убедят начинаещата актриса Сантана Албърта (истинско име Сюзън Андерсън, но отрано бе решила, че трябва да изпъква и тъмният й екзотичен външен вид изисква тъмно екзотично име), че би било глупав ход за кариерата й, ако облече роклята от шифон, която се прихващаше на врата, без бельо. Сантана много се стараеше да я приемат на сериозно, след като си проби път към вниманието на публиката чрез серия от връзки с много по-възрастни (и поради това много благодарни) известни мъже.

Всъщност тя не беше кой знае каква актриса, никога не би изпъкнала сред тълпата от красиви, но не така находчиви млади жени, ако събитията от личния й живот не й бяха осигурили редовни появи в таблоидите. Веднъж беше напуснала дома на гаджето си, застаряващ актьор, след огромен скандал, облечена само с един от смокингите му и чифт „Джими Чу“. За щастие папараците се оказаха наблизо, за да запечатат момента, защото тя бе накарала мениджъра си да ги извести по-рано същия ден какво може да се случи. Или пък онзи път, когато тя и любовникът й импресарио се скараха жестоко на улицата, много удобно пред киното, където се прожектираше важна филмова премиера и беше пълно с фотографи, които се опитваха да убият двата часа между пристигането и заминаването на звездите. За щастие Сантана беше облечена с оскъдна нова рокля от последната колекция на Джулиен Макдоналд (която Стефани й бе намерила), съвършено допълнена от насиненото й око след скандала. Освен това изглеждаше разкошно на първата страница на „Сън“.

С помощта на Стефани Сантана беше успяла да си спечели репутация на модна икона. За нещастие сама започваше да вярва в онова, което пишеха за нея, и вече не приемаше послушно факта, че по отношение на стила Стефани знае по-добре. Наскоро бе участвала в първия си филм — нискобюджетен биографичен филм, който мина почти незабелязано, но тя бе похарчила доста пари, за да пускат пиарите й истории в клюкарските вестници: „Сантана на път да бъде номинирана за БАФТА“, и такива неща. „Вътрешен източник твърди, че изпълнението на Сантана Албърта може да спечели наградите“, пишеха те, само че за щастие никога неразкриваха източника си, който всъщност беше майка й. Тя се надяваше, че ако го повторят достатъчно пъти, хората може да повярват и някак наистина да се случи. Разбира се, тя не беше номинирана за нищо, дори не беше в шортлистата. Но заради цялата тази рекламна шумотевица я бяха поканили да връчи награда и тя беше твърдо решена да я забележат там.

— Секси е — изхленчи тя сега. — Важно е да изглеждам секси. Иначе пак ще пуснат снимки на Хелън Мирън и няма да ме забележат.

— Евтино е — каза Стефани, която вече губеше търпение. — Ако искаш да изглеждаш като стриптийзьорка, моля. Няма да ти казвам обаче, че изглеждаш добре, защото не е така. И ако предпочиташ да си намериш друг стилист, който ще ти казва каквото искаш да чуеш — моля, за мен не е проблем.

Наташа я погледна многозначително, в смисъл че не могат да изгубят Сантана като клиент. Малко хора имаха нужда от услугите им редовно.

— Знаеш ли какво — каза Наташа, — защо да не пришием допълнителен слой? Само за да покрием сещаш се какво… частите ти. Много по-секси е, когато са само загатнати, а не пред очите на всички.

Сантана се нацупи.

— Добре. Стига все пак да се появя във вестниците.

— Какво ти става? — изсъска Наташа на Стефани, докато Сантана беше в тоалетната, за да се преоблече в своите дрехи.

— О, съжалявам — каза саркастично Стефани. — Просто животът ми се разпада.

— Чуй ме — рече Наташа, — според мен сега е още по-важно да се концентрираш върху работата. Все пак си на път да станеш самотна майка.

— Благодаря. Имах нужда да ми го напомниш.

— Само казвам, че не бива да позволяваш на това с Джеймс да ти обърка живота. Ако го направиш, той побеждава. Какъв смисъл има да му дадеш урок, ако и ти си не по-малко зле от него, когато всичко свърши? Трябва да изглеждаш прекрасно, щастлива и успешна, докато той пропълзява в канавката.

Стефани успя да се усмихне.

— Права си. Знам, че си права.

Когато Сантана се върна в стаята, с тесни джинси, неподходяща мъжка риза, жилетка и плоско кепе, което сама бе избрала, Стефани отиде да я прегърне.

— Извинявай, Сантана — каза тя. — Съпругът ми се държи зле и не биваше да си го изкарвам на теб. Ако искаш, отиди гола на наградите. Дори си разклати интимните части, ако това ще те направи щастлива. Както си решиш.

Сантана, която по природа беше добро момиче, я прегърна.

— Няма проблем — каза тя. — Знам, че просто ми мислиш доброто.

Кати беше неспокойна. След като първоначалното вълнение отмина (да не споменаваме за ефектите от алкохола), тя започна да се пита дали всъщност постъпва правилно. Дали стореното от Джеймс оправдава онова, което бяха замислили със Стефани. Две злини определено не правеха едно добро. Струваше й се много злобно да лъже, заблуждава и да заговорничи също като него. Но не можеше да отрече, че изпитва известно задоволство при мисълта, че той няма никаква представа за плановете им. Това й носеше усещане за някаква власт, че все пак не е успял да съсипе живота й напълно.

— Дали постъпваме правилно? — питаше тя Стефани почти при всеки разговор.

— Нямам представа — винаги отговаряше тя, което не й помагаше особено, но после я молеше да се придържа към плана по причини, които сама не разбираше, и Кати винаги се съгласяваше.

Досега планът им не беше напреднал особено отвъд началното решение всичко да се случи на четирийсетия рожден ден на Джеймс. Бяха решили, че Стефани ще организира партито му в Лондон, все едно всичко е наред, после ще се появи на партито в Линкълншир на следващия ден, когато двете ще го разобличат пред колегите и приятелите му. Само дотук бяха стигнали. Трябваше им още един елемент и при таен разговор след около седмица, докато сравняваха бележките си, Кати неволно каза нещо, което инициира цяла друга поредица от събития.

— Знаеш ли, че той приема плащане в брой от повечето фермери тук? Изобщо не отчита парите. Просто си помислих, че трябва да знаеш, защото… ами… нали разбираш… издръжката и останалото. Когато се стигне дотам.

— Наистина ли? — заинтригува се Стефани. — Никога не го е споменавал. Питам се какво ли ще кажат данъчните по въпроса.

Кейт ахна.

— Не можем!

— Не, права си. Не можем. Е, жалко. Питам се какво още не знаем за него. Може би е време да се опитаме да разберем.