Джейн Фалън
Пази си гърба! (38)

37.

В понеделник сутрин Стефани се събуди отпочинала. Спа добре след разговора с Кати. Всичко свърши. Все пак беше доволна, че на Джеймс му се размина публичното унижение, което планираха. Странно как реши да й каже, и доста смело всъщност, съвсем нетипично за него.

Фин като че ли бе на път да се разплаче, докато се приготвяше за училище. Сякаш едва сега бе осъзнал новината, която тя му съобщи предния ден. Стефани обеща да му купи приятелка за Дейвид и като че ли се получи. О, Господи, помисли си тя, разделени сме само от два дни, а вече се опитвам да подкупвам детето си. Но той отиде на училище щастлив, така че си струваше, макар че тя вече си представяше как ще събере цял Ноев ковчег, за да успокоява сина си.

След като остави Фин в училище, се върна в къщата, за да „работи“ от дома. След БАФТА нещата бяха доста спокойни, а лъскавите списания бяха поместили снимки на Мередит и Менди с похвални коментари и това щеше да се отрази добре на бизнеса й. Прекара половин час с Наташа — разказа й всичко, като унило прелистваше списанията за вдъхновение, после си позволи да помисли за предстоящата вечер.

Срещна се с Майкъл в „Нобу“ в седем и половина и макар че той още не го знаеше, тя бе решила тази нощ да затвърди връзката им. Беше уредила Фин да спи при Арун Симпсън, каза на майка му, че това сигурно ще го разсее от травмата у дома. Каръл също беше самотна майка и й помогна с радост.

Стефани възнамеряваше по време на ордьоврите да каже на Майкъл, че вече е свободна, а докато приключат с основното, да го е съблазнила дотолкова, че да я заведе у тях. Всъщност не мислеше, че ще й трябват големи усилия. Вече беше доволна, че Наташа ги прекъсна тогава и още не бяха правили секс — е, не съвсем, разбира се. Искаше връзката им да е напълно чиста, без да я мъчи съвестта, че я е започнала, преди да е приключила с Джеймс.

Към шест часа, докато се гримираше, тя не се чувстваше добре. Наистина ли можеше да направи това? Не ставаше дума за моралния аспект — не знаеше дали ще може да се съблече пред друг мъж след толкова години. Добре де, той всъщност я беше видял почти гола онзи ден. Изчерви се, когато си спомни как дори не изчакаха да се съблекат напълно, като тийнейджъри в парка. О, добре, ако тялото й не му хареса, това си е негов проблем. Опита да се убеди, че наистина вярва в това, но разбира се — не вярваше.

В осем без двайсет таксито я остави на Парк Лейн. Майкъл седеше на бара с почти празна чаша бяло вино в ръка.

— За кураж — каза й и тя се засмя.

Разбира се, че и той беше притеснен. Беше живял със съпругата си петнайсет години все пак. Стефани се отпусна малко.

— Най-добре и аз да пийна — каза тя.

След четири часа и половина вече беше сторено. Е, поне първия път. Стефани лежеше и се поздравяваше в голямото дървено легло на Майкъл, докато той отиде на долния етаж за напитки. Беше… е, беше малко неловко, както винаги първия път. Все още не можеха да предвидят действията на другия и често се питаха: „Харесва ли ти така?“, „Така хубаво ли е?“ и тем подобни, и се наложи тя да се преструва малко, защото иначе щяха да откарат цялата нощ. Но иначе беше хубаво. Приятно. Не разтърсващо, но хубаво. И това беше достатъчно за момента.

Кати се събуди с пресъхнала уста и леко замъглени спомени от вечерта. Когато отвори очи, усети непозната миризма. Не неприятна, просто не беше нейната ухаеща на лилии спалня. Някой изсумтя тихо до нея и тя отвори широко очи. Насили се да се обърне. До нея, по гръб и с усмивка на лицето, спеше Оуен. Не, не можеше да бъде. Нямаше как да го е направила. Погледна под завивките: като че ли още беше с бельото си, което бе добър знак. О, Господи, нямаше представа какво се е случило.

Измъкна се от леглото, като внимаваше да не го събуди. Не искаше да говори с него, а той дори можеше да очаква и нещо друго. Трябваше да се махне оттук. Оуен промърмори нещо и се обърна на другата страна в блажено неведение, че Кати стои и го гледа ужасена. Тя спря за миг, стаи дъх и той се укроти отново, като доволно бебе. Кати усети как в нея се събира гняв. Как можеше да спи така спокойно след случилото се? Не че знаеше какво се е случило, разбира се, но можеше да си представи. Явно се бе възползвал от нея, докато е била пияна и разстроена. Дори не можеше да си спомни кога си е тръгнала от партито и дали се е сбогувала с някого. Забеляза дрехите си на един стол и ги взе възможно най-тихо. Огледа се за обувките, но не ги видя никъде. По дяволите, щеше да ги зареже.

Навън тревата беше мокра от роса. Нямаше представа колко е часът и когато си погледна китката, видя, че и часовникът й липсва. Сигурно беше рано, но не искаше да срещне някой познат, затова реши да заобиколи през полето. Вървеше на пръсти, понякога настъпваше нещо остро или се спъваше в дървесните корени. Беше й лошо, болеше я глава. От толкова време не бе изпитвала истински махмурлук, че беше забравила колко е ужасно. Искаше само да се заключи в малката си къщичка и да се наспи.

Пъхна ключа в ключалката и чу нещастния вой на Стенли. Осъзна с вина, че го е забравила. Отвори вратата, а той се стрелна покрай нея и веднага вдигна крак до едно дърво. Тя се почувства ужасно — сигурно му се пикаеше от часове, но не беше посмял да го направи в къщата. Обсипа го с ласки и й се догади, когато отвори консерва с любимата му, отвратително воняща храна. Той махаше щастливо с опашка, травмата от предишната нощ явно беше забравена.

Горе Кати се съблече и въпреки умората се изкъпа, а после си легна. Искаше да отмие всички следи от Оуен от себе си.

След няколко часа — нямаше представа колко — я събуди звънецът на входната врата. Стенли започна да лае силно, в случай че не е чула пронизителния звън. Без да мисли, тя слезе по стълбите по пижама и отвори вратата. На стъпалото стояха обувките й и часовникът, свит в една от тях. Взе ги бързо и се огледа, за да се увери, че Оуен няма да се материализира отнякъде. Но нямаше и следа от него.

Върна се в леглото, изключи телефона и остана там цял ден.