Джейн Фалън
Пази си гърба! (24)

23.

В първия миг Джеймс си помисли, че халюцинира. Опитваше се да обясни на родителите си как се е провалила резервацията в „Льо Шато“ („Някакви проблеми в кухнята и се налага да затворят ресторанта за тази нощ“) и защо, вместо да ги заведе в кръчмата в Лоуър Шипингам, ще ядат в това долнопробно заведение.

— Какъв проблем? — попита майка му. — С хигиената ли?

— Нямам представа. Вероятно — каза той, като оклевети „Льо Шато“ още повече.

— Ама какво е? — настояваше Полин. — Плъхове? Хлебарки? Направо е немислимо, нали?

— Е, както и да е — този ресторант е много добър — каза Джеймс. — Главният готвач е от Рим — продължи той с лъжите. — Много е известен…

Една жена, която много приличаше на Кати, вървеше право към тях. Параноя, помисли си той, привиждат му се разни неща. Жената се взираше право в него. Тя наистина много приличаше на Кати, която също беше в Линкълн тази вечер, но курсът й вече трябваше да е започнал. Все пак той се опита да подкара Полин и Джон по-бързо, но те като че ли не можеха да развият по-висока скорост от тази на охлюв.

— Тук ли, скъпи? — попита Полин.

Жената още вървеше към тях. Беше с боядисана в червено коса като Кати — което, между другото, все още го притесняваше. Когато се събуди сутринта, тя беше с гръб към него и той я помисли за Стефани и му отне известно време, докато осъзнае къде е и с кого. Жената носеше същите дрехи като Кати — широка розова пола и бяла тениска с мека бебешкорозова мохерна жилетка. По дяволите, помисли си той. Това е Кати.

В мига преди тя да заговори, той имаше чувството, че се движи много бързо през тунел. Чу как кръвта шуми в главата му и се уплаши, че ще припадне. Майка му намираше нещо за италианска храна и как не можеш да сбъркаш с нея, освен ако не прекалят малко с чесъна. Джеймс се зачуди дали да не се обърне и да тръгне в противоположната посока, преди Кати да е стигнала до него.

— Джеймс?

Твърде късно.

Той изви вежди към нея, сякаш можеше да й внуши по телепатия какво иска. Това беше. Това беше моментът, в който Кати и родителите му щяха да разберат за неговия двойствен живот.

— Здравей — каза той с толкова фалшива радост, че прозвуча малко налудничаво. — Какво правиш тук?

Родителите му спряха и се усмихнаха на жената, която очевидно беше приятелка на сина им.

— Ами отивам на курса, забрави ли? — каза Кати с тон, който не издаваше нищо. — Само че съм объркала часа. Започва в седем и половина, не в седем. Така че реших да се поразходя и да убия времето.

Той зачака тя да каже нещо, например: „А ти какво правиш тук, по дяволите, нали вечеряше у дома?“, но по някаква причина не го направи.

— Ами ще вечерям набързо с Полин и Джон — каза той, като посочи към ресторанта. Ако успееше да влезе там, далеч от нея, всичко щеше да е наред. Щеше да има време да измисли някакво убедително обяснение. Нещо за стари семейни приятели, как му се обадили изневиделица. Понечи да тръгне към вратата, с надеждата, че родителите му ще схванат намека и ще го последват, но майка му, разбира се, не би пропуснала възможност да поздрави негов приятел.

— Аз съм Полин — каза тя. — Майката на Джеймс, а това е Джон, татко му.

Кати стоеше и ги гледаше. Той си каза, че все още може да спаси ситуацията. Добре, беше я излъгал, че е отчужден от родителите си, но щеше да измисли нещо. Стига тя да не кажеше:

— Здравейте, аз съм Кати, приятелката на Джеймс.

— Това е Кати — избълва той. — Живее в селото. — Погледна я и съвсем леко й кимна. Тя щеше да разбере какво има предвид — „не казвай нищо“ — и да се надяваме, че милата и нищо неподозираща Кати все още му има достатъчно доверие, за да не се усъмни в него. Тя не беше жена, която би направила скандал пред хората.

За щастие Кати си замълча. Просто се усмихна мило на майка му.

— Е, добре — рече той и плесна с ръце. — Най-добре да тръгваме… не искаме да закъснеем за резервацията. Чао, Кати, радвам се, че се видяхме.

Той тръгна към ресторанта, като се молеше тя просто да отмине. Ако го направеше, ако наистина бе така любяща, невинна и щедра, че да го остави без последствия, да изчака да чуе обяснението му по-късно, кълнеше се — щеше да й се реваншира. Сключи пръсти, докато вървеше, и после чу:

— Е, и аз се радвам.

— И ние, скъпа — каза майка му.

Джеймс се осмели да погледне назад точно когато Кати отминаваше. Тя му хвърли бърз поглед и се смръщи, без майка му и баща му да я видят, сякаш казваше: „Какво става?“, а той направи физиономия в смисъл: „Довери ми се“, преди да подкара родителите си през вратата на „Соренто“.

— Тя изглежда мила. Коя каза, че била?

— Ами просто една жена от селото. Води понякога кучето си в клиниката.

Джеймс усещаше, че сърцето му още бумти. Господи, размина се на косъм.

Беше й трудно да се концентрира на курса по рефлексология. Закъсня с няколко минути, защото се изгуби, докато се опитваше да намери колежа. Беше толкова разсеяна, че зави наляво, вместо надясно, и когато осъзна, че е сбъркала, вече беше на пътя, който излизаше от града. Щом стигна до залата, промърмори някакво извинение на лектора, който вече бе започнал встъпителната лекция, и се усмихна плахо на новите си съученици, докато заемаше мястото си. По пътя беше въодушевена, че номерът успя и беше оставила Джеймс да се поти от мисълта как ще се оправя с последствията. Но в същото време тази история я изнерви. Ако срещата им беше наистина случайна и тя не знаеше, каквото знаеше, тогава без съмнение щеше да се представи пред Полин и Джон като приятелката на Джеймс и всичко щеше да излезе наяве. Не можеше да повярва, че Джеймс е толкова глупав, че да изплете цялата тази сложна мрежа от лъжи. Как изобщо си е представял, че това ще свърши добре за когото и да било? Всъщност тя вече знаеше, че той никога не мисли за друг, освен за себе си. Е, беше го поразтърсила сега. Хубаво.

Опита да се концентрира в думите на лектора, който показваше сложни скици на човешката анатомия. Трябваше да се концентрира за разговора с Джеймс по-късно. Трябваше да изглежда възмутена заради лъжата му, да настоява за задоволително обяснение, без обаче да покаже, че знае какво става. Едно знаеше със сигурност — той никога не би й казал истината, ако не го принудеше.

Когато се прибра у дома, Джеймс вече беше там. Скочи от креслото още преди да е затворила входната врата.

— Мога да обясня — каза той.

Не забравяй, помисли си Кати, бъди мила и невинна. Не го притискай прекалено.

— Давай, слушам те.

Джеймс очевидно беше намислил цяла реч и тя реши да не го прекъсва.

— Не можех да ти кажа, исках, но не можех. Всъщност истината, цялата истина е, че мама се свърза с мен наскоро. Каза, че съжалявала за начина, по който се е държала, и иска да се опитаме да оставим това зад себе си. Поканих ги, за да видим дали ще се получи.

Замълча, Кати не знаеше дали е приключил. Като че ли той я чакаше да каже нещо.

— Но това е чудесно. Просто не разбирам защо е цялата тази потайност.

— Защото не съм им казал за теб. Затова ги накарах да отседнат в Линкълн, а не тук. Разбираш ли, мисля, че за тях е голяма стъпка да приемат, че не аз съм виновен за края на брака ми. Не мисля, че биха ми простили, ако им кажа, че вече съм с друга. Поне засега. Ще решат, че сме били заедно още преди да се разделя със Стеф и че ти си виновна за развода. А наистина не искам да таят лоши чувства към теб.

Трябваше да му признае, че е много добър. Кати сложи ръка на неговата.

— Но защо просто не ми каза? Щях да те разбера. Щях да се радвам за теб, че оправяте отношенията си.

Джеймс я погледна като благодарно кученце.

— Да, щеше да разбереш, нали? Толкова съжалявам, скъпа. Подцених те. Просто… Просто не съм свикнал да съм с толкова разбран и добър човек.

— Но аз си мислех, че нямаме тайни един от друг — успя да каже тя без помен от сарказъм.

— Знам, знам, права си. Просто понякога забравям колко си невероятна. Нали разбираш… след толкова години със Стеф. Тя никога не би проявила такова разбиране.

— Е, аз мисля, че това е чудесно — каза Кати. — И някой ден ще можеш да им кажеш и ще ги поканим тук, за да бъдем като истинско семейство.

— Определено — каза той и я прегърна. Тя усети през ризата му, че е мокър от пот.