Джейн Фалън
Пази си гърба! (34)

33.

Кухнята беше почти изчезнала под море от хартиени гирлянди и ленти. Стефани бе казала на Фин, че може да украси хола за четирийсетия рожден ден на баща си, и той прие много сериозно този ангажимент. Последните две вечери майстори банер с Каси — на него пишеше „Честит рожден ден, татко“. Имаше и снимка на Джеймс със стетоскоп на врата, обграден от животни, които умираха по един или друг мъчителен начин. Имаше много кръв, провиснали крака, дори една набучена на ограда панда с провиснал език. Фин бе чул Каси да казва на майка му, че й приличало на картина от Втората световна война, която видяла в Националния музей. И беше изключително горд с това.

Малко му беше писнало от толкова вечери с Каси напоследък. Не че не я харесваше. Като за бавачка ставаше. Беше забавна и понякога, когато се навеждаше да го целуне за лека нощ, виждаше в деколтето й, което беше много вълнуващо, макар да не осъзнаваше защо. А и тя винаги му позволяваше да стои до късно и му помагаше с разни неща, например с банера и с домашните. Не беше същото като с мама обаче. Но тя все работеше до късно напоследък.

Той бе спестявал от джобните си пари (по седемдесет и пет пенса на седмица) доста време, за да купи нещо хубаво за татко си, и беше решил да е автомобилна поставка за чаши, защото татко му пътуваше много всяка седмица и Фин си мислеше, че ще е хубаво да може да пие топло кафе по пътя. Беше видял такава на бензиностанцията, където баща му зареди колата в неделя сутринта, и майка му обеща, че ще го заведе след училище, за да я купи. Последните два дни обаче тя нямаше време, защото трябваше да се приготвя за излизане. Той се надяваше да го вземе този следобед, преди баща му да се прибере от провинцията. И й напомни вече два пъти.

Стефани лежеше в леглото, знаеше, че трябва да става и да приготви закуската на Фин, но беше изтощена. Не беше свикнала да си ляга късно. В понеделник, след театъра, с Майкъл се прибраха заедно с такси и дори се целунаха целомъдрено. Снощи отидоха на вечеря в „Оксо Тауър“, после се разходиха по Саут Банк, преди да осъзнаят, че това не е много добра идея, защото там имаше съмнителни младежи и бездомни просяци. Скочиха в едно такси, като се смееха, че са успели да се спасят, а Майкъл я прегърна и целуна настоятелно, без да му пука, че шофьорът ги поглежда в огледалото.

— Ще ми се да можех да те помоля да останеш — каза Майкъл, когато слизаше.

— Следващия път, когато се видим, официално ще съм свободна — каза Стефани и за първи път това й се стори реално. С Джеймс щяха да се разделят. Този уикенд. В ума й бракът им беше така мъртъв, че това дори не й се струваше като кулминация. За нея тя бе настъпила преди седмици. Сега с Кати просто щяха да довършат намисленото и толкова. Щеше да започне новия си живот.

Колкото и да е нелепо, измъчваше я всъщност мисълта дали да му купи подарък за рождения ден. Партито му беше в събота, той щеше да очаква подарък, но пък тя трябваше да пести за времето след раздялата. Струваше й се нередно да харчи стотици лири за него и на следващия ден да му каже, че го напуска. Все пак реши да му каже, че е резервирала почивка. Можеше да я представи дори като нещо екстравагантно — и без това нямаше да се случи.

Принуди се да стане от леглото. Чуваше Фин на долния етаж и сърцето й подскочи при мисълта, че трябва да му каже, че баща му се изнася.

— Не съм виновна аз — промърмори на себе си. — Не съм виновна за нищо.

Фин се беше навел над кухненската маса и работеше по банера си.

— Разкошен е — каза Стефани и го прегърна толкова силно, че той се размърда в ръцете й. — Баща ти ще го хареса.

Не можеше да повярва, че днес Джеймс ще се прибере за последен път. Смяташе за справедливо след раздялата тя да остане в къщата с Фин, докато всичко се уреди. Знаеше, че колкото и да е неразумен в други отношения, Джеймс ще разбере, че така ще е най-добре за сина му. Тя искаше само всичко да приключи. Целият план вече й изглеждаше нелеп. Дори се чудеше дали да не се откаже от неделята и да остави Кати да му каже сама, че е разбрала всичко. Но тя й се обади снощи — сякаш след цяла вечност — и беше толкова сигурна, че постъпват правилно, и звучеше толкова… ами… по-щастлива, по-уверена, че тя се зарази от настроението й и се съгласи с последните уточнения, като например къде ще отседне и кога точно ще се появи.

Планът беше следният: Стефани щеше да отиде до Линкълн с влака в неделя следобед. Щеше да тръгне няколко часа след Джеймс, изпълнен с гордост и щастие след партито, на което близките и приятелите му са го накарали да се чувства важен и обичан. Тя щеше да отседне в същия хотел, където бяха родителите му преди няколко седмици, и в стаята си ще се погрижи да изглежда възможно най-красива и привлекателна.

Точно в девет и половина щеше да вземе такси до залата на общината в Лоуър Шипингам. Кати възнамеряваше да поднесе тортата към десет часа и щеше да изпрати съобщение на Стефани, която щеше да чака в съседната кръчма. Докато Кати държи реч колко прекрасен е Джеймс и какъв чудесен партньор и приятел е, Стефани щеше да влезе в залата. Щом я видеше, Кати щеше да оповести, че имат важен гост, който заема специално място в сърцето на Джеймс. Щеше да погледне към Стефани, развълнуваният Джеймс също щеше да погледне към Стефани, както и всички събрали се — някои от които я познаваха.

„Да — щеше да каже Кати, — това е съпругата му. Не, не сте ме чули неправилно, казах съпругата му, не бившата съпруга“. Джеймс щеше да е стъписан. „Той още живее с нея в Лондон половината седмица — щеше да продължи Кати. — Ето я, моята приятелка и настояща съпруга на Джеймс, Стефани“. Стефани щеше да се приближи, да се усмихне на Кати и двете щяха да се прегърнат. Щеше да настане суматоха, а Джеймс вероятно щеше да получи инфаркт. Не знаеха какво точно ще се случи после. Но вредата щеше да е нанесена, Джеймс щеше да бъде разобличен като измамник и лъжец, а Стефани и Кати щяха да продължат напред.

Всичко звучеше съвсем просто.

Стефани се обля в студена пот. Наистина ли можеше да направи това? Взе телефона и се обади на Кати, като излезе в дневната, за да не я чуе Фин.

— Наистина ли постъпваме правилно? — попита тя, когато Кати вдигна.

— Разбира се — отвърна уверено Кати. — Спри да се тревожиш.

В един без петнайсет Джеймс беше на магистралата. Искаше да се прибере в Лондон, при Стефани и Фин. Искаше да се върне към онова, което смяташе за истинския си живот. Беше се видял с данъчните рано сутринта. Почувства се повече като непослушен ученик, отколкото като престъпник, но все пак беше унизително. А фактът, че се опитваха да изчислят дължимия данък, означаваше, че скоро ще получи доста тлъста сметка плюс лихвите. Саймън и Майкъл не дойдоха в клиниката тази сутрин, защото щяха да оглеждат новото си помещение — огромен хамбар, който явно купуваха почти без пари от братовчеда на Сали, Кийрън, местния производител на сирене. Сали, както сестрата Джуди му бе казала тази сутрин, щеше да работи при тях като рецепционистка и самата Джуди също приела предложението им.

Джеймс остави клиниката в некомпетентните ръце на временна заместничка и я помоли да казва на всички клиенти да дойдат следобед, когато се надяваше, че някой от колегите му ще бъде там. Знаеше, че трябва да остане, че единственият начин да спаси потъващия кораб на любимата си клиника е да вложи цялата си енергия в нея, като същевременно започне да обикаля и очарова хората от района, но не му се занимаваше. Не и в момента. Сега искаше да се прибере у дома.

Спря само веднъж, на една бензиностанция, за да отиде до тоалетната и да си купи бутилка вода. Към четири без пет вече завиваше по Белсайз Авеню и припяваше на някаква банална песен по радиото. Провери си телефона, преди да излезе от колата. Нямаше съобщения от Кати. Беше забелязал, че тя вече не му изпраща порой от любовни съобщения, както правеше всяка сряда допреди седмици. Прибра телефона в джоба си, взе си куфарчето от задната седалка и тръгна по алеята.

Стефани и Фин подскочиха, когато той влезе в кухнята, а после започнаха да се смеят и да крият нещо — приличаше на голям лист хартия — под масата. Джеймс се усмихна. Знаеше, че му готвят изненада за рождения ден. Престори се, че се опитва да види какво правят, но Фин се разпищя истерично и се хвърли да го спре. Джеймс погледна засмян над рамото му и забеляза, че Стефани изглежда замислена, дори тъжна.

— Добре ли си? — попита я той.

Тя му се усмихна.

— Абсолютно.