Джейн Фалън
Пази си гърба! (21)

20.

Флъфи О’Лиъри беше разпъната на операционната маса с увиснал от устата език, докато упойката си вършеше работата. Това беше рутинна операция и Джеймс беше правил стотици такива.

Флъфи наистина беше малко по-старичка от другите котки, които кастрираха, но собственичката й, Аманда О’Лиъри, беше твърдо решена да й позволи да се отдаде на естествените си женски инстинкти, преди те да й бъдат отнети насилствено, и да роди поне едно котило. Флъфи беше делово чифтосана с близък неин роднина, сметнат за достоен за тази чест, и роди слабички, болнави на вид котенца с червени присвити очи и течащи носове — симптом на твърде близкото родство на предците им.

Джеймс никога не беше харесвал особено Флъфи, която беше възможно най-непухкава за котка и имаше тенденцията да хапе и драска всеки, който припареше до нея, но не можеше да не се възхити на слабото й мускулесто тяло толкова скоро след като бе родила пет бебета. При горките жени не беше така, помисли си той, а после се скастри сам. Нима беше станал толкова повърхностен? Да, вероятно.

Така и не можа да свикне със стриите на Стеф и с мекия й корем, след като роди Фин. Господи, беше много по-лесно да си животно. Рядко ще видиш мъжко куче, на което не му се прави секс само защото женската има малко целулит по хълбоците. Със Стеф обаче нещата се бяха променили предимно защото тя започна да се притеснява твърде много какво ще си помисли той. Вече се преобличаше с гръб към него или дори в банята, на затворена врата. Именно тази нейна срамежливост го отблъскваше, а не промените в тялото й. Така възбудата му изглеждаше нещо мръсно и нежелано, нещо, от което тя се срамуваше. Кати, от друга страна, още беше неувредена в това отношение. Едно женско куче не би имало нищо против, ако партньорът му чука половината кучки в страната. При животните нещата май стояха по-правилно, отколкото при хората.

Често се улавяше, че мислите му блуждаят така по време на процедурите и внезапно осъзнаваше, че сестрата му подава иглата, за да зашие разреза, и всичко е приключило, без дори да е забелязал. Когато се случи за първи път, с дни се притеснява какво може да се е объркало. Сега просто приемаше, че просто това е неговият начин да се справи със скучните задължения. Изми си ръцете, провери дали Флъфи се свестява и тръгна към рецепцията на горния етаж, за да се обади по телефона, преди да приеме следващия си пациент.

Родителите му пристигаха в понеделник следобед и той трябваше да позвъни на Сали в другата клиника да отмени ангажиментите му, за да може да отиде да ги види и да се прибере вечерта при Кати, без тя да се чуди къде е. Беше им резервирал билети за „Колко е важно да бъдеш сериозен“ в Кралския театър за понеделник вечерта и им каза, че е на повикване и не може да отиде с тях. Естествено, те разбираха, че няма как пейджърът му да се разписука по време на представлението. Сега оставаше само да измисли начин да се отърве от среща с тях във вторник вечер и готово. Можеше да си вземе дълга обедна почивка и да ги заведе в някоя кръчма, а после в сряда щеше да ги откара в Лондон. Знаеше, че ще са разочаровани, че не са били в Лоуър Шипингам, за да видят къде работи и да се срещнат с колегите му, но това бързо щеше да бъде компенсирано от радостта им, че го виждат, и от мисълта, че полага усилия, за да прекара време с тях. Почти нямаше търпение да дойдат.

— Току-що се видях със Сам Макнийл — каза му Сали още щом осъзна с кого говори. — Тя още разправя как си купувал за вечерите готова храна от „Льо Жоли Пуле“ и си се преструвал, че си я сготвил сам. Господи, как се почувства, когато разбраха?

Джеймс си спомни защо точно не харесва Сали и защо трябва да я смени с друга.

— Можеш ли да отмениш всичките ми ангажименти в понеделник следобед? Виж дали Саймън или Малкълм могат да поемат нещо, което не търпи отлагане.

— Защо? Какво ще правиш? — попита тя и той реши — не, определено трябва да уволня това момиче, ужасна е.

— Не е твоя работа — сопна й се. — Просто го направи.

Затвори телефона, без да се сбогува и с развалено настроение.

Стефани и Наташа се справяха доста по-добре с Менди Мартин, отколкото с другите си две клиентки за наградите БАФТА. Менди беше изгубила „и“-то от името си, за да се различава от друго момиче на име Минди, което също бе станало известно по неясна причина. И двете се опитваха да се лишат от фамилиите си и да бъдат популярни само с първото си име. Понастоящем Минди печелеше надпреварата с две заглавия от последните седмици: „Безутешната Минди“, на интервю, в което се жалваше, че си няма приятел, и „Сръчната Минди“, с нейна снимка почти само по гащеризон, на път за магазина, за да купи боя. Менди смяташе, че все още има възможност и тя да се появи под заглавие „Менди и денди“, ако успееше да се снима с някой готин младеж под ръка, или може би „Сприхавата Менди“, макар че това не звучеше особено ласкателно. Наташа и Стефани не разбираха защо тя плаща за съвети на стилист, но вероятно защото Минди имаше такъв. Менди им обясни, че трябва да облече нещо, което ще я вкара във вестниците. Нямаше значение какво ще е (скиорска шапка, боулинг топка с фитил и надпис „бомба“, предложи шеговито Наташа, но Менди не се съгласи). Стефани малко се притесняваше да приеме Менди за клиент, но Наташа я увери, че няма опасност някой журналист да попита Менди кой е стилистът й, затова просто трябва да й вземат парите и да действат.

Сега бяха в „Ажент Провокатьор“ и се опитваха да намерят бельо, което може да се носи като тоалет, без да арестуват Менди. Стефани се надяваше, че когато Фин порасне, никой няма да му каже, че майка му е окуражавала деветнайсетгодишно момиче да излиза вечер полуголо.

— Може би трябва да си вземеш нещо такова — каза Наташа, като държеше наистина много красиви прашки и сутиен. — Ще дадеш на Джеймс храна за размисъл.

— Вероятно дори няма да забележи — каза мрачно Стефани.

— Очевидно — обади се Менди — не бива да оставяш мъжа си да излезе от къщи, без да си му направила свирка. Така, дори да срещне страхотна жена, няма да кръшне, защото ще си мисли какво си има у дома.

— Ти наистина трябва да станеш брачен консултант — каза Стефани. — Мъжете ще се редят на опашка да водят жените си при теб, ако знаеха, че ще им даваш подобни съвети.

— Е, прочетох го в едно списание.

— Нека проведем този разговор отново след няколко години, когато ще имаш две деца и съпруг, чиято идея за поддръжка е да си оскубе космите от носа с твоите пинсети.

— Не го прави, нали? — погледна я ужасена Наташа.

— Знаеш, че и Мартин го прави. Твоят брак просто не се е скапал дотам, че да го прави пред теб.

— Трябва да поработиш върху отношенията ви. Да положиш усилие — сложи ръце на кръста си Менди, явно нехаеща за факта, че минувачите по улицата могат да я видят как стои там по бельо.

Стефани се наежи.

— И точно колко връзки си имала ти, Менди? Имам предвид истински връзки, не едно бързо с някакъв тип, чието име дори не знаеш.

— Стеф — погледна я предупредително Наташа.

Менди обаче не се смути.

— Не, няма проблем — каза тя. — Всъщност аз съм с приятеля си още от четиринайсетгодишна. И никога не съм спала с друг.

— Наистина ли? — изчерви се Стефани. — По дяволите, извинявай.

— Не се тревожи. Всички ме мислят за уличница. Свикнала съм.

— И ти наистина ли… всеки път, преди да излезе? — попита Наташа.

— Господи, не! Просто казвам какво прочетох в едно списание.

— Менди, наистина ли искаш да отидеш облечена така? Все пак можем да ти намерим хубава рокля или нещо друго. — Стефани потърка очите си. Скоро нямаше да им останат никакви клиенти, ако продължаваше да ги обижда така.

— Не мислиш ли, че трябва да си вземеш две седмици почивка? — попита плахо Наташа, когато таксито пое по главната улица на Камдън.

— И какво да правя? — сопна се Стефани.

— Ами просто си помислих, че може би имаш нужда от ваканция.

— Притесняваш се, че разстройвам клиентите, нали?

— Е, така е, да.

— Нямам нужда някакво деветнайсетгодишно момиче да ми чете лекции за брака.

— Знам. Тя просто се опитваше да бъде мила. И дори да не беше така, ни плаща, така че не можем да се караме с нея.

Стефани знаеше, че се държи като сърдито дете, но не можеше да спре.

— Под „ние“ имаш предвид мен, доколкото разбирам?

— Имам предвид и двете ни — каза дипломатично Наташа. — Знам, че са дразнещи, Менди, Сантана и Мередит, но до БАФТА остават само няколко седмици, затова трябва да мислим за парите и да си държим езика зад зъбите.

Стефани въздъхна шумно.

— Права си, но последното, което ми трябва сега, е свободно време. Май беше грешка да провлачвам тази история с Джеймс. Може би трябваше просто да му кажа да се разкара още щом разбрах.

— Да не искаш да кажеш, че не изпитваш поне малко удоволствие от фиаското му на онази вечеря?

Стефани успя да се усмихне.

— Е, може би мъничко.

— Само си представи физиономията му, когато… как й беше името… Сам… е прочела какво пише на касовата бележка.

Стефани се засмя.

— Кати каза, че приличал на куче, хванато на местопрестъплението, докато яде нечия торта за рожден ден.

— Много ми харесва как се е опитал да отрече в началото.

— Горкият Джеймс — каза без никакво съчувствие Стефани. — И ще става по-лошо.