Джейн Фалън
Пази си гърба! (32)

31.

Джеймс мисли много по пътя към Линкълн. Стефани се прибра след шест, изглеждаше размъкната и стресирана. Той се изкуши да остане и да каже: „Да върви по дяволите работата в понеделник, нека Малкълм или Саймън се постараят поне веднъж.“ Но не знаеше как да го направи, без Стефани да си помисли, че се държи странно. Той наистина се чувстваше странно. Сякаш беше спал цяла година и едва сега се разбуждаше и осъзнаваше какви ги е вършил през това време. Какво изобщо си е мислил? И най-вече — как си е въобразявал, че ще му се размине? Беше потънал в такава дълбока каша, че не можеше да си представи как ще се измъкне от нея, без да изгуби всичко. Мислеше си, че тази ситуация може да продължи вечно, че двете жени ще си останат доволни да притежават половината от него, че чувствата му към тях винаги ще бъдат такива и няма да усети нуждата да скочи в едната или в другата посока. Сега вече започваше да се пита дали не е сгрешил.

Когато се прибра към десет без петнайсет, Кати я нямаше. Беше му оставила бележка, че е при клиенти и вечерята е във фурната. Той погали Стенли, после яде на малката масичка в кухнята. Огледа тайландските статуетки по лавиците и снимките в рамки от ваканциите на Кати в Изтока, преди да го срещне. В тази стая нямаше нищо от него, нищо не показваше, че е живял тук една година. Дори цветът — ярко, морско тюркоазено — не беше цвят, който той би избрал.

На вратата се позвъни.

Джеймс си погледна часовника. Десет и пет. Беше късно за неочаквани посещения. Отвори предпазливо и видя Симон на прага.

— Кати тук ли е? — попита тя, преди да я е поздравил.

— Ами… не, работи — отвърна той. Симон изглеждаше доста странно.

— Добре. Теб исках да видя. Може ли да вляза? — попита тя, но вече прекрачваше прага. — Имаш ли малко вино? Трябва да пийна нещо. — Явно вече беше обърнала една-две чашки.

Джеймс й наля малко.

— Добре ли си?

— Добре съм… защо да не съм добре? Просто чух, че имаш неприятности с отдела по планиране, и си помислих, че мога да ти помогна.

Не му се вярваше, че е дошла толкова късно вечерта, за да обсъждат пристройката на клиниката.

— Мога да поговоря с групата по консервация. Те имат голямо влияние в общинския съвет, както знаеш. Ако успея да ги убедя да не възразяват срещу сградата…

Джеймс я прекъсна — това наистина беше много странно:

— Симон, много мило от твоя страна, но не виждам как групата по консервация ще се съгласи, че моята пристройка от гипсокартон с алуминиева дограма се вписва в района. Освен това не искам да те ангажирам.

Тя се беше настанила в едно от малките кресла, но сега стана и седна до него на дивана. Той се размърда смутено.

— Няма да ме ангажираш — каза тя и го погледна така, че той разбра защо е дошла. Опитваше се да го съблазни. За част от секундата се изкуши да я предизвика, но знаеше, че няма да си разреши проблемите, като спи със съседката.

— Всъщност, Симон, реших да постъпя правилно. Ще подам молба и ако не мине, е, нищо. Но ти благодаря за предложението. Наистина го оценявам. Ти си добър приятел. — Той стана, сякаш да й покаже, че е време да си тръгва, но тя не помръдна.

— Може ли още една чаша вино? — попита Симон с прелъстителен глас.

Джеймс си погледна часовника.

— Честно да ти кажа, надявах се да си легна рано — отвърна той, но преди да довърши, тя стана и понечи да го прегърне. Той се отдръпна и избегна целувката й. — Стига, Симон — опита да се засмее, — не можем да правим това. Кати ще се върне всеки момент. Ами Ричард?

— Ричард да върви по дяволите — каза злобно Симон.

— О, скарала си се с него. — Това обясняваше нещата. Тя търсеше начин да си върне на Ричард и явно бе решила, че Джеймс няма да я отблъсне.

— И какво ако съм?

Джеймс взе чашата от ръката й и я остави на масата.

— Симон, мисля, че трябва да се прибереш. Ще се разбереш с Ричард на сутринта. Какво ще кажеш?

Тя започваше да се ядосва.

— Ти флиртуваш с мен от месеци и сега ще ме унижиш, като ме отблъснеш? Какво, мислиш, че съм жена, която се хвърля на всеки? Не — отговори тя на собствения си въпрос. — Дойдох при теб, защото винаги си показвал, че ме харесваш.

Тя крещеше и Джеймс се притесни, че съседите ще чуят.

— Съжалявам, ако съм те оставил с такова впечатление — каза той. Всъщност не се съмняваше, че ако това се бе случило преди няколко седмици, щеше да се изкуши и майната им на последствията. По принцип не го биваше да отказва покани за секс, колкото и сложно да беше положението. Сега просто искаше да я изкара от къщата. Имаше си достатъчно проблеми. — Наистина флиртувах с теб, вярно е, но никога не съм имал конкретни намерения. Мислех си, че и ти изпитваш същото, че просто се шегуваме.

Веднага осъзна, че е казал неправилното нещо.

— Да се шегуваме ли? Мислиш ли, че щях да дойда тук да изневеря на съпруга си, ако си мислех, че просто се шегуваме?

Господи, тя трябваше да спре да крещи. Наистина беше много пияна.

— Нека говорим направо — каза той с много сериозен тон. — Не си дошла да изневериш на съпруга си. С Ричард сте се скарали и ти си дошла, за да му отмъстиш, но това няма да стане, ясно ли е? А сега защо не се прибереш и да се разбереш с него?

— Какво ми има? Не ме ли харесваш? — Внезапно по лицето й започнаха да се стичат сълзи.

О, чудесно, помисли си Джеймс. И сега какво? Оставаше само тя да заспи на дивана и да не може да се отърве от нея. Всъщност наистина я беше накарал да мисли, че я харесва. Забавляваше се, като флиртуваше и се наслаждаваше на усещането, че е предпочетен пред Ричард. Да, толкова жалък беше, помисли си сега, че имаше нужда да мисли, че съпругите на приятелите му го харесват, че са готови да скочат в леглото му.

Можеше да направи само едно. Трябваше да заведе Симон у тях, каквото и да му костваше. Прегърна я.

— Разбира се, че те харесвам. Знаеш, че те харесвам. Просто не можем да направим нищо заради Ричард и Кати. Искам, наистина — добави, като гледаше мокрото й от сълзи лице. Всъщност сега разбра, че изобщо не я харесва. Всичко беше просто игра. — Но не можем. И двамата имаме твърде много за губене.

Симон го гледаше спокойно, премигваше през сълзите, гордостта й беше пощадена. И тогава той разбра, че двамата си приличат. Искаха само всички да си падат по тях.

— Трябва да се прибереш, преди да направим нещо, за което ще съжаляваме.

Тя се наведе да го целуне отново и той я отблъсна нежно.

— Не, ако започнем, няма да можем да спрем. — Не можеше да повярва, че е способен да бълва така лесно тези клишета и че тя се връзва.

— Добре, прав си.

Джеймс се освободи от нея възможно най-бързо, без да изглежда груб, после я насочи към входната врата. Питаше се дали да я изпрати, беше пила твърде много, но реши, че само ще си навлече проблеми.

— Лека нощ тогава — извика той, когато тя се отдалечи. Искаше съседите да знаят, че си е тръгнала, за да не започнат гадни слухове.

След половин час, когато Кати се прибра, той й разказа цялата история. Вече нямаше да има тайни. Е, почти.