Джейн Фалън
Пази си гърба! (18)

17.

Когато се събуди, Джеймс имаше чувството, че главата му е пълна с памук. Изстена, устата му беше суха като хартия. Беше пил твърде много. Обърна се, плахо отвори едното си око и потрепна, когато светлината проникна през ретината му. Кати сигурно вече беше станала. Той се вгледа в часовника до леглото. Като че ли… Не, не можеше да е единайсет без десет. Не трябваше ли да е в клиниката тази сутрин?

Чу някакъв шум от долния етаж. Радиото и нещо, което звучеше като дрънчене на чинии. Кати сигурно ги миеше. После изневиделица го сполетя една мисъл и той отпусна глава на възглавницата. О, мамка му! О, Боже! О, не!

Спомни си неловката тишина, след като Сам прочете касовата бележка от „Жоли Пуле“. В първия миг той опита да се засмее, мозъкът му трескаво търсеше някакво обяснение — каквото и да е, — за да покрие следите си. После се опита да намекне, че е купил всъщност само продуктите за всяко ястие, опаковани заедно, за по-лесно, и макар да е послъгал, че е почистил морските дарове сам и е избрал ябълките, все пак е приготвил всичко.

Но Ричард, проклет да е, се засмя с дразнещия си магарешки смях и каза, че е виждал тези ястия да се продават в „Дьо Жоли Пуле“, и нима Джеймс наистина ги е заблуждавал през цялото време? Не му остана друго, освен да си признае.

Гостите му бяха много мили — все пак не беше убил човек или извършил престъпление, — но именно любезното разбиране в думите им го притесни. Знаеше, че го мислят за жалък, за недостоен за доверие и това не беше нещо незначително. Никой нямаше да му каже нищо в лицето, но още щом си тръгнат, ще отидат някъде другаде — вероятно у Сам и Джеф, които живееха наблизо — и ще направят дисекция на характера му над чаша бренди. Щяха да си спомнят за случки, когато се е държал странно или е казал нещо глупаво. Връзката между шестимата щеше да стане още по-здрава, когато се обединят, за да му се присмиват. Той знаеше, че с тези вечери е свършено. Щяха да се извиняват с ангажименти и семейни дела и седмиците щяха да отминават, докато накрая дори спрат да говорят за това. Може би те шестимата щяха да продължат да се събират без него и Кати, щяха да се кикотят над глупостта му, докато ядат прегоряла патица и блудкави картофи.

Преглътна с усилие от чашата с вода, която Кати беше оставила до леглото. Спомни си, че след като гостите си тръгнаха, той се скара ужасно с нея, защото просто имаше нужда да обвини някого за провала си. После изпи почти цяла бутилка уиски, преди най-сетне да си легне по малките часове.

Изстена силно. Чувстваше се пълен глупак.

Защо изобщо позволи да изпадне в подобно положение? Другите не можеха да готвят и това като че ли никога не бе имало голямо значение. Просто трябваше да си признае още първия път. Щом започнаха да го хвалят, трябваше да каже: „Купих всичко това, не ставам за готвач“ — и те щяха да се посмеят, и толкова. Но той се наслаждаваше на вниманието. Винаги се бе чувствал незначителен сред „изискани хора“, както би ги нарекла майка му. Срамуваше се от обикновеното си образование и липсата на родословие. Винаги тайничко бе искал да го смятат за един от тях. Като местния ветеринар беше успял да се вгради в общността, да се почувства неразривна част от нея, но искаше и да е важен. Сприятеляването с местните величия подхранваше нуждата му от обществен статус. Той беше пълен идиот.

Първо трябваше да се сдобри с Кати. Тя нямаше никаква вина за това, и нещо повече — той изложи и нея с преструвките си през всички тези месеци. Господи, тя сигурно го мислеше за идиот. Стана от леглото и потръпна, когато краката му докоснаха пода, но опита да се изправи. Трябваше първо да отиде да повърне.

След като си изми зъбите и наплиска лицето си със студена вода, тръгна нестабилно по стълбите към кухнята, където Кати миеше гранитните плотове. Усети я как се сковава, когато плъзна ръце на кръста й.

— Извинявай, извинявай — каза той и зарови нос в шията й. — Не биваше да си го изкарвам на теб.

— О, няма нищо — каза мило Кати. — Разбирам.

Кати, бог да я благослови, се беше обадила на Малкълм, за да каже, че Джеймс няма да може да работи днес, защото не се чувства добре. Беше заличила всички следи от катастрофалната вечеря. Тя като че ли искаше да се преструва, че нищо не се е случило, и се суетеше около него както обикновено, правеше му кафе и му предлагаше препечена филийка, от което отново му се догади.

Джеймс обаче имаше нужда да говори, да мине отново през ужасите от вечерта, за да се подготви за възможно най-лошия сценарий. Но знаеше, че е безполезно. Ако се опиташе да говори за случилото се, Кати щеше да твърди, че всичко е наред и че не е здравословно да мислиш за неприятни неща от миналото, дори ако това минало е било предната вечер.

Стефани щеше да му угоди обаче. Всъщност тя щеше да е много заинтригувана да чуе всичко в най-малките подробности. Някак щяха да намерят нещо смешно в ситуацията — изражението на Сам с размазаното червило, докато чете касовата бележка; колко бавно е загрял Хю, до такава степен, че Алисън е трябвало да му прошепне: „Джеймс е купувал всичко готово през цялото време, скъпи, не го е приготвил сам. Това е било лъжа.“), а накрая ще избухнат в смях и всичко ще стане много по-поносимо. Зачуди се дали да напомни на Кати начина, по който Сам се спъна на предното стъпало в бързината да излезе от неловката ситуация, а полата й се вдигна и разкри космати крака и притеснително оскъдно бельо, но знаеше, че тя няма дори да се усмихне. Вероятно щеше да каже: „О, горката Сам. Е, вече всичко е забравено“, затова той реши да се върне отново в леглото.

— Идеално е — обяви Мередит относно отражението си в огледалото и Стефани се зачуди дали да не се откаже напълно. Мередит беше облечена със смарагдовозелено творение, по което би си паднала принцеса на Дисни. Огромното деколте разкриваше сбръчканата цепка между гърдите й, а ниската талия правеше широките й хълбоци още по-масивни. Намираха се в пробната в „Селфриджис“ и Стефани й позволи да облече тази рокля само за да й докаже колко зле ще изглежда.

— Мередит, наистина не допринася с нищо за фигурата ти — каза тя възможно най-дипломатично. — Нали? — добави настоятелно към Наташа.

— Ами да, не съвсем — каза Наташа. Тя се ужасяваше от Мередит.

— Но с тази се чувствам най-удобно и тъй като не успяхте да ми намерите нещо по-добро, значи ще бъде тя.

Стефани потрепна при обидата в думите й.

— Мисля, че трябва да изчакаш. Имаме няколко седмици и все ще намерим нещо, което ще харесаме и трите.

— А ако продадат роклята дотогава? Ами ако не успеете да ми намерите друго, което да харесам, а тази вече я няма?

Стефани погледна чудовищното лъскаво зелено творение. Трудно й беше да си представи, че ще има голям наплив за яркозелени кичозни рокли.

— Знаеш ли какво, ще я купим и ще я върнем, когато намерим нещо по-добро.

— Ако намерите нещо по-добро — каза ледено Мередит.

— Да, разбира се — ако — успя да се усмихне неискрено Стефани.

Погледна си крадешком часовника. Едновременно нямаше търпение и се ужасяваше да се прибере у дома тази вечер. Джеймс щеше да се върне и тя щеше да види доколко го е наранила първата им малка стреличка. Разбира се, той нямаше как да й сподели за травмата си, но Кати й беше казала достатъчно и тя знаеше, че той ще се чувства унизен. Предния ден се прибрал вбесен от работа, защото Малкълм отишъл да прегледа ретривъра на Ричард и Симон, който имал ушна инфекция, и Симон му разказала цялата история. После пък Малкълм я разказал на Саймън и Сали, и Джеймс бил подложен на безмилостни — но според Кати със сигурност дружески — закачки до края на деня.

— Бесен е на Симон — каза Кати. — Което е много смешно, защото май си мислеше, че тя си пада по него.

— А така ли е? — прекъсна я със смях Стефани.

— Не, не мисля. Ричард е разкошен и е луд по нея. Мисля, че тя просто се държи любезно.

— А ти как си? — попита Стефани.

— Знам, че е ужасно да го призная, но всъщност съм добре. Той си го заслужава — каза Кати убедено.

Стефани се запита дали Джеймс този път не очаква с по-голямо нетърпение завръщането си в Лондон, защото се е направил на глупак пред всички там. Възнамеряваше да е изключително мила с него тази вечер, затишие преди буря, така да се каже, докато с Кати решат какъв да е следващият им ход.

Към пет без пет тя и Наташа взеха такси, а ужасното зелено нещо в яркожълта торба лежеше между тях. Кати й беше казала, че Джеймс обикновено тръгва за Лондон към един на обяд, но Стефани отвърна, че той не се прибира преди пет и половина. И двете нямаха представа защо пътува толкова дълго.

— Не забравяй — каза й Наташа, когато я прегърна, щом таксито сви по Белсайз Авеню, — просто стискай зъби и се усмихвай.

Колата на Джеймс беше на улицата, когато таксито спря. Беше пристигнал рано. Стефани се усмихна. Явно добре го бяха поразтърсили.

— Здрасти — извика тя, щом отвори входната врата. Фин се втурна изневиделица към нея, а после Джеймс се появи от дневната и я награби в мечешка прегръдка. — Пристигнал си по-рано от обичайното — каза тя без дъх, когато я пусна.

— Исках да се прибера у дома. Липсвахте ми.

— Чудесно. — Стефани свали ръцете му от себе си. — Ще можеш да помогнеш на Фин с домашните.

— Е — каза тя, когато седнаха да вечерят, — как мина седмицата ти?

— Ами нормално, добре — каза той, без да издаде нищо. — А при теб? Мередит още ли е истински кошмар?

Стефани се чудеше дали не й се е причуло. Джеймс никога не питаше за работата й. Никога. А фактът, че помнеше името на една от клиентите й, беше истинско събитие.

— О, не ме карай да говоря за Мередит.

Джеймс се усмихна.

— Не, давай, искам да чуя за нея. Започна ли да ти се натиска вече?

Господи, помисли си Стефани, явно е много отчаян, щом иска да отклони разговора от себе си.

И тя му разказа за зелената рокля — дори я извади от торбата за илюстрация — и той се смя, а после каза, че Мередит сигурно прилича на малко хълмче с нея. За част от секундата Стефани забрави какво се случва с тях, но после я прониза мисълта колко му е лесно да се преструва, че всичко е наред, че са щастлива двойка, която разпуска след работния ден, че всъщност няма любовница в провинцията и целият му живот не е една голяма лъжа.

— Е, както и да е — рече тя и прибра роклята в торбата. — По-добре да не я мачкам, в случай че се наложи да я върна.