Джейн Фалън
Пази си гърба! (13)

12.

Бяха се разбрали да се чуят отново сутринта. Междувременно Стефани се обади на Наташа, за да й разкаже и да я попита какво мисли, че трябва да направят.

— Трябва да го обмислиш много внимателно. Не си разкривай картите твърде рано — каза Наташа, когато Стефани приключи.

— Знам, знам. Нямаш ли и други поговорки?

— Много смешно, но досега не ми се е случвало съпругът на най-добрата ми приятелка да е двуженец, така че моля да ми бъде простено, ако не знам какво точно да кажа на мига.

— Но имам нужда от съвета ти — примоли се Стефани. — Не знам какво да сторя.

— Нищо.

— Все така казваш.

— Е, този път го мисля. Не прави нищо и ще се опитаме да измислим план. Според теб Кати дали ще се съгласи да действате заедно?

— Така ми се струва. Всъщност изглежда мила.

— Боже! — изпъшка Наташа. — Това наистина става откачено.

— Такава е. И мисля, че се чувства зле не само заради себе си, но и заради мен.

— Ще се срещнем в кафенето на „Харви Никълс“ в два — каза Наташа и затвори.

Стефани се изкъпа, после легна и се втренчи в тавана, като мислеше отново за разговора си с Кати. Наистина й се струваше мила жена. Звучеше искрено шокирана, докато се опитваше да осмисли новината, но след като я прие, като че ли бе загрижена единствено за Стефани. От думите й ставаше ясно, че обича Джеймс и си е мислила, че имат бъдеще заедно, но Стефани не се съмняваше, че с връзката им е свършено — поне що се отнася до Кати. Тя беше казала, че не е жена, която ще отнеме чужд съпруг, и Стефани й вярваше.

Джеймс спря на паркинга пред кръчмата „Веселият лодкар“ в едно градче близо до Стивънидж, слезе и се протегна преувеличено. Денят беше красив и той щеше да се наслади на халба бира в изпълнената с пролетни цветя градина на кръчмата. Щеше да прекара блажен половин час в провинцията, преди да потегли отново. Не искаше да се прибира твърде късно, Фин имаше тренировка по футбол в сряда следобед и обикновено свършваше към пет и половина. Джеймс искаше да е там, за да го посрещне, но не и да пристига много рано. Понякога не знаеше какво да прави сам в собствената си къща, когато сина му го нямаше.

Барманката определено му смигна, докато наливаше бирата му, и обикновено той щеше да отвърне, щеше да се настани на бара за малко безобиден флирт, разговор за работата му и за времето. Днес обаче нямаше настроение за това. Струваше му се излишно усилие и предпочете да бъде сам, в спокойствието на градината, за да се „наслади на момента“, както казваше Кати. Отнесе бирата си в голямата градина отзад, която гледаше към река с няколко семейства патици, и седна доволно на маса в края.

Беше необичайно топло за март, затова свали якето си и нави ръкавите на ризата, за да се наслади на слънцето като самодоволен лъв, безспорен цар на джунглата. Това беше животът, помисли си, когато перна едно насекомо от лицето си. Наистина не можеше да се оплаче. Всъщност повечето мъже биха му завидели. Кой истински мъж не си е фантазирал, че има две жени на разположение? Разбира се, едва ли повечето от тези мъже всъщност си мечтаят за две постоянни връзки. Двойни отговорности и двойни разправии дали да се купи нова дъска за гладене, или не. Понякога се питаше дали всъщност не води достоен за завиждане живот, а живот, който е двоен кошмар за всеки мъж. Не беше точно безгрижен луд секс. Беше двойно бреме на „Изхвърли ли боклука“ и „Да поканим ли семейство Мартин? Все пак те ни поканиха за последно и не искаме да изглеждаме негостоприемни, нали?“ Двойно от: „Вече не говориш с мен както преди“ и „Коя ми стои по-добре, синята с кафявия колан или тази на райетата?“.

Джеймс потърка чело с опакото на дланта си. Започваше да се поти. Допи бирата си и отнесе на бара празната чаша на излизане.

— Чао, сладур — извика барманката. Тя наистина беше доста привлекателна и определено му беше хвърлила око.

Той си залепи най-ослепителната усмивка.

— Доскоро — извика, като си каза, че трябва да запомни това място.

Нямаше представа, разбира се, че животът му скоро ще претърпи драстичен обрат.