Джейн Фалън
Пази си гърба! (1)

Стефани затвори очи и протегна ръце, неконтролируемото вълнение на сина й се предаде и на нея и тя отново се чувстваше като дете. Не можеше да повярва, че са минали девет години. Преди девет години трепереше от студ и плачеше, защото дъждът щеше да съсипе косата й. А Джеймс нахлу в хотелската стая, където тя се приготвяше — въпреки всички предупреждения, че е на лош късмет да види булката преди церемонията, — защото знаеше, че тя е притеснена и й е по-важно да види него, отколкото дали ще наруши традицията.

— Ще трябва да сложиш дъждобран — каза й той — и гумени галоши. О, може би и боне за дъжд. Ще си много хубава. — И въпреки притесненията си Стефани се засмя.

— Все пак не мога да се оженя за теб, ако изглеждаш като удавен плъх — ще се отрази зле на репутацията ми.

Майката на Стефани, която й помагаше да се навре в нетрадиционната сива сатенена рокля и никога не бе схващала чувството за хумор на Джеймс, изцъка с език и се опита да го изгони от стаята. Той обаче се тръшна на едно кресло в ъгъла и отказа да помръдне. Когато трябваше да тръгват към гражданското, Стефани вече беше спокойна й овладяна, сигурна, че това ще е най-щастливият ден в живота й, какъвто и трябваше да бъде.

Накрая косата й беше залепнала като кълчища по главата й, но Джеймс й каза, че никога не е била по-красива, и то така убедително, че тя наистина му повярва.

Оттогава той винаги отбелязваше много тържествено годишнината им, изненадваше я с умно избрани подаръци: първата година — чифт богато украсени дизайнерски гумени ботуши, препратка към времето на сватбата им, но се оказа, че тя започна да ги цени и по друга причина — спомен за уикенда, в който газеха из калта на Гластънбъри, преди да разбере, че е бременна с Фин. После Джеймс й подари нощ в хотел и предложение от родителите му да гледат детето, което тогава беше на две, а Стефани бе на ръба на лудостта; и миналата година — една красива лейка, на която бе хвърлила око.

Заразена от ентусиазма му, тя също замисляше изненади за него, нещо нетипично за нейните близки. По Коледа те просто се питаха: „Какво искаш? Нов блендер? Добре, това ще ти взема.“ През годините му беше купувала книги и разни джаджи, дори веднъж, когато бе в особено сантиментално настроение, снимка на трима им в сребърна рамка. Правилото беше подаръците да остават в тайна до големия ден, а това представляваше особена трудност за Фин, който бе в течение на планирането на изненадите и при двамата.

Тази година Стефани купи на Джеймс тирбушон във формата на риба, на който, според Фин, той се възхищавал на една витрина, макар че тя имаше известни съмнения. Джеймс го отвори с нетърпение, разкъса хартията и наистина изглеждаше възрадван, но Стефани знаеше, че той никога не би издал разочарованието си. Сега беше неин ред и напрежението буквално я съсипваше.

— Хайде — засмя се. Чуваше как Фин се кикоти от вълнение.

— Не си отваряй очите — каза Джеймс и тя усети как малка лека кутия пада в протегнатите й ръце. Очакваше той да й купи новата книга на Джейми Оливър — всъщност го беше намекнала красноречиво на Фин. Това обаче не приличаше на новата книга на Джейми Оливър.

— Добре, вече можеш да отвориш очи.

И тя го направи. В ръката й имаше малка, красива червена кутийка. Това не беше нормално. Не биваше да харчат много: подаръците бяха само сувенири, забавни сувенири. Важен бе жестът.

„Добре — помисли си, — ще я отворя и вътре ще има пластмасова огърлица от Камдън Маркет. Ще е някакъв майтап.“

Фин подскачаше до нея.

— Отвори я.

Тя приготви лицето си да изрази нещо като искрено нетърпение — Джеймс и преди го беше правил: веднъж й даде огромна кутия, опакована с красива хартия, и когато тя я отвори, в нея имаше още една и още една, докато накрая остана само празна кибритена кутийка. После той извади истинския подарък иззад дивана. Фин реши, че това е най-смешното нещо, което е виждал.

Отвори кутията. Вътре имаше нещо, което приличаше на много достоверна имитация на сребърна гривна с розови камъни. Погледна объркана Джеймс. Той изви вежди, сякаш да каже: „Е, ти какво очакваше?“. Тя извади гривната от бялото й сатенено легло. Определено не беше пластмасова.

— Джеймс?

— Не ти ли харесва? — попита Фин.

— Разбира се, че ми харесва, прекрасна е, но това е прекалено много. Откога си подаряваме такива неща? Откога харчим толкова много един за друг. Това сигурно струва цяло състояние.

— Исках да ти взема нещо красиво, нещо подобаващо — за разнообразие. Да ти покажа колко много държа на теб. Колко много те обичам всъщност.

— Пфу — каза Фин и изкриви лице, сякаш ще повърне.

— Красива е. Не знам какво да кажа. — Тя го погледна, наклонила глава настрани.

— Ами „Благодаря ти, Джеймс, за невероятната доброта и щедрост“ — ще е добро начало — каза той, като се опитваше да изглежда сериозен.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти, Джеймс, за невероятната… Какво беше?

— Доброта и щедрост.

— Да, точно така.

— И задето си толкова прекрасен, да не споменаваме, че си и красив и интелигентен, някои дори биха казали гениален, съпруг.

Стефани се засмя.

— О, не, ще трябва да ми купиш нещо повече от гривна „Картие“, за да кажа всичко това.

— Ами запомни го за следващата година — засмя се той, — когато излезеш да ми търсиш подарък.

Стефани плъзна гривната на китката си. Беше съвършена, точно каквато би избрала сама, само че тя щеше да реши, че е твърде скъпа, и щеше да се спре на нещо не толкова специално. Джеймс все още можеше да я изненадва, когато пожелае. Тя плъзна ръце на врата му и го прегърна.

— Благодаря ти.