Джейн Фалън
Пази си гърба! (5)

4.

Кати Картрайт беше влюбена, бе напълно сигурна. Тя не знаеше откъде се взе това така внезапно и всепоглъщащо привличане към Джеймс, но се появи и сега тя не можеше да мисли за нищо друго. И преди се беше влюбвала — или поне си мислеше, че е влюбена. Тя беше на трийсет и осем години все пак. Щеше да е странно, ако й е за първи път. Всъщност никога не бе оставала без мъж. Още щом един изчезнеше зад хоризонта, иззад ъгъла се появяваше друг. Но никога не се беше чувствала така. Познаваше Джеймс почти от година. Откакто кучето й Стенли имаше нужда от операция на крака и тя се разплака, защото много се страхуваше, че нещо ще се обърка. В следващия миг милият (да не говорим, че е и красив) ветеринар я прегърна през раменете и останалото е история, както казват хората.

Отначало го караха бавно. Джеймс беше разделен с жена си и й каза, че иска да даде на новата си връзка най-добрия шанс, да направи всичко както трябва, а това означаваше да не бързат. Трябваше да се уверят, че това е най-доброто и за двама им, преди да предприемат някаква голяма стъпка. За Кати в началото това бе малко трудно, да не споменаваме, че беше и изнервящо, но тя знаеше, че Джеймс приема връзката им сериозно и я смята за човек, с когото би могъл да прекара живота си. Затова се примири, че той трябва да отива в Лондон в сряда сутрин и да се връща едва в неделя. Никога не се беше питала защо не я кани да отиде с него: знаеше, че там се налага да спи при приятели, докато си намери постоянно жилище, и че в малкия им апартамент едва има място за тях, камо ли за Джеймс.

След няколко месеца той си донесе четката за зъби и малко вещи в малката й момичешка баня. Постепенно дрехите му започнаха да завземат пространство от гардероба й, а книгите и вестниците пропълзяваха по масата за хранене. Харесваше й да е сред вещите му, сякаш те маркираха територията му, както котарак маркира границите на владенията си. Тя живееше за неделите, понеделниците и вторниците, когато вещите му се събираха със собственика си. Разбираше защо не може да бъде с нея постоянно — трябваше да се грижи и за практиката си в града, — но напоследък бе започнал да намеква, че скоро може да се откаже от лондонската си работа, и на нея й се струваше, че в това се съдържа обещание, че ще заживеят завинаги заедно в провинцията.

Кати се беше хващала с много неща, но така и не откри подходящото за нея. Напоследък, след две години вечерни курсове, практикуваше акупунктура и масаж с ароматерапия, като приемаше клиенти няколко пъти седмично в дома си. Фактът, че понякога тези срещи се превръщаха в импровизирани терапевтични сесии, й допадаше. Обичаше да се чувства полезна. Знаеше, че е добър слушател, и имаше позитивен поглед към живота, който клиентите й намираха за ободряващ. Щеше да измине известно време, докато си намери постоянна клиентела, но знаеше, че и това ще стане, алтернативните терапии още не бяха особено популярни сред местните.

Иронично, но ако Кати наистина беше изучавала психотерапия, която импровизирано прилагаше на другите, сигурно щеше да се досети, че поведението й — пасивното приемане на връзка с човек, който явно има фобия от обвързване и е доволен да поддържа подобни частични отношения, се корени в доста ниската й самооценка. И че пак тя й пречи да рискува една конфронтация с Джеймс или дори да му предложи да премести клиентите си в началото на седмицата, за да отиде с него в Лондон. Защото дълбоко в себе си тя знаеше, че оправданието, че спял у приятели, е само извинение. По-скоро се беше убедила, че е жертва на някаква неустоима сила, беззащитно впримчена от любовта. Като Жулиета и нейният Ромео или като Кати и Хийтклиф, и е неспособна да спре случващото се. И нямаше против да чака. Джеймс беше внимателен човек. Той искаше да се увери, че е настъпил подходящият момент, преди да направи някаква голяма крачка.