Джейн Фалън
Пази си гърба! (15)

14.

Когато колата на Джеймс спря на алеята пред къщата на Белсайз Авеню 79 в седем без петнайсет, Стефани вече си беше у дома и пиеше кафе, за да прикрие миризмата на виното, което бе погълнала. Чувстваше се леко замаяна, не беше свикнала да пие през деня, и пътуването с влака почти й се губеше. Когато си тръгна, с Кати вече бяха планирали първите етапи от операция „Да отмъстим на двуличното копеле“. Кати щеше да продължи да бъде сладката и нищо неподозираща, грижовна и невзискателна приятелка, а Стефани щеше да се опита да се превърне отново в жената, в която Джеймс някога се беше влюбил страстно — стига да си спомнеше каква беше тази жена, разбира се. Всъщност нямаше представа дали е възможно да го спечели отново, вече разбираше, че пропастта между тях се е разраснала, но ако искаха планът им да има максимален ефект, той трябваше да желае и двете еднакво.

— Аз винаги му правя масаж — каза Кати, — когато пристигне в неделя. За да му помогна да се отпусне след дългото пътуване. Той казва, че това го освобождава от стреса.

— О, Боже! — отвърна Стефани. — Добре.

Джеймс влезе, оплака се от стресиращия ден на работа (и изтощението от двойствения живот, помисли си Стефани) и отиде направо да се изкъпе, като спря само да поздрави Фин и да чуе какво е станало днес в училище („Нищо“), какво е ял котаракът Себастиан на закуска (риба тон и пушена пъстърва) и за кончината на хамстера на Арун Симпсън.

— Накрая легнал на пода потрепващ, очите му се отваряли и затваряли — каза Фин, който се наслаждаваше на страховития момент. — И Арун каза, че издавал някакъв такъв звук — добави, като започна да ръмжи гърлено, изплезил език за по-драматично.

— Колко тъжно — успя да отговори Джеймс, без да се засмее. — Горкият Арун.

Целуна мимолетно Стефани (която беше облякла премятаща се рокля с преливащи се цветове в синьо и зелено, която той твърдеше, че харесва, и непрактични високи токчета).

— Изморен ли си? — попита тя след него, с надеждата, че не завалва думите.

— Скапан — извика той.

— Да ти донеса ли чаша вино? — извика тя нагоре по стълбите.

— Когато изляза от банята — изкрещя той в отговор. — Но ти пий, ако искаш — добави, което я накара да се почувства като алкохоличка. Въздъхна и се върна в кухнята, където приготвяше тайландско къри с пиле.

Тя винаги готвеше, но обикновено използваше сос от буркан и само добавяше органично пиле, но днес направи всичко сама, запържи в уока фъстъчено масло с кокосово мляко, чесън и чили. Всъщност не знаеше какво да стори, за да я забележи Джеймс отново, но нямаше да навреди да изглежда добре и да му готви домашна храна. Когато слезе от банята, той седна да играе на плейстейшъна с Фин. Няма съмнение, че обича сина си, помисли си тъжно Стефани, после се принуди да си спомни с какво се е захванала. Той може и да беше добър баща, но тя заслужаваше нещо по-добро.

Щом сервира храната (плюс рибени пръстчета за Фин), Стефани събра сили, изправи се, застана зад стола на Джеймс и започна да масажира раменете му.

— Какво правиш? — засмя се той.

— Ами реших, че може да си малко напрегнат заради тежкия ден на работа. Казах си, че това ще помогне. — Господи, чувстваше се много глупаво.

Той се отдръпна игриво.

— Добре, Фин, какво става? Мама да не е ударила колата?

— Просто реших, че ще ти хареса — каза Стефани малко отчаяно.

Фин също се засмя.

— Да не си ударила колата, мамо? — попита той радостно.

— Не — предаде се Стефани и седна на мястото си. — Не съм.

— Глупава мама — рече снизходително Джеймс и на нея й се прииска да го удари.

 

 

— Работата е там — рече Стефани на Наташа по телефона по-късно, от спалнята, на затворена врата, — че вече отношенията ни не са такива. Вече не.

— Точно така — каза Наташа. — Той държи Кати за секс и забавление, а теб, за да му гледаш детето.

— Чудесно — каза Стефани, по-унила от всякога.

— Не, не прозвуча добре. Исках да кажа, че те още са в онази фаза, нали се сещаш, когато всичко опира до секса. Вашата връзка е по-истинска.

— Имаш предвид, де не е така вълнуваща.

— Не, по-значима.

— Е, явно не е достатъчно да е значима. Сексът и забавленията печелят.

Наташа изцъка с език.

— Стеф, не бива да забравяш, че постъпката му не е критика към теб. Става дума само за него. Той кара криза на средната възраст, не ти си се провалила като съпруга.

— Не изглежда да е така.

Наташа не се отказваше.

— Защото той те кара да се чувстваш така. Нали затова правиш всичко това?

Стефани въздъхна.

— Права си. Разбира се, че си права. Ти винаги си права. Просто е трудно.

— Знам, че е трудно, но ще стане по-леко, обещавам.

— Щом ти казваш, значи е така — каза Стефани и се усмихна. — Лека нощ.

След пет минути мобилният й иззвъня.

— Той току-що ми се обади — каза Кати. Бяха се разбрали да поддържат връзка, за да са в течение на действията на Джеймс.

— И?

— Каза, че Аби излязла, затова бил сам с Питър. Явно смятат да ходят в кръчмата. Какво прави всъщност?

— Чете книжка на Фин. Фин обича Джеймс да му чете преди сън. „Робинзон Крузо“, струва ми се. Една от любимите му.

— Ясно.

— Какво друго каза?

— Каза, че му липсвам. — Тя замълча. — Че ме обича, нали се сещаш — обичайното.

— Ти добре ли си? — попита Стефани, не беше въпрос, който някога си бе представяла, че ще зададе на любовницата на съпруга си.

— Мисля, че да. А ти как си?

— По-добре след днешния следобед — каза Стефани.

— Аз също. О, и той каза, че ще ми се обади по-късно да ми пожелае лека нощ.

— Отлично. Може да се опитам да му попреча просто за да се забавлявам. Щом се налага да го правим, нека поне се повеселим.

— Ще ти пиша, ако все пак успее да ми се обади — каза Кати и затвори.

 

 

Джеймс гледаше телевизия в дневната. Себастиан мъркаше в скута му. Фин беше в леглото. Стефани автоматично седна на малкия диван — обичайното й място, — докато Джеймс се бе изтегнал на големия. Още щом се настани, тя се сети, че може би трябва да се залепи до него, да се опита да предизвика някаква физическа близост.

— Още едно питие? — попита той, докато ставаше.

— Супер — рече тя, като си мислеше: „Е, ако нищо друго не свърши работа, просто може да се вбеся и да му скоча. Това ще привлече вниманието му.“ Опита да се сети кога за последно са правили секс. Имаше ужасното чувство, че може да е било преди да се преместят в Лондон. Не, сигурно го бяха правили след това. Разбира се, той беше правил доста секс междувременно. Само че не с нея.

Гледаха „Проект ревю“ и „Кошмари в кухнята с Рамзи“ доста дружески. Обичаха риалити предаванията, за да се смеят на хората, с неизреченото облекчение, че не са като тях, че някак си са по-висши. В десет и десет Джеймс стана и тръгна към вратата.

— Само ще звънна на Малкълм — каза той.

Стефани също стана. Изчака го да се качи на горния етаж и го последва. Започна да събира дрехите от пода, сякаш просто разтребваше. Джеймс изглеждаше доста подразнен и прибра телефона в джоба си.

— О, съжалявам — каза тя. — Искаш ли да изляза?

— Не, не, разбира се — каза той. — Просто трябва да го попитам как е жребчето на семейство Колинс. Имаше колики.

Стефани му се усмихна.

— Ами давай.

— Всъщност току-що си спомних, че той е на среща тази вечер. Ще му звънна по-късно.

— О, добре. Значи най-сетне е признал, че е гей?

Джеймс се засмя.

— Никакъв шанс. — Прибра телефона в джоба си и тръгна отново по стълбите. Стефани го последва, като говореше за общи неща. Беше смаяна колко ободряващо й се отрази тази малка победа. Може би Наташа бе права. Може би наистина щеше да е забавно да го гледа как се гърчи.

След около час, към единайсет и петнайсет, Джеймс отново стана от дивана.

— Отивам да звънна на Малкълм — обяви той и тръгна към вратата.

— О, не мисля, че е редно. Твърде късно е — каза Стефани. — Ами ако бъркаш и не е бил на среща? Сигурно вече си е легнал, нали?

Можеше да се закълне, че той се изчерви.

— Е, ще е изключил телефона, ако си е легнал, нали?

— Не и когато жребчето на Колинс е болно — каза тя. — Той вероятно ще е на повикване тази вечер. Ще е жалко да го безпокоиш ненужно.

— Няма проблем — каза Джеймс. — Той ме помоли да му се обадя.

Излезе от стаята и Стефани се усмихна. Беше го изнервила. Сега той трябваше да измисли извинение пред Кати защо не й се е обадил по-рано.

 

 

Кати седеше пред телевизора, без да вижда нищо. След срещата със Стефани се прибра у дома замаяна от алкохола. Във влака беше заспала и едва не пропусна гарата си. Събуди се едва когато човекът до нея я потупа по рамото, защото искаше да слезе. Но пък срещата мина добре, помисли си тя. Стефани беше доста дружелюбна и явно беше приела, че тя не е искала да я нарани, и само това бе важното.

Питаше се дали двете биха имали нещо общо, ако не беше Джеймс. Щяха да се разбират, в това беше сигурна, но не беше сигурна дали щяха да са приятелки. По характер бяха така различни, както и на външен вид. Стефани беше… много премерена. Хладна, цинична и песимистична. Кати беше страстна оптимистка, или поне й харесваше да се смята за такава. Беше се замислила толкова дълбоко, че подскочи, когато телефонът иззвъня. Прозя се, за да се приведе в подходящото настроение, и спря звука на телевизора.

— Ммм… ало? — каза тя с най-убедителния си сънен глас.

Беше Джеймс, разбира се.

— По дяволите, съжалявам! Заспала ли си?

— Аха…

— Съжалявам. Бяхме в кръчмата и изгубих представа за времето — каза той много убедително.

— Само ти и Питър?

— Аби дойде при нас за последните питиета. Беше ходила на театър. „Звукът на музиката“ — добави той, сякаш сега се бе сетил.

— Наистина ли? С кого?

— Нямам представа. Сигурно с приятели.

— И хареса ли й?

— Мисля, че да. Виж, скъпа, обаждам се само да ти пожелая лека нощ.

— Коя е играла Мария? — попита Кати, като едва не се засмя, макар че не знаеше защо. Не можеше да повярва, че умее да лъже с такава лекота.

— Не я попитах. Виж, трябва да ставам рано утре.

— Да не е онова момиче, което спечели телевизионното състезание?

— Казах ти вече — не попитах — отвърна подразнено Джеймс. — Трябва да затварям.

— Добре — каза Кати. — Лека нощ.

— Лека нощ — отговори той и млясна няколко пъти за целувки съгласно вечерния им ритуал. Кати се насили да направи същото.

 

 

След две минути, докато Джеймс слизаше по стълбите, вече с пижамата, Стефани получи съобщение:

Джеймс току-що се обади. Цяла вечер бил на кръчма с Питър. Аби гледала „Звукът на музиката“.

„Каква ирония — помисли си Стефани, — че вече аз получавам съобщения от К късно нощем.“

— Какво стана? — попита тя Джеймс, когато той влезе и отиде до бюфета да си налее уиски. Изглеждаше малко стресиран.

— О, нищо, фалшива тревога. Жребчето си е съвсем добре.

— А как е минала срещата му?

— Не попитах. Не е моя работа. — Той избърса челото си, сякаш му беше горещо, което вероятно беше точно така. Обикновено Стефани не се интересуваше толкова от случващото се в Линкълншир.

— Странно е, че ти е казал за срещата, ако не е искал да знаеш с кого е тя, нали? — каза Стефани.

— Да, наистина.

— Сякаш почти иска да се разбере. Може би трябва да поговориш с него за това. Питай го направо. Сигурно е мъчително да живее в лъжа. Имам предвид, че е изтощително.

— Да — каза предпазливо Джеймс. — Сигурно.