Джейн Фалън
Пази си гърба! (33)

32.

Вестниците в понеделник бяха пълни със снимки от наградите на БАФТА, победителите, загубилите, хората, които се бяха напили на партито и паднали на улицата отвън. Стефани ги купи всичките на път за работа и сега ги прелистваше, докато пиеше гигантско лате.

Наташа още я нямаше, защото щеше да мине да прибере аксесоарите на Мередит и Менди — някъде по обед, за да могат да се наспят заради махмурлука — и да ги приготвят за връщане в магазините, които им ги бяха заели, повече като услуга към Стефани, отколкото за да се появят с тях Менди и Мередит. И двете не бяха наели роклите, защото не бяха звезди, с които дизайнерите биха искали да ги свързват. Роклята на Сантана, макар че можеше да бъде върната като необличана, първо щеше да бъде изпрана и изгладена.

Стефани се ужасяваше от срещата с Наташа, защото знаеше, че ще иска да научи всички подробности и вероятно цял ден ще я подкача, че я е хванала да прави секс на дивана като тийнейджърка. И дори по-зле — щеше да реши, че е наела Майкъл само за да може да му скочи. Което си беше истина, разбира се, но тя се опитваше да се убеди в противното.

Принуди се първо да прегледа двойните страници, макар да знаеше, че едва ли някоя от трите й клиентки е попаднала там. Беше гледала наградите по телевизията вечерта, след като Джеймс си тръгна. Сантана все пак се появи, за да връчи наградата, но изглеждаше сякаш още е с дрехите от предната нощ, след като е купонясвала двайсет и четири часа. Завалваше неразбираемо думите при представянето и прокарваше ръка през сплъстената си коса. В един-два вестника имаше нейни снимки, като се коментираше, че явно е излязла от див купон, и наистина — бяха я снимали предната нощ със същите дрехи. И така, страховете на Стефани, че ще види нейна снимка с надпис: „Уволнете стилиста!“, се изпариха. Надяваше се някой умен журналист да навърже снимките, за да докаже, че Сантана е постъпила много безразсъдно, като е решила да се справи сама.

Сапунката на Мередит спечели „Най-добър сериал“ и Стефани я видя сред останалите актьори, които излязоха на сцената да вземат наградата. Всъщност тя беше на пета страница на „Сън“ с надпис, който намекваше, че изглежда доста добре. „Въобразявам ли си, или Мередит Барнард наистина е секси?“ — беше написал един мъж репортер. Стефани си позволи лека усмивка. Едно на нула за нея.

В „Мирър“ имаше снимка на популярен млад телевизионен актьор, който си тръгва от партито с Менди. Качили се в едно такси, пишеше репортерът, и нима Менди не изглеждала много хубава с тези дрехи, като никога? Като че ли нямаше никакви снимки на Минди.

Стефани изряза двете статии — резултатът беше по-добър, отколкото се надяваше, и то благодарение на Майкъл. Зачуди дали да му позвъни, но реши, че ако той иска да говори с нея, сам ще се обади. Всичко бе приключило така неловко и тя знаеше, че той бе ужасен при появата на Наташа. Както и тя, разбира се, но Наташа беше нейна приятелка. Майкъл я бе виждал само веднъж. Вероятно се тревожеше, че ще го помисли за крадец на съпруги или развратник. Нямаше откъде да знае, че Наташа от седмици я окуражава да действа и да си намери друг мъж.

Реши да се обади на Мередит и Менди с добрите новини, за да се разсее. Мередит, която вече беше купила вестниците, беше повече от мила.

— Сбърках за онази рокля, ти беше права — каза тя великодушно и като че ли искрено. Вече й се обадили от две списания тази сутрин, за да я питат кой я е обличал, и тя с удоволствие им обяснила, че Стефани Мортимър е прекрасен и талантлив стилист, когото ще препоръча на всичките си колеги. Ето защо работя това, помисли си Стефани, след като обеща на Мередит, че ще я облече и за годишното парти на екипа на сериала, и затвори телефона. Просто й се щеше да се радва малко повече.

Телефонът на Менди я прехвърли право на гласова поща. Без съмнение все още беше някъде с господин Телевизионна звезда. Стефани й остави съобщение да си купи „Мирър“ и затвори.

Погледна си часовника. Имаше консултация с потенциална нова клиентка в дома й в Холанд Парк в дванайсет. Сега бе едва десет и половина, но тя искаше да излезе от офиса, преди Наташа да се е появила. Можеше да обиколи магазините по пътя, за да събере идеи. Остави изрезките на бюрото на Наташа и излезе.

— Просто мисля, че е настъпил моментът — казваше Саймън.

Джеймс се опитваше да проумее думите му. Саймън, който работеше с него още откакто отвори клиниката, повече от осем години, сега си тръгваше, за да открие своя практика. И не само това, но и щеше да остане в селото, щеше да отвори клиника малко по-надолу по улицата. Малкълм отиваше с него.

— Но… — чу се Джеймс да заеква — … няма начин две ветеринарни клиники да оцелеят в такова малко село. Все пак откъде ще идва толкова много работа? — Това беше катастрофа. Саймън и Малкълм бяха обичани тук, освен това работеха през цялата седмица. Кой щеше да остане при него, когато знаеше, че ако любимецът му се разболее в сряда следобед, във вторник или в петък, или дори през уикенда, няма да има кой да го прегледа? Главата му се маеше; трябваше да наеме някой друг, може би само за дните, в които нямаше да е тук.

— Сигурен съм, че ще има достатъчно работа — каза Саймън с ужасна усмивка и Джеймс разбра, че с него е свършено. Те щяха да са в пряка конкуренция и той щеше да изгуби.

Когато Саймън си тръгна, той остана зад голямото си дъбово писалище, опрял глава на ръцете си. Беше прецакал живота си напълно и тотално. Кати би казала, че това е Съдба, но той не вярваше в такива глупости. Осъзна, че може да поговори само с един човек — и това беше Стефани. Тя нямаше да му повтаря, че за всичко си има причина. Щеше да му позволи да изплаче болката си, а после ще го разсмее и успокои. Взе телефона.

Стефани показа съчувствие, но звучеше разсеяна, каза, че е на улицата и не го чува много добре. Той се усети, че й разказва за Саймън, за проблемите си с общината и отдела по планиране, без да споменава за някои от местните, а тя го изслуша търпеливо, но не каза кой знае какво. Когато той приключи, Стефани отвърна, че е сигурна, че всичко ще се оправи, но сега трябва да затваря, защото има среща. След като тя затвори, той осъзна какво е очаквал да чуе от нея. Осъзна, че искаше тя да му каже, че това е чудесна възможност да затвори клиниката си в Линкълншир и може би е време да се премести за постоянно в Лондон. Но тя не го направи. Защо не го направи? По дяволите! Той винаги бе приемал за даденост, че Стефани просто го чака да се откаже от практиката си в провинцията и да се прибере у дома. Може би не беше така.

— Това е лоша карма — каза Кати, както и предполагаше Джеймс, когато й съобщи какво са намислили Саймън и Малкълм. — Ако се държиш лошо, винаги има възмездие — каза тя, като го гледаше право в очите по много смущаващ начин. Тази вечер като никога бяха заедно, седяха един срещу друг на масата и ядяха пиле с лилави броколи.

— Мисля, че трябва да отменим партито — каза Джеймс. Мислеше за това през последните дни. Какъв смисъл имаше да празнува рожден ден, когато половината от поканените вече не му говореха, или поне така му се струваше.

— Не ставай глупав — отвърна Кати. — Не можем да го отменим сега, то е в неделя, всичко е поръчано. Освен това ще дойдат много хора.

— Не и Саймън, Сали или семейството й, не и Малкълм.

— Добре, без Сали и семейството й, това е вярно. Но ти и без това не искаше да дойдат, нали? Саймън и Малкълм все пак ще дойдат. Постъпката им може да не ти харесва, но това е само бизнес. Нищо лично.

— Така ли? — попита мрачно Джеймс.

— Разбира се. Освен това ще дойдат Сам и Джеф, Хю и Алисън, Ричард и Симон…

Джеймс изстена.

Кати въпреки това продължи:

— И всичките ти клиенти.

— Онези, които не са роднини на Сали или не се чувстват виновни, защото вече ще ходят при Саймън или Малкълм.

— Джеймс, не бъди толкова негативен — каза Кати. — Ужасно преувеличаваш ситуацията. Ще бъде чудесно.

Кати се тревожеше, че нещата може би са стигнали твърде далече. Не защото съжаляваше Джеймс — не можеше да го гледа, а когато го погледнеше, едва се сдържаше да не закрещи обвинения. Не, притесняваше се, че той ще започне да се страхува от партито, както и се оказваше, и публичното унижение, което планираха, може да не окаже желания ефект. Да риташ паднал човек не беше така забавно, както първо ти да го повалиш и после да го риташ. Всички малки стрелички, които бе забила в него, я накараха да се почувства много по-добре. Не беше тя виновна, че нещата набраха собствена инерция. Нямаше как да знае, че той ще уволни Сали или че на Саймън и Малкълм ще им писне и ще си тръгнат. Това си беше по негова вина.

Не бе говорила със Стефани от дни. Получи няколко съобщения и имаше едно-две пропуснати обаждания, но така и не й позвъни. Не искаше Стефани да й казва да карат по-леко. Всъщност вече определено й се струваше, че тя не е особено ентусиазирана от плана, което беше смешно — защото той бе именно нейна идея. Ако не беше Стефани, Кати щеше просто да каже на Джеймс, че всичко приключва, защото е разбрала, че все още си е съвсем женен. Той щеше да се изнесе и това е. Но не: Стефани я убеди, че отмъщението ще им се отрази добре, че трябва да го накажат подобаващо за престъплението му, и беше абсолютно права. Когато разбра истината за двойния живот на Джеймс, Кати се почувства опустошена, нищожна, съсипана. Сега се чувстваше по-силна. Сега владееше положението и Джеймс не можеше да стори нищо по въпроса.

Стефани още не беше казала на Майкъл цялата истина за ситуацията с Джеймс. Беше възможно най-откровена, каза му, че е още омъжена, че е разкрила двойствения живот на съпруга си и че се опитва да се освободи от този брак, но не уточни защо все още не го е направила, защо не го е прекратила веднага щом е разбрала. И знаеше защо: защото усещаше, че Майкъл няма да одобри.

Той беше възрастен човек, а това щеше да му се стори като някаква жалка игричка, омаловажаване на факта, че с брака й е свършено. Въпреки че жена му явно не беше мълчала за недостатъците му пред приятелите им, той беше много горд, че се е справил достойно със ситуацията. За него беше особено важно да се държи на положение. А да дадеш парти с единственото намерение да разобличиш неверния си съпруг пред всичките му приятели и колеги не беше нещо, което изобщо би му хрумнало, камо ли да го осъществи. Майкъл винаги се опитваше да постъпва правилно.

Именно заради това Стефани знаеше, че той се чувства зле след случилото се в неделя. Бяха се разбрали да не се сближават прекалено, преди тя да разреши проблемите си, и не бяха планирали да се отдават на страстта като двама тийнейджъри. Камо ли да ги хванат. Той си тръгна така бързо, сякаш не можеше да я понася нито миг повече. И това определено уби момента. Внезапно случилото се между тях започна да изглежда потайно и не особено почтено. Някак долнопробно.

Все пак той й се обади, за да потвърди, че ще се срещнат вечерта. Разговорът беше кратък и делови, сякаш организираха конференция. Сега тя го чакаше в бара на хотел „Сохо“. Седеше на столче в ъгъла и смутено отпиваше от коктейла си.

Майкъл се появи с пет минути закъснение и се извини задъхано, че имало забавяне на метрото. Изглеждаше добре. Тя беше нелепо притеснена. Той я прегърна и я целуна сърдечно и притеснението й се изпари. Всичко щеше да бъде наред. За щастие той се стараеше да се държи все едно нищо не се е случило. Предложи да се опита да купи билети за новата постановка на Джо Пенхол в Роял Корт и тя се съгласи с радост. А после, вече отпусната, се засмя.

— Какво? — попита Майкъл.

— Извинявай — изчерви се Стефани. — Просто се чудех какво ли си е помислила Наташа.

— Недей — изкриви лице той.

Стефани се засмя отново — не можа да се спре, наистина беше смешно.

— Просто си спомних как каза: „Олеле“, сякаш е член на Женския институт и току-що е изпуснала конфитюр на земята.

Майкъл успя да се усмихне леко.

— Опитвам се да го забравя — каза той и смени темата. Може би наистина имаха нужда да поседят един до друг в театъра, без да говорят за случилото се.