Джейн Фалън
Пази си гърба! (12)

11.

Когато телефонът й звънна, Стефани тъкмо разговаряше с Наташа за Джеймс и за факта, че изглеждаше безгрижно щастлив, когато се прибра снощи, в блажено неведение, че тя най-сетне е разкрила измяната му.

— А колкото до Кати — казваше тя, вероятно за дванайсети път през последните два дни. Почти не забеляза, че Наташа извърта очи, и щеше да се впусне в поредния преразказ на странния си разговор с любовницата на съпруга й, когато провери кой звъни и видя, че всъщност се обажда именно любовницата на съпруга й.

— Тя е — каза с театрален шепот.

— Ами вдигни тогава — отвърна нетърпеливо Наташа.

Стефани го направи.

— Ало — рече тя възможно най-неутрално.

— Стефани — прозвуча вече познатият глас на Кати. — Кати се обажда.

— Аха — Стефани си нямаше доверие, че може да произнесе цели думи, докато не чуе какво ще й каже Кати.

— Ами… мисля, че не започнахме добре и може би вината беше моя.

— Ами да, понякога така става, когато спиш с чужди съпрузи — каза Стефани, преди да се спре.

Чу как Кати вдишва рязко, сякаш опитва да събере сили.

— Знам, че сигурно за теб е било шок — каза тя, — но трябва да ми повярваш, че и за мен беше така. Когато Джеймс ми каза, че сте разведени, нямах причина да не му вярвам. И сега… сега не знам на какво да вярвам.

— Затова реши да ми звъннеш и отново да ме обявиш за заблудена? — Престани, помисли си Стефани.

Кати явно нямаше намерение да подема скандалджийския й тон.

— Не — каза тя. — Исках да се извиня, че не те изслушах. И да ти кажа, че вече знам, че той ме лъже. Струва ми се. Ако трябва да съм абсолютно честна, Стефани, не знам какво да мисля. — Гласът й пресекна и Стефани осъзна, че тя се опитва да не се разплаче.

— Добре — каза й по-любезно, като махна на Наташа, която излизаше. — Нека се престорим, че започваме отначало. Аз съм ти се обадила да ти кажа, че мъжът, с когото имаш връзка, е мой съпруг, и ти ми вярваш. Приемам, че си го мислила за необвързан. Какво ще правим сега?

След близо половин час Стефани и Кати още говореха. Стефани установи, че Кати се вижда със съпруга й от година. Те дори не криели връзката си от никого: Кати не виждала смисъл да го прави, защото нямала представа, че върши нещо нередно.

Кати, междувременно, установи, че приятелят й все още живее с жена си и че макар последните години, откакто са се преместили в Лондон, понякога да са били трудни, те определено са си съвсем женени. Тя научи и че Фин не е травмиран от скандалите на родителите си и вижда баща си не само за няколко часа в събота, но прекарва половината седмица с него, а през другата половина очаква завръщането му. Научи също и че точно както тя вярваше, че Джеймс е потънал в работата си и жертва удобството си и домашния уют в дните, когато е в Лондон, така и Стефани е вярвала, че той прави същото, докато е в Линкълншир.

И двете трябваше да признаят пред себе си, че са живели в лъжа. Стефани, която бе имала няколко дни да свикне с тази мисъл, се опитваше да препрограмира гнева си така, че да бъде фокусиран напълно върху Джеймс, а не върху Кати. Беше й трудно да я мрази, след като разбра, че и тя е била мамена като нея.

— Е, какво ще правим сега? — попита накрая.

— Аз ще му се обадя и ще му кажа изобщо да не се връща повече — каза през сълзи Кати. Тя, която досега не беше наранявана, приемаше това доста тежко. — Никога не бих била със съпруга на друга жена. Наистина никога, Стефани. Трябва да ми повярваш. Ще го убия, честно ти казвам. Ще му събера нещата и ще ги хвърля в клиниката, а после никога няма да го видя отново.

— Не знам — каза Стефани. — Не бива да прибързваме. Не бива да му казваме все още, че знаем, не и докато не решим какво ще е най-добре да сторим. Не си разкривай картите твърде рано, както винаги казва приятелката ми Наташа. Винаги можеш да ги изиграеш по-късно, но разкриеш ли ги, няма връщане назад.

Стефани не знаеше защо иска да отложи сблъсъка с Джеймс. Отчасти защото се страхуваше, че ако му каже, че знае за Кати, той ще е просто облекчен, ще вдигне ръце и ще каже: „Алилуя. Най-сетне не се налага да лъжа. Мога да те напусна и да заживея с жената, която обичам.“ Не мислеше, че би могла да понесе такова унижение.

— Знам, че е странно да те моля за това — продължи тя, — но нека изчакаме поне до утре. Още двайсет и четири часа едва ли ще са от значение.

— Добре — отвърна неохотно Кати. — Когато ми се обади тази нощ, ще се опитам да се престоря, че всичко е наред.

— Просто си изключи телефона — каза Стефани. — Нека се тревожи какво си намислила.

Кати прокара ръка по челото си и се облегна на кухненската маса за опора. Разбира се, щеше да изчака, докато Стефани реши какво да направи. Все пак тя имаше много по-голямо право върху Джеймс от нея — нямаше как да не признае това. Тя губеше гаджето си, но Стефани можеше да загуби съпруга си, бащата на детето си. И все пак не можеше да си представи, че Стефани се чувства по-зле от нея в момента. Възможно ли беше това? Джеймс — милият, забавен, любящ Джеймс? Кати винаги бе вярвала, че хората с лоши връзки някак сами са си виновни за това. Не че си го заслужават, не, в никакъв случай, по-скоро смяташе, че ако се държиш добре, ако подкрепяш напълно някого, ако му даваш свобода, той ще ти се отплати с честност и откритост. Не че някога беше искала от Джеймс да лъже. Той беше направил първата стъпка. И можеше да я остави да си живее живота, който си беше прекрасен и без него, много благодаря.

Цялата сутрин почти не помръдна. Джеймс още беше женен? Не можеше да смели това. Изглеждаше й сюрреалистично. И всички неща, които й беше наговорил за Стефани. Как се опитвала да му пречи да вижда сина си, как му отнела всичко при развода, как вече почти не си продумвали. Все лъжи. Той целият беше една лъжа, всичко, което вярваше за него, всичко, на което се основаваше любовта й към него, беше лъжа. И горката Стефани. Стефани, която бе мислила, че е щастливо омъжена, докато преди няколко дни…

Най-после се предаде пред сълзите, които заплашваха да се излеят още откакто взе телефона. Силни, тежки стенания, които разтърсваха цялото й тяло и накараха Стенли да дойде до нея и да я загледа с тъжни очи, без да знае какво да стори.

Към обед сълзите вече бяха заменени с гневни мисли — нещо съвсем чуждо на Кати: тя обичаше да гледа позитивно на живота, да вижда доброто във всяка ситуация. На два пъти понечи да се обади на Джеймс. Искаше той да разбере, че тя знае. Искаше да разбере, че вече няма да му се разминава. Но беше обещала на Стефани да изчака. А това беше най-малкото, което можеше да направи за нея. Стана и си избърса очите, после запали няколко свещи със здравец за ободряване. Беше силна, можеше да се справи.

— Копеле — каза на глас.