Джейн Фалън
Пази си гърба! (20)

19.

— Как така щели да идват в понеделник?

Джеймс знаеше, че крещи, и знаеше, че Стефани сигурно ще сметне реакцията му за прекалена, но не можа да се сдържи. Това не беше възможно. Стефани му казваше, че майка му повдигнала въпроса, че той никога не ги е канил да го посетят в провинцията, и на нея така й дожаляло, че предложила да отидат в Линкълн тази седмица.

— Какво друго можех да сторя? — каза тя. — Струва ми се, че тя си мисли, че се срамуваш от тях, и това много я обижда. Нищо няма да ти стане да ти погостуват няколко дни.

— Но аз работя — отвърна той, вкопчвайки се за сламка. — Нямам време да забавлявам гости.

— Точно така — каза Стефани. — Затова им резервирах хотел в Линкълн. Могат да се разхождат и да се забавляват сами. Ако и вечерите имаш работа, там има много ресторанти, където да отидат, има и театър. Така ще се почувстват желани и вероятно ще се наложи да се видиш с тях само веднъж. А после ще дойдат тук и ще ги посрещнем както трябва.

— Сигурно — каза неохотно Джеймс. Съзнаваше, че Стефани е права. Освен това така нямаше да се притеснява, че ще се опитват да си издействат нова покана скоро. Понякога се чувстваше зле заради начина, по който се отнасяше с родителите си. Обичаше ги, наистина, и с годините бе започнал да оценява колко много са направили за него. Но някак си, когато ги видеше, отново се превръщаше в нацупения тийнейджър, сопваше се на опитите на майка си да поговори с него за работата му и постоянно я поправяше, ако използваше неправилно някоя дума. Повече му се удаваше да ги обича от разстояние. Ако позволеше на Стефани да осъществи плана си, всички щяха да спечелят: родителите му щяха да се похвалят на приятелите си, че гениалният им син ги е поканил да му гостуват няколко дни, а той щеше да се чувства добре заради жеста, макар че щеше да твърди, че има работа и не може да се види с тях вечерите. Всъщност колкото повече мислеше за това, толкова по-добра му изглеждаше идеята на Стефани.

— Права си — каза той и се усмихна за първи път, откакто тя му съобщи новината. — Идеята е чудесна.

Цялата събота Кати вършеше разни неща за себе си. Вече щеше да е така. Тя ще е на първо място, а останалите ще чакат. Винаги беше поставяла чуждите нужди пред своите — Джеймс, приятелите й, клиентите, дори човек, когато е срещнала веднъж в банката. Винаги искаше да помага на хората.

— Много си податлива — каза й майка й, след като бе заела пари на съседка, въпреки че не можеше да си го позволи. Дълбоко в себе си знаеше, че тя дори няма да помисли да й ги върне. Е, дотук беше.

Започна с боядисване и изправяне на косата. Джеймс обожаваше дългите й руси къдрици. Те бяха първото, което беше забелязал у нея. Обичаше да ги увива на пръстите си и като че ли можеше да ги гледа с часове. Химикалите щипеха ужасно, но си струваше да види изражението му. Ако трябваше да бъде честна, правата коса не й отиваше, но изобщо не й пукаше. Това беше само коса. Щеше да порасне за месец-два. Беше се чудила дали да не я направи черна — винаги бе искала да е тъмна и загадъчна, — но й се стори прекалено. Не биваше да отблъсква Джеймс, преди да е готова. Затова се остави фризьорът да я убеди да я направят тъмночервена, като някоя приказна богиня, както се изрази той. Права червена коса, точно като на Стефани. Тя се засмя, когато видя отражението си. Това щеше да го влуди.

Щом приключи с прическата, беше изтощена от дългото седене на стола, затова слезе на долния етаж в спа салона и за неин късмет имаше свободен час. Поглези се с масаж и маска, после излезе порозовяла и сияеща като бебе. По пътя към дома си купи списания — разни жълти списания за знаменитости и проблемите им с теглото, и кой с кого спи — и органични наденички с картофено пюре за вечеря. Писа на Джеймс, че ще ходи при майка си, после отвори домашния телефон и изключи мобилния. Наля си чаша вино, нахрани Стенли с малко от пържолата, която Джеймс беше сложил във фризера за себе си и която тя беше размразила тази сутрин, и се сви в голямото кресло в дневната.

Стефани й се бе обадила по-рано, за да й разкрие следващата част от плана. Кати помнеше деня, в който Джеймс й каза, че вече не поддържа връзка с родителите си. Не ги виждал отдавна и тя се трогна от болката, която това отчуждение му причиняваше. Той опитал всичко, за да оправи нещата, но майка му и баща му не отстъпвали, затова се отказал. Трябвало да продължи напред, каза той тъжно, иначе това щяло да го съсипе. Когато тя настоя да разбере защо точно са се отчуждили, той измисли някаква заплетена история: майка му взела страната на Стефани при развода, защото според нея било много егоистично от негова страна да прекарва половината седмица на север.

— Тя каза, че ме е грижа повече за кариерата ми, отколкото за семейството.

— Но нали сте се преместили в Лондон заради кариерата на Стефани! — възкликна възмутено Кати.

— Точно така — отвърна той. — Мислех си да й го кажа, но не исках да изглежда, че се опитвам да прехвърля цялата вина върху Стефани: И двамата сме еднакво виновни.

— Ти си толкова добър човек — каза Кати и като си спомни сега за това, се засмя с глас.

— Е, накрая се стигна до голям скандал. Мама каза, че съм огромно разочарование, а татко добави, че съм разочаровал всички, като съм позволил брака ми да се разпадне. Тръгнах си, преди да кажа нещо, за което ще съжалявам, и не съм говорил с тях оттогава.

— Горкичкият. — Кати го погали по главата.

— Стига Фин да може да вижда баба си и дядо си, друго не ме интересува. Вече съм възрастен човек. Мога да живея без родителите си.

— Аз не бих могла да понеса да не се виждам с мама — каза Кати. — Надявам се, че Стефани оценява това, което си направил за нея.

Джеймс се засмя насилено и малко тъжно, както й се стори тогава.

— О, съмнявам се.

От малкото случаи, когато бе споменавал детството си или семейството си, тя бе останала с ясното впечатление, че родителите му са били много взискателни и той винаги е усещал, че не оправдава очакванията им.

— Но ти си ветеринар — беше казала тя. — Това е достатъчно впечатляващо.

— Те не мислят така. Честно да ти кажа, не знам какво трябваше да сторя, за да ги впечатля.

Затова, когато Стефани й каза, че Джеймс води дълги разговори с любящите си родители поне веднъж седмично и Полин се хвали на всички с „моя син ветеринарят“, Кати се стъписа. Вече разбираше, че за него е било важно родителите му никога да не дойдат тук — това щеше да взриви двойствения му живот, — но лъжата бе така сложна и заплетена, а той я разказваше с такова удоволствие. Стефани беше казала, че те са много добри хора и трябва да планират внимателно следващата седмица, за да не бъдат наранени Полин и Джон. И Кати се съгласи с готовност. Нямаше желание да се държи зле с хора, които дори не познава, а и те като че ли също бяха жертви на лъжите на Джеймс. Съчувстваше им.