Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на асасините (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black Flag, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Tais (2015)

Издание:

Автор: Оливър Боудън

Заглавие: Орденът на Асасините. Черният флаг

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-280-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1966

История

  1. — Добавяне

54.

— Умря ли ловецът на пирати? — осведоми се Бартолъмю Робърте.

Погледнах го — този загадъчен мъж, Мъдреца, дърводелеца, станал пират. За пръв път ли щеше да види Обсерваторията? Защо се нуждаеше от мен? Измъчваха ме много въпроси — въпроси, на които знаех, че няма да науча отговора.

Намирахме се в Лонг Бей на северния бряг на Ямайка. Той си почистваше пистолетите и ги зареждаше.

— Умря. От моята ръка — отвърнах му.

Той кимна и пак се задълбочи в оръжията си. Втренчих се в него, обзет от внезапен гняв.

— Защо точно ти си способен да намериш желаното от мнозина?

Той се разкикоти.

— Роден съм със спомен за това място. Спомени за други времена. За живот, който вече съм живял.

Поклатих глава и се почудих кога ли ще престанат да ме залъгват с врелите си некипели.

По дяволите, човече, обясни ми го разумно.

— Няма да е днес.

Нито друг ден, рекох си ядосано. Преди да измисля отговор, от джунглата долетя шум.

Туземци? Битката между „Гарвана“ и „Бенджамин“ навярно ги бе смутила. Докато моряците ми товареха на „Гарвана“ оцелелите от кораба на Хорниголд, бях поел сам за срещата с Бартолъмю Робърте.

— След теб, капитане — подкани ме той. — Пътят е опасен.

Придружени от около дванайсетина от хората му, се шмугнахме в джунглата, проправяйки си път през гъсталака. Изкачвахме се нагоре. Запитах се защо не виждам целта. Нали обсерваториите са внушителни сгради, издигнати върху високи върхове? От околните възвишения ми помахваше само гъстата зеленина. Храсти и палми. Нищо друго, докъдето поглед стига, ако не броим корабите ни в залива.

Бяхме изминали не повече от няколкостотин метра навътре в гората, когато от гъсталака сякаш се стрелна змия и един от хората на Робърте падна с яркочервена дупка на мястото, където се намираше тила му. Познавам удар с тояга от пръв поглед. Оръжието обаче изчезна мигновено, както се бе появило.

Екипажът ни настръхна от страх. Моряците извадиха мускетите, пистолетите и сабите си. Снишиха се, готови за битка.

— Местните ще се бият, Едуард — прошепна ми Робърте, обхождайки с очи загадъчно притихналите храсти. — Готов ли си да отвърнеш на удара? Да убиваш, ако се наложи?

Извадих скритото острие.

— До скоро виждане…

Сниших се, пропълзях в гъсталака и се слях с джунглата.