Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на асасините (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black Flag, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Tais (2015)

Издание:

Автор: Оливър Боудън

Заглавие: Орденът на Асасините. Черният флаг

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-280-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1966

История

  1. — Добавяне

45

Британците бяха взели на мушка Черната брада, разбира се. По-късно научих, че са изпратили срещу него флотилия, водена от лейтенант Мейнард, капитан на военния кораб „Перла“. Губернаторът на Вирджиния обявил награда за главата на Черната брада, след като търговци се оплакали, че пиратът се е установил в залива Окракоук и организира удари оттам. Губернаторът се притеснил, че Окракоук ще се превърне в нов Насау, а и не му харесвало най-прочутият пират на света да се подвизава в задния му двор. Затова се зарекъл да го залови. Ето как пристигнаха британците.

Първо чухме тревожен шепот:

— Англичаните идват! Англичаните идват!

Погледнахме през капандурите на оръдията на „Адвенчър“ — едномачтовия снаряжен платноход на Тач, и видяхме, че са пуснали малка лодка и се опитват да ни нападнат тихомълком. Щяхме да ги сразим, разбира се, ала ни попречи едно критично обстоятелство. Помните ли пиршеството, което споменах? Виното и печеният глиган? Е, гуляят продължи. Безспир.

Бяхме много, катастрофално пияни.

И успяхме да скалъпим само един отговор — да подплашим лодката с изстрели.

На борда на „Адвенчър“ имаше малцина тази сутрин. Най-много двайсетина моряци. И аз бях сред тях, в блажено неведение, че ще изиграя роля в случилото се по-късно — гибелта на най-прославения пират.

Махмурлукът измъчваше и него — както всички ни — но Черната брада познаваше проливите около Окракоук. Вдигнахме котва и поехме към плитчините. Хората на Мейнард ни последваха. Развяваха червения флаг и не оставяха съмнение какви са намеренията им. Виждах го в очите на Черната брада. Всички на „Адвенчър“ знаехме, че англичаните преследват него и само него — стария ми приятел Едуард Тач. Губернаторът на Вирджиния бе обявил награда за главата само на един пират и този пират беше Едуард Тач. Разбирахме, че проклетите англичани не преследват нас, че истинската им цел е Черната брада. Ала никой не се предаде и не се хвърли от кораба. Всички до един бяхме готови да умрем за него — такава преданост вдъхновяваше той. Де да беше използвал качествата си за благото на Насау!

Денят беше спокоен, нямахме вятър в платната и напредвахме бавно. Виждахме бялото на очите на преследвачите ни, а те — нашето. Черната брада застана на кърмата, надвеси се над парапета и изкрещя към Мейнард над притихналите води на канала:

— Проклети негодници! Кои сте? И откъде идвате?

Хората на кораба зад нас не отговориха. Наблюдаваха ни мрачно. Навярно искаха да ни сплашат.

— Виждате, че не развяваме пиратското знаме. Не сме пирати! — изрева Черната брада и гласът му отекна странно, подет от стръмните варовикови скали от двете страни на тесния пролив. — Спуснете лодка и елате! Ще се уверите, че не сме пирати!

— Нямам излишна лодка — извика в отговор Мейнард и добави след малко: — Но скоро ще ви настигна с кораба.

Черната брада изруга и вдигна тост с чаша ром:

— Ще се пържите в пъкъла, страхливци. Никого няма да пощадя!

— Не очаквам пощада, Едуард Тач, но и ти не очаквай!

Двата кораба под командването на Мейнард продължаваха упорито напред и за пръв път видях приятеля си Едуард Тач в безизходица. За пръв път ми се стори, че зървам в очите му объркване и боязън.

— Едуард… — опитах се да го дръпна настрани, да седнем заедно както толкова много пъти в „Олд Ейвъри“ и да измислим план. Не за удар и трофеи обаче, а за бягство от англичаните. За спасение. Екипажът около нас работеше в алкохолен унес. Черната брада продължаваше да се налива с ром и да крещи все по-гръмогласно. И разбира се, колкото повече се напиваше, толкова по-безразсъдни и прибързани решения взимаше. Заповяда да заредим оръдията и понеже нямахме гюлета, ги напълнихме с пирони и парчета старо желязо.

— Едуард, недей…

Понечих да го спра, защото сигурно имаше по-добър, по-тактичен начин да избягаме от англичаните. Канонадата щеше да подпише смъртните ни присъди. Бяхме по-малко, имахме по-малко оръдия. Хората на Мейнард не бяха пияни и в очите им светеше фанатична решимост. Искаха едно — Черната брада — пияния, гневен, яростен и вероятно тайно ужасен пират.

Бум!

Стори ми се, че се разминаваме с целта, но плътна завеса от дим и пясък препречваше обзора ни. Затаили дъх, чакахме дълго да видим какви поражения са нанесли оръдията ни. Чувахме викове и трясък на разтрошени дъски. Явно все пак ударът беше сериозен. Щом мъглата се разнесе, забелязахме, че един от преследващите ни кораби се е отклонил към брега. Другият също изглеждаше пострадал. На борда не се мяркаха никакви моряци, по корпуса му личаха пробойни. Екипажът ни нададе немощен, но въодушевен възглас, обнадежден, че не всичко е изгубено.

Черната брада ме погледна и ми намигна.

— Другият не се е отказал, Едуард — предупредих го. — Ще отвърнат на огъня.

Наистина отвърнаха на огъня. Използваха верижни гюлета и разрушиха кливера ни. В следващия миг победоносните ни викове се превърнаха в крясъци — неспособен да плава, корабът ни се лашна настрани и се килна към стръмния бряг, облизвайки скалите с раздробените си мачти. Докато се клатехме безпомощно в пролива, преследвачът ни се насочи към десния ни борд, предоставяйки ни добра възможност да видим с каква мощ продължава да разполага. Привидно оскъдна. Пред руля стоеше мъж, а Мейнард ръкомахаше до него и викаше:

— Не променяй курса, изравни се с тях.

В този момент Едуард реши, че нападението е най-добрата защита. Нареди на моряците да се въоръжат и да се подготвят за абордаж. Строихме се с извадени саби и пистолети за последна битка в безлюдния тесен пролив в Новия свят.

Барутен дим се стелеше над нас на дебели пластове като хамаци във въздуха. Щипеше очите ни и придаваше на сцената зловещ привкус, сякаш английският платноход е призрачен кораб, появил се от диплите на мъртвешка мъгла. Допълвайки ефекта, палубата му пустееше, с изключение на кормчията и Мейнард, който въртеше диво очи и крещеше като побъркан:

— По-близо, по-близо…

Изражението му, да не споменавам състоянието на кораба му, ни окуражиха, че противникът е пострадал по-тежко, отколкото ни се стори отначало. Казахме си, че това в крайна сметка няма да се окаже последната ни битка и ще доживеем други сражения.

Илюзорна надежда, както скоро разбрахме.

Снишени зад планшира, в гробната тишина чувахме само все по-истеричните крясъци на Мейнард. Не знаехме колцина са оцелели на борда на английския кораб, ала поне един от нас се чувстваше уверен.

— Отсекли сме им главите! Останали са само трима-четирима! — извика Черната брада.

Забелязах, че е надянал черната си шапка и в брадата му горят фитили. Надмогнал махмурлука, обвит в пушек и пламъци, Едуард Тач приличаше на дявол.

— Да скачаме на борда и да ги накълцаме на парчета!

Само трима-четирима? Живите сигурно са повече.

В същия момент киловете на корабите ни се сблъскаха и с боен вик Черната брада ни поведе към палубата на британския платноход. Втурнахме се към Мейнард и кормчията. Оказа се обаче, че Мейнард е добър актьор като приятелката ми Мери Рийд. Щом пиратите скочиха на кораба му, дивото истерично изражение изчезна от лицето му и той изкрещя:

— Сега, момчета, сега!

Капандурата на квартердека се отвори и капанът щракна. Бяха се скрили от нас, преструваха се на мъртви, за да ни подмамят да дойдем. А сега излязоха като пълчища плъхове, побягнали от наводнен трюм — две дузини срещу дванайсет дръзки пирати. Тутакси трясък на стомана, пукот на пистолети и крясъци изпълниха въздуха.

Ударих с юмрук първия нападател и същевременно извадих скритото острие, отскачайки настрани от фонтана от кръв и сополи, рукнал от носа му. Понечих да пусна в действие пистолета, който стисках в другата си ръка, но чух Черната брада да ме вика:

— Кенуей!

Беше паднал. Единият му крак кървеше лошо. Защитаваше се със сабята и молеше за пистолет. Подхвърлих му моя, той го улови и повали моряк, налитащ му със закривената си сабя.

Ала беше мъртъв. И двамата го знаехме. Всички го знаехме.

— В свят без злато щяхме да бъдем герои! — извика той, когато го нападнаха от всички страни, предвождани от Мейнард.

Осъзнал, че краят му наближава, Черната брада оголи зъби и размаха сабя. Мейнард изпищя с поаленяла ръка. Отстъпи назад и изпусна сабята си. Извади пистолет от колана си, стреля, улучи Едуард по рамото и пак го събори на колене. Ръмжейки, старият ми приятел продължи да посича със сабята си враговете, стълпили се около него като безмилостен рояк.

Другарите ми падаха около мен един по един. Извадих втория си пистолет, стрелях и отворих трето око в челото на един от англичаните. Заместиха го други. Пронизвах ги, разсичах ги безпощадно. Страхът, че следващият ми нападател ще умре като предишните, поохлади за миг ентусиазма им и аз си позволих да погледна към Едуард. Коленичил, приятелят ми умираше от десетки рани, ала продължаваше да се бие, заобиколен от лешояди, кълцащи го с остриетата си.

С отчаян и гневен вик се завъртях с разперени ръце, очертавайки с острието си гибелен периметър, в който враговете ми не дръзваха да пристъпят. Втурнах се светкавично напред, ритнах първия, изпречил се пред погледа ми, в гърдите и използвах тялото му като трамплин, за да прескоча бариерата от мъже около мен. Замахнах с острието и двамина паднаха с отворени вени, а кръвта им оцвети в червено палубата със звучен плисък. Спуснах се към другия край на кораба да помогна на приятеля си.

Не успях. Отляво върху мен връхлетя моряк и ме спря. Огромният свиреп мъж тичаше право срещу мен. Движехме се с такава скорост, че не съумяхме да овладеем инерцията, сблъскахме се, преобърнахме се през парапета и паднахме в морето.

Преди да се озова във водата, видях как гърлото на приятеля ми зейва и по гърдите му руква кръв. Подбелил очи, Черната брада падна за последен път.