Оливър Боудън
Черният флаг (18)

18.

Долзъл и Трафорд бяха палили фитили между пръстите на капитан Причард, за да го накарат да проговори. Няколко се валяха върху дъските на пода до буркан с течност. Помирисах я и установих, че е солена вода — сигурно я бяха изливали върху раните, та да станат още по-болезнени. Ръцете му бяха покрити с мехури, почернели на места, а на други — разкървавени като накълцано месо.

Огледах се за мях с чиста вода, питайки се защо Блейни не помръдва. Защо не продумва. Е, той не ме остави да се чудя дълго.

— Ти и аз, а? Заедно? — изръмжа той.

— Да — отвърнах сухо. — Късметлии сме, нали, друже?

Видях кана с вода върху дългата маса и тръгнах към нея. Той сякаш не долови сарказма ми.

— Какви ги вършиш? — попита ме.

— Ще измия с вода раните му.

— Капитанът не ни изпрати да го лекуваме.

— Боли го, не виждаш ли?

— Не ми говори така, нищожество! — изрева Блейни и яростният му глас ми смрази кръвта. Не смятах да му показвам обаче, че се страхувам. Не трепнах. Външно съм винаги непоклатим.

— За бой ли те сърбят ръцете, Блейни?

Надявах се гласът ми да прозвучи по-уверено, отколкото се чувствах.

— Може би, може би…

В колана му бяха затъкнати два пистолета и сабя, но в ръката му сякаш от нищото изникна кама. Преглътнах.

— И какво смяташ да правиш, Блейни? Забрави ли, че нападаме друг кораб и ни пратиха да пазим капитана му? Не знам защо ми имаш зъб, но се опасявам, че трябва да отложим уреждането на сметките. Или имаш по-добра идея?

Блейни се ухили. В устата му проблесна златен зъб.

— О, имам друга идея, момче. Как ти се струва капитанът уж да се опита да избяга и да те убие междувременно? Или ти да се опиташ да му помогнеш. Развързал си пленника, а аз съм ви спрял и съм убил и двама ви? Тази идея ми харесва повече. А на теб?

Личеше си, че не се шегува. Отдавна чакаше сгоден случай. Несъмнено искаше да избегне боя с камшик, който би получил, ако ми се нахвърли безпричинно. Сега обаче му се удаваше подходяща възможност.

После нещо отклони вниманието ми. Коленичих да огледам ръцете на капитана и забелязах пръстена му. Дебел пръстен — печат със символ, който познах.

В деня, когато се събудих на „Император“, намерих лупа и огледах раните си. Бях порязан, насинен, изподраскан. Изглеждах така, както изглежда всеки пребит човек. Имах белег и от мъжа с качулката — пръстенът му бе оставил върху кожата ми отпечатък на кръст. Същия символ видях върху пръстена на капитан Причард. Въпреки страданията на клетника не се стърпях:

— Какво е това?

Гласът ми — малко по-остър и по-висок от необходимото — събуди подозренията на Блейни. Той се отлепи от затворената врата на каютата и тръгна към нас да погледне.

— Кое? — попита капитан Причард, ала Блейни вече стоеше до нас.

Той също забеляза пръстена, но се заинтригува не от значението, а от стойността му и без да се поколебае, го изтръгна от пръста на Причард, оголвайки изгорялата кожа. Писъкът на капитана отекна оглушително в каютата и стихна след доста време. Главата му пак се люшна напред върху гърдите, а от устата му се проточи дълга нишка слюнка.

— Дай ми го — казах на Блейни.

— Защо?

— Хайде, Блейни… — подхванах, ала чух нещо отвън и млъкнах.

— Платно на хоризонта — извика някой.

Не че забравихме враждата, по-скоро я загърбихме временно.

— Стой тук — нареди Блейни, стисна още по-здраво камата и излезе от стаята да провери какво става.

През отворената врата зърнах за миг суматохата, настъпила на палубата, сетне корабът се люшна и вратата се захлопна. Погледнах към капитан Причард, който стенеше от болка. Не исках да съм пират. Бях фермер от Бристол. Търсех приключения, вярно. Ала с честни средства, не с престъпни. Не бях разбойник. Не исках да изтезавам невинни хора.

— Развържи ме — каза капитанът с одрезгавял от болката глас. — Ще ти помогна. Ще те помилват.

— Ако ми обясниш какво представлява пръстенът.

Капитан Причард раздвижи бавно глава наляво и надясно, сякаш да се отърси от болката.

— Пръстенът? Какъв пръстен? — попита объркано, недоумяващ защо, за бога, този млад моряк му задава безсмислени въпроси.

— Загадъчен мъж, когото смятам за враг, носеше пръстен като твоя. Искам да разбера какво означава.

Той се опомни. Гласът му прозвуча дрезгаво, но отмерено.

— Означава могъщество, приятелю, огромна сила, която може да ти помогне.

— Ами ако я използват срещу мен?

— Това също може да се уреди.

— Имам чувството, че вече са я насочили срещу мен.

— Освободи ме и аз ще използвам влиянието си да разбера. Каквато и неправда да са ти сторили, ще се погрижа да я поправя.

— Въвлечена е жената, която обичам. И неколцина могъщи мъже.

Следващите му думи ми напомниха нещо, което мъжът с качулката каза в двора на фермата.

— Има по-могъщи от тях. Кълна се в Библията, момче, че терзанията ти са разрешими. Каквато и неправда да са ти причинили, има изход.

Пръстите ми вече се бореха с възлите, ала щом въжетата се развързаха и се свлякоха върху пода на каютата, вратата се отвори с трясък. На прага застана капитан Долзъл. Очите му се въртяха диво. Размахваше сабята си. Зад него цареше хаос. Мъжете, преди миг готови да нападнат вражеския кораб — сплотени, доколкото е възможно да е сплотено каперското войнство — внезапно се бяха разпръснали и се щураха напосоки.

Капитан Долзъл каза само една дума, но тя беше достатъчна.

— Капери! — каза той.