Серия
Орденът на асасините (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black Flag, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)
Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Tais (2015)

Издание:

Автор: Оливър Боудън

Заглавие: Орденът на Асасините. Черният флаг

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-280-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1966


Първа част

1.

1719 година

Веднъж отрязах носа на един човек.

Не си спомням кога точно се случи — май през 1719 или някъде тогава. Не си спомням и къде точно се случи. Нападнахме испански бриг. Искахме провизиите му, разбира се. Гордея се, че поддържам „Гарвана“ добре снабден. На борда на брига обаче имаше и друго. Нещо, което нямахме, ала ни трябваше. По-точно някой. Готвач.

Нашият готвач и помощникът му бяха предали Богу дух. Спипахме помощника да пикае в баласта — сериозно провинение, което наказах по обичайния начин: моряците се изпикаха в кана и го накарах да я изпие до дъно. Никога не бях виждал, признавам, кана пикня да убие някого, но това сполетя помощник-готвача. Пресуши каната, легна си да спи през нощта и така и не се събуди. Готвачът го надживя, но той пък обичаше да пийва ром и да се разхожда по тъмно из кърмата. Чувах го как трополи по покрива на каютата ми — танцуваше жига. Една нощ обаче го чух как танцува по покрива, а сетне последва писък и плясък.

Камбаната заби и екипажът се втурна на палубата. Пуснахме котва и запалихме фенери и факли, но от готвача нямаше и следа.

Няколко момчета бяха работили с тях, разбира се, ала те си бяха просто хлапета — кулинарните им умения се изчерпваха с белене на картофи и разбъркване на супата, а останалите бяха способни криво-ляво да кипнат канче вода, та оттогава се задоволявахме със сухоежбина.

Неотдавна бяхме плячкосали военен кораб — приятно приключение, в резултат на което се сдобихме с нова-новеничка батарея и трюм, пълен със снаряжение — закривени саби, пики, мускети, пистолети, барут, сачми и гюлета. От пленник, станал впоследствие мой моряк, научих за испански товарен кораб с особено вещ готвач. Говорели, че бил дворцов готвач, но оскърбил кралицата и го изгонили. Не вярвах на слухове, ала разказах историята на екипажа и обещах той да ни сервира храната, преди седмицата да е изтекла. Заехме се да намерим въпросния бриг, открихме го и веднага го нападнахме.

Новите ни оръдия ни послужиха добре. Обсипахме брига с гюлета, докато го надупчихме целия, платната му провиснаха като дрипи, а румпелът се разлетя на трески.

Моряците ми взеха на абордаж килнатия на една страна кораб и плъзнаха по палубата като миши пълчища. Въз въздуха се носеше тежка миризма на барут, мускетите бумтяха, а сабите дрънчаха. Бях сред тях както винаги — извадил скритото острие и стиснал закривената си сабя. Сабята ми служеше в мелетата, а с острието довършвах противника при близък сблъсък. Налетяха ми двамина. Обезвредих първия със сабята — срязах на две тривърхата му шапка и почти разполових главата му. Той падна на колене. Дръжката на оръжието ми стърчеше между очите му, забита твърде надълбоко. Опитах се да я освободя, но тя повлече гърчещото се тяло. В същия момент ме нападна вторият — гледаше ме ужасено, очевидно не беше свикнал да се бие. С един замах на острието му отрязах носа и постигнах желания резултат — той отстъпи назад, а от дупката, през която някога бе вдишвал, шурна кръв. Аз, от своя страна, стиснах с две ръце дръжката на сабята и я изтръгнах от черепа на първия нападател. После се впуснах отново в битката. Тя приключи бързо с възможно най-малко жертви от противниковия екипаж — бях дал изрична заповед да не нараняват готвача. Бях инструктирал моряците си на всяка цена да го заловят жив.

Докато испанският бриг потъваше под вълните, ние отплавахме далеч от димната пелена и дървените отломки. Събрахме пленниците на палубата, за да намерим готвача. Устите на всичките ми моряци вече се пълнеха със слюнка, коремите ни куркаха и оглеждахме завистливо добре охранения испански екипаж.

Каролин ме научи да ценя добрата храна. Каролин, единствената ми истинска любов. През краткото ни време заедно тя изтънчи небцето ми. Ласкаеше ме мисълта, че би одобрила отношението ми към кулинарията и как предавам на моряците си вкуса към хубавите неща, защото знаем — отчасти благодарение на нея — че доволният мъж по-рядко се опълчва на командването. Сигурно затова през всичките години в открито море на кораба ми нито веднъж не е избухвал бунт. Нито веднъж.

— Аз съм — пристъпи той напред.

Само дето прозвуча по-скоро като „Ам мъм“ изпод превръзката, опасала лицето му. Някакъв глупак му бе отрязал носа.