Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на асасините (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Black Flag, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Tais (2015)

Издание:

Автор: Оливър Боудън

Заглавие: Орденът на Асасините. Черният флаг

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-280-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1966

История

  1. — Добавяне

46.

Декември 1718 година

Не знаете какво е болезнен писък, докато не чуете мъж с простреляно коляно да пищи от болка.

Така Чарлс Вейн наказа капитана на британския кораб, превозващ роби. Преди да го вземем на абордаж, въпросният съд буквално надупчи коритото на Вейн, та се наложи да доплаваме до него с „Гарвана“ и да издърпаме мъжете му на палубата. Вейн се разяри, но дори гневът не извиняваше избухването му. Все пак цялата експедиция беше негова идея.

Скрои плана скоро след смъртта на Едуард.

— Е, видяха сметката на Тач… — отбеляза той.

Седяхме в капитанската каюта на „Гарвана“. Басмения.

Джак спеше пиян до нас, изпружил крака над стола по начин, предизвикващ гравитацията. И той отказа да приеме предложението на краля за помилване, та нямаше отърване от него.

— Противникът ни превъзхождаше — обясних. Споменът за гибелта на Черната брада изплува пред очите ми като неканен гостенин. — Не успях да му помогна.

Представих си как падна, как го видях да умира с прерязано гърло, посечен като бясно куче. Отпих голяма глътка от рома да прогоня картината.

Чух, че провесили главата му от бушприта като трофей.

И ни наричаха измет.

— Беше свиреп пират, мътните го взели, но с раздвоено сърце — промърмори Чарлс.

Дълбаеше масата ми с върха на ножа си. Бих казал на всеки друг гост да престане, но не и на Чарлс Вейн. Чарлс Вейн, победен от Удс Роджърс. Чарлс Вейн, покрусен от смъртта на Черната брада. И най-вече — Чарлс Вейн с нож в ръката.

Имаше право обаче. Дори да бе оцелял, Черната брада едва ли щеше да продължи по същия път. Да застане начело и да ни изведе от безизходицата не се нравеше на Едуард Тач.

Замълчахме. Навярно и двамата мислехме за някогашния ни дом — Насау. Или и двамата се питахме какво ще правим в бъдеще, защото след няколко минути Вейн си пое дълбоко дъх, окопити се и се плесна с юмруци по бедрата.

— Е, Кенуей! Сетих се за твоя план… За Обсерваторията, с която ни надуваше главите. Как да разберем дали наистина съществува?

Погледнах го намръщено да видя дали се шегува. Нямаше да е първият. Често вземаха на подбив историите ми за Обсерваторията. Не бях в настроение да изтърпя поредния присмех. Не сега. Той обаче изглеждаше съвсем сериозен. Приведен напред, очакваше отговора ми. Басмения Джак продължаваше да хърка.

— Трябва да намерим кораб, превозващ роби. Нарича се „Принцеса“. На борда работи човек на име Робърте. Той ще ни каже къде е Обсерваторията.

За жалост първият кораб на Кралската африканска компания, на който се натъкнахме, надупчи кораба на Вейн — „Рейнджър“, и се наложи да го спасявам. В крайна сметка успяхме да настигнем кораба с робите и да го вземем на абордаж. След като хората ни усмириха екипажа, намерихме капитана.

— Твърди, че „Принцеса“ отплава от Кингстън през месец-два — обясних на Вейн.

— Добре. Променяме курса — кимна Вейн.

Щяхме да се отправим към Кингстън и да се сбогуваме по живо, по здраво с капитана на кораба, натоварен с роби, ако той не бе извикал гневно:

— Съсипахте ми платната и такелажа! Дължите ми обезщетение.

Всеки наоколо, който познаваше Чарлс Вейн, би ви казал какво ще последва. Не точно, а в общи линии — жестоко насилие, никаква милост. Вейн се обърна рязко, извади пистолета и тръгна бързо и яростно към капитана. Опря дулото в капачката на коляното му, постави длан пред него, та кръвта да не го опръска, и натисна спусъка.

Не се поколеба. Изпълни равнодушно наказанието. После се отдалечи.

— По дяволите, Вейн!

— Ти си Сатана, Вейн! — възкликна Басмения Джак в рядък пристъп на трезвеност и бунтарство — факт, почти толкова шокиращ, колкото пронизителните писъци на капитана.

— Не се ебавай с мен, Джак — предупреди го Вейн.

— Това ми е работата! — озъби се Басмения Джак, обикновено пиян до премала, но днес очевидно в настроение да се опълчи на Вейн. — Момчета! — извика той и сякаш по даден знак — все едно са чакали момента — неколцина другари на Басмения Джак пристъпиха напред с извадени саби.

Бяхме малцинство, но Адевале посегна дръзко към дръжката на закривената си сабя. Възнаградиха го с тежък юмрук по лицето и той падна заднишком върху палубата.

Пред моето лице пък се изпречиха няколко дула, когато пристъпих напред да му помогна.

— С момчетата свикахме съвещание, докато си губехте времето с този тук — обясни Басмения Джак. — И те решиха, че ще съм по-добър капитан от вас, безумни кучета!

Посочи Адевале и кръвта ми кипна при следващите му думи:

— Този ще го продам за десетачка в Кингстън. С вас двамата обаче не искам да рискувам.

Заобиколени, аз, Чарлс и хората ни бяхме безпомощни. В ума ми се блъскаха хаотични мисли. Питах се защо всичко се обърка. Наистина ли се нуждаехме толкова от Черната брада? Наистина ли разчитахме толкова много на него, че оплетохме ужасно конците след смъртта му? Явно. Така изглеждаше.

— Ще се разкайваш за този ден, Ракам — просъсках.

— Вече се разкайвам за повечето — въздъхна метежникът. Пъстроцветната му индианска риза бе последното, което видях, преди един от лакеите му да пристъпи напред, стиснал черен чувал, и да ми го нахлузи върху главата.