Брад Тор
Тайният орден (9)

Глава 8

Управлението на ЦРУ

Лангли, Вирджиния

Фил Дъркин се облегна назад в стола, затвори очи и притисна длани в слепоочията си, опитвайки се да разсъждава.

— Засега знаем, че Нафи не е имал нищо в тази папка. Може би само списъкът за пазаруване на жена му или договорът за наем на апартамента на любовницата му в Аман.

— Той не блъфираше, Фил — убеждаваше Лидия Райън своя бивш началник. — Ако беше седял срещу него, както седях аз, щеше да видиш, че е напълно сериозен.

— Сигурно щеше да ти даде информацията, ако беше спала с него.

— Майната ти, Фил — отвърна Райън с отвращение. — Да беше преспал ти с Нафи Насири, да видим дали под чаршафите щеше да ти разкрие заговора.

— Не мисли, че сериозно ти предлагам да преспиш с Насири, за да получиш информацията, Лидия.

— Така ли? Защото на мен ми се стори, че точно това правиш. Всъщност би трябвало още сега да занеса папката на седмия етаж и да видя как ще накарат задника ти да отскочи догоре. Май не си добре.

Дъркин се засмя, наведе се напред и се взря в нея.

— Нямаш представа какво значи да не си добре.

— Гледам теб и представата добива ясни очертания в главата ми.

— Аз съм първият човек в историята, който прекалява с пиенето на служебно тържество за Коледа и се пуска на колежка. Аз съм дяволът.

— Първо, ние с теб не бяхме колеги, а ти беше мой пряк началник. Второ, това, което направи, не беше пробване под влиянието на алкохола — каза тя, спомняйки си как той я завлече в един празен кабинет, мушна ръка под полата й и се опита да свали бикините й. — Плачеше за повдигане на обвинение и го знаеш.

— Не е здравословно да живеем в миналото, Лидия. Време е да забравиш.

— Така ти отърва, нали? Обзалагам се, че ще си най-доволен, ако изобщо напусна Управлението.

— Ще съм най-доволен, ако устата ти не работеше толкова много. Не съм се измъкнал по тънкия лед. Отстраниха ме временно от длъжност без заплата и жена ми ме напусна.

— Бренда те напусна, защото си задник, а пиенето те досъсипа. Управлението трябваше да те уволни, но ти ги изработи по най-долен начин и оправда лошото си поведение с факта, че си алкохолик. Вместо да те изхвърлят, те изпратиха в център за рехабилитация. Като стана дума, ти правиш ли си труда да посещаваш още срещите на „Анонимните алкохолици“?

— Не е твоя работа!

— Щом казваш — сви Райън рамене. — Мога да си представя колко още има като теб.

— Може ли да говорим по същество? Имам много друга работа.

— По същество? Какво да направя? Да ти нарисувам портрет? Йорданците няма да споделят нищо, докато не им дадем нещичко.

Дъркин сви рамене и я погледна.

— Никой от тези, които търсят, не работи вече тук. Програма „Затъмнение“ беше закрита. Какво искаш да направя?

— Да видим — отвърна тя. — Това е Централното разузнавателно управление. Имаме позиции и връзки в целия свят. Може да се опиташ да ги намериш.

— Сякаш забрави, че програма „Затъмнение“ технически вече не съществува. Не мога просто така едностранно да стартирам операция, за да търся група американски граждани, снимани как обядват в Кипър.

— И забелязани в Египет и Либия, преди да започнат размириците.

— Неприятно ми е да ти напомня, Лидия, но да посетиш тези страни не е престъпление.

Райън не можеше да повярва на ушите си.

— А какво ще кажеш за обяда с двама от ръководителите на „Мюсюлманско братство на Йордания“?

— И това не е престъпление.

— Нещата са сериозни, Фил. Управлението няма да се откаже, защото ще се изплаши.

— Не казвам, че не е сериозно.

Райън погледна бившия си шеф право в очите.

— Може би не познаваш Нафи Насири така добре като мен. Повярвай ми, той не блъфира.

— Познавам го по-добре, отколкото си мислиш.

— Ако е така, сигурно знаеш, че той няма да се качи на клона, без да е разбрал дали е достатъчно здрав и без да е сигурен какво ще вземе със себе си, слизайки долу.

— Нещата се променят — отряза я Дъркин. — И ако арабите мразят нещо друго освен евреите и всички нас, то е промяната.

— Казвам ти, Фил, това е въпрос на живот и смърт за йорданците. Те мислят, че са следващата държава, която ще се срине, и че зад това вероятно стоим ние. Те са съюзник. Не трябва да се месим. Нека им помогнем.

— Какво друго искаш да направя — сви отново рамене мъжът. — Казах ти, че аз лично ще представя твърдението за терористичен заговор пред нашите отдели за Йордания и Сирия. Ще видим какво ще предложат.

Макар да бяха в лоши отношения, Райън беше очаквала повече съдействие от него.

— Защо да не опитаме да сключим сделка с Нафи? Изобщо ли не те интересува с какво се е заел нашият стар екип? Нека поне да проучим.

— Те могат да намерят работа само като изпълнители на частни поръчки. Цялата група беше сформирана от каубои и няколко бездарни артисти, което означава, че вероятно сега продават хибридни пакети от информация или са частна охрана. Никога не са обичали дисциплината и мразят правилата, така че никоя уважавана американска компания няма да ги наеме. Те или са баламосали някоя патрава чужда служба, за да ги вземе, или са си окачили собствена фирмена табела. Така или иначе, те са персона нон грата за Управлението и не давам пет пари с какво са се захванали. Не си струва дори да мислиш за тях.

Колкото и неприятно да й беше, налагаше се да признае, че в думите на Дъркин има много логика.

— Да приемем, че си прав. Че те са излезли да продават услугите си като изпълнители на частни поръчки. Какво ще навреди да се огледаме дискретно, да съберем информация по случая и да я предадем на йорданците?

— Лидия — с нотка на съчувствие, но и все още наставнически отбеляза Дъркин, — искам да помогна. Вярвай ми. Но ти говориш за частни лица, граждани на САЩ. Знаеш мнението на директора по тези въпроси. Не можем да ги разследваме без сериозна обосновка.

— Значи отказваш?

Мъжът кимна.

— Да, отказвам. Съжалявам.

— Аз също. — Райън се изправи и тръгна към вратата.

— Кажи на Насири, че предприемаш действия. Междувременно нека да видим дали нашите хора ще осуетят „заговора“, който той е разкрил.

— А ако не успеят?

— Тогава да се надяваме, че той ще направи каквото трябва и ще сте на чисто.

— Направо затаявам дъх.

— Човек не знае — подхвърли Дъркин. — Може да те изненада.

Райън понечи да затвори вратата зад себе си, но се спря и запита:

— Защо не освободиха и мен, когато уволниха другите от екипа?

— Ти как мислиш, защо?

Тя сви рамене.

— Аз определено наруших своя дял от правилата точно така, както и те.

— Така беше сформирана групата. Очакваше се да прекрачите границата, за да постигнете резултати.

— Но защо задържаха мен, а другите не?

— Защото, за разлика от тях, ти не беше помолила за назначението. Сложиха те там като бавачка. Знаехме, че ще се наложи да нарушиш някои правила, но знаехме и на какво държиш.

— Ние — попита тя — или ти?

— Какво казваш?

— Имали са специално отношение към мен, различно от това към другите? Затова ли мислеше, че можеш да постъпиш с мен по този начин?

— Не — отвърна той, клатейки глава. — Беше глупаво от моя страна. Ти си тук, защото и ЦРУ, и аз ценим таланта ти. Това е всичко. Не позволявай на Нафи да ти мъти главата. Твърде умна си, за да те манипулира така.

Изречено от друг, щеше да прозвучи като комплимент. Но тя запази професионалното си държание.

— Благодаря.

— Моля. А сега тръгвай.

Щом тя излезе от кабинета му и вратата се затвори плътно зад нея, Дъркин вдигна телефона на „чистата линия“ и набра цифрите. Когато отсреща отвърна мъжки глас, служителят на ЦРУ каза:

— Имаме проблем. И то голям.