Брад Тор
Тайният орден (66)

Глава 65

Кордеро отговори на позвъняването и зачака. Не знаеше какво да каже. Как да поздравиш човек, за когото току-що си научил, че е хладнокръвен убиец? Оказваше се, че няма какво да му каже. Той пръв започна.

— Съжалявам, че трябва да стане по телефона.

— За какво говориш, Сал? Къде си? — попита тя. Чуваше в далечината звуци, които й приличаха на шумове от пристанище.

— Исках да се сбогувам с теб и с Марко лично.

— Да се сбогуваш ли? Защо? Къде ще ходиш, Сал?

— Лара, знам, че си в дома ми. Това значи, че всичко си разбрала.

Кордеро закри слушалката с ръка и бързо прошепна на Харват:

— Той знае, че сме тук.

— Трябва да изчезваме. Може да е заложена бомба. Гледай да продължиш разговора.

— Кажи ми защо го направи, Сал? — попита тя, докато напускаше дневната и влезе в трапезарията. — Защо уби всичките онези хора?

— Ти не биваше да пострадаш — отговори мъжът. — Обичам много и теб, и Марко и страшно съм ядосан за случилото се тази вечер. Можеше да загинеш.

— Излиза, че не си знаел какво ще се случи, така ли?

— Не знаех. Бетси Мичъл не беше моя задача.

— А чия, Сал?

— Не се тревожи. Ще направя необходимото.

— Сал — продължи Кордеро с по-суров глас. — Какво искаш да кажеш с това, че ще направиш необходимото?

Мъжът от другата страна на линията мълчеше, докато в това време Харват и Кордеро тичаха навън от кухнята към задния двор.

— Сал — попита следователката, — къде е последният заложник? Кажи ми. Все още има начин да оправиш нещата. Къде е Джонатан Ренър?

Най-сетне Кордеро дръпна телефона от ухото си.

— Къде е Ренър? — попита Харват. — Каза ли ти?

— Не, просто затвори.

— По дяволите!

— Много е ядосан за случилото се тази вечер, защото съм можела да пострадам. Искаше да знам, че Бетси Мичъл не била негова задача.

— Какво значи това?

— Мисля, че някой друг е бил натоварен да извърши убийството й — отвърна тя.

— Нищо чудно жилетките с експлозиви да са специалност на някой друг. Но не отрече за убийството на останалите, нали?

— Не, не отрече.

— Трябва да го открием. Къде би се скрил? Как мислиш?

— Зад него долових шумове, според мен от пристанището.

— Дали бяга? Възможно ли е да вземе ферибота, за да стигне до летище „Логън“?

— Спомена, че щял да направи необходимото заради опасността, на която съм била подложена. На мен ми прозвуча така, сякаш ще потърси сметка от човека, който е застрашил сигурността ми.

— Нещо друго каза ли?

— Не знам — замисли се Кордеро. — След това затвори.

— Със сигурност е инсталирал някаква система за наблюдение в къщата си или компютърът е активирал телефона му, когато влязохме. Издънил се е и го знае. Трябва да стигнем до пристанището час по-скоро.

— Може да е навсякъде.

— Не мисля — заяви Харват и тръгна напред към мястото, където бяха паркирали колата й. — Според мен вече нямат време и са загърбили всякакви задръжки. Ще ликвидират и Ренър тази вечер.

— Но къде?

— Кое е последното значително историческо събитие, случило се също на пристанището?

Кордеро спря, осъзнавайки за какво става дума.

— Бостънското чаено парти.

Парченцата от мозайката започнаха се наместват и да придобиват смисъл, поне за нея. Обясни си как е станало така, че убиецът бе успял да избегне камерите, да не остави никакви следи на местопрестъпленията, дори странната инсталация в сградата на Дървото на свободата — Сал беше учил инженерство, преди да се прехвърли към криминологията, но продължаваше да е запленен от постиженията на техниката.

Към всяко от тези парченца имаше и множество въпроси. Харват й бе обяснил какво представлява „Клубът на плувците“ и дори как вероятно Сал е бил привлечен в него. Това, което тя продължаваше да не проумява, бе защо отвличаха и убиваха хора. Съзнаваше, че трябва да насочи усилията си другаде. Сал и хората, за които работеше, трябваше да бъдат спрени.

Когато влезе в колата си и блутут устройството се синхронизира с телефона й, тя потегли и активира говорителя на телефона. Не искаше да използват полицейските честоти или мобилните им оператори. Сал имаше достъп до тях, а двамата с Харват нямаха намерение да му помагат.

Свърза се със своя командир и го информира за новите обстоятелства, докато в същото време с максимална скорост се носеха към пристанището. Обясни му от какво имат нужда, като не пропусна да му напомни да не използва полицейските честоти и връзки. Сал със сигурност слушаше всички.

Харват слушаше разговора й и веднага щом тя свърши, неговият телефон иззвъня. Беше Бил Уайс. Търсеше го от клетъчния си телефон, а не от стационарния си във Вашингтон.

— Бил — започна Харват, когато вдигна, — моментът не е много подходящ.

— Разполагаме със сигурна информация за самоличността на убиеца. Принадлежи на „Клуба на плувците“. Името му е Салваторе…

— Сабатини — уточни Харват, довършвайки изречението му. — Известно ми е. Току-що бях в дома му.

— Как успя да…

— Дълга история — прекъсна го отново Харват. — Къде си? Карлтън спомена, че си на път за тук, за да помогнеш да спипаме онези типове.

— В града сме. Дори заловихме един от тях.

Харват извърна лице към Кордеро.

— Хванали са един — осведоми я той. — Бил, пускам те на високоговорител, за да те чува и следовател Лара Кордеро от отдел „Убийства“ на Бостънската полиция. Беше партньор на Сабатини. Можеш да й имаш пълно доверие.

— Кого заловихте? — попита Кордеро, след като Харват натисна съответното копче на телефона си и го сложи между двамата.

— Оперативен от ЦРУ на име Старк. Разпитахме го и стана ясно, че тук някъде в Бостън има още двама от техните. Някой си Вакаро и шефът на екипа Том Къшинг.

— Имам новина за теб, Бил — намеси се Харват, сещайки се за макета на свръхзвуковия джет, който видя в стаята на Марко. Същия макет той получи при първия си полет с изпратения от Федералния резерв „Еъриън“. — Според мен тези типове не работят против Резерва, а за него.

— Прав си и ще ти кажа защо. Служител в ЦРУ, някой си Фил Дъркин, организирал всичко това с предишния председател на Резерва.

— Председателя Сойър ли имаш предвид? Онзи, който почина?

— Точно така. Дълга история, но саудитци принудили Сойър да им направи някои услуги. Единственият начин да се отърве бил да наеме Дъркин за тази работа и Дъркин приел, но само при условие че Сойър финансира някои от операциите му в сянка. Всичко това работело, докато Сойър не размислил и с наближаването на края на мандата си подготвил списък с потенциални кандидати за своето място, вероятно с надеждата, че така ще оправи нещата.

— Което със сигурност щяло да застраши финансирането на Дъркин.

— Именно. И преди да лансира свой кандидат за освободеното председателско място, трябвало да се освободи от петимата други, които вече се обсъждали.

— Къде си в момента? — попита Харват.

— Заловихме Старк в хотел близо до пристанището.

— Според нас и Сабатини е там. Пътуваме към пристанището.

— Скот, побързайте. Старк твърди, че днес ще убият и последния отвлечен.