Брад Тор
Тайният орден (32)

Глава 31

— Остави ме аз да говоря, щом пристигнем — обади се Кордеро, щом наближиха Парк Стрийт Чърч. — Освен ако, разбира се, нямаш опит и в разпитите.

— Случвало ми се е само един-два пъти. Но съм загубен без кабелите и кофата с вода. Най-добре ти да ги разпиташ.

Тя започваше да вярва, че в подхвърлянията му има много повече истина, отколкото се преструваше, че признава.

Пресякоха Тримонт Стрийт и се насочиха към паркинга пред театър „Орфеум“, със скорост, все едно са в спортна кола. Досега Харват не се беше срещал лично с наркоман на амфетамини или „амфети“, както ги наричаха тук полицаите. Чувал беше този термин от свой познат в сервиза за тазери. Преди от фирмата да се научат да заключват кофите си за отпадъци, местните наркомани имаха обичая да влизат в контейнерите зад магазина и да събират части от изхвърлените електрошокови пистолети.

Тези момчета имаха много свободно време, бяха сръчни в поправките на всякакви уреди и машинарии и успяваха да възстановят криво-ляво тазери, които продаваха на улицата и така си набавяха пари за дрога.

Чудовищните уреди, които създаваха, бяха не само ненадеждни, но и много опасни. И все пак човек не можеше да не се изуми от тяхната изобретателност.

Харват бе виждал пораженията, нанесени от амфетамините. Снимките на момичета, преди да започнат да се друсат и след това, бяха наистина покъртителни. Не само загубваха приятния си външен вид, но и се състаряваха преждевременно. Смяташе се, че към амфетамините човек се пристрастява от първия път, толкова са завладяващи.

Още като момче в Южна Калифорния той бе непрестанно изложен на това изкушение, но така и не посегна към дрогата. Единствените субстанции, свързани с химията, които си позволяваше, бяха известните три Б — бира, бърбън и от време на време бордо. Винаги знаеш какво може да излезе от една бутилка. Малко бяха фирмите за производство на вино, които си позволяваха да нарушават рецептите си и да рискуват да загубят клиентите си.

Още преди да наближат достатъчно двете млади жени от Южен Бостън, Харват — забеляза колко са напрегнати. Имаше навика да наблюдава ръцете на хората и не можеше да не види енергичните и неспокойни движения на пръстите им. Едната почесваше непрестанно бедрото си, а другата докосваше с върховете на пръстите си палеца на едната ръка и само миг след това им разменяше ролите.

Гримът по лицата им беше в изобилие. Петната по лицето бяха друг страничен ефект от употребата на дрогата. Трябва да си напълно откачил, за да плащаш на тези жени за секс услуги. Можеше само да си представи в какво състояние бяха зъбите им. „Амфи уста“ бе известният термин за бързите поражения, които оставяше след себе си злоупотребата с амфетамини върху зъбите и венците.

Кордеро се представи на двамата полицаи и на момичетата. Имаха вид на жени в средата на двайсетте. Едната беше висока и много слаба, с провикнала руса коса. Казваше се Агнес. Приличаше на колежанка в пролетна ваканция, която по цели нощи е била по партита и изобщо не спи, а сега у дома очаква купоните да продължат.

Другата, Британи, беше по-ниска и тук-там по тялото й все още бе останала някаква плът. Сега, когато вече бяха достатъчно близо, Харват видя, че кожата на лицето й не е в толкова лошо състояние, а си е сложила грим просто защото това е нейният стил. Косата й бе боядисана в много по-тъмни нюанси от косата на Кордеро. Като допълнение към този цвят бяха и лакираните в черно нокти, черното червило и дебелите черни очни линии. Целият й вид говореше за почитателка на готическия стил — къса черна пола, черна блузка и евтини декоративни украшения в същия стил.

Веднага стана ясно, че Агнес е говорителката на двете. Беше толкова словоохотлива, че Кордеро направо не можеше да вземе думата. Стандартната процедура при подобни случаи бе свидетелите да бъдат разделяни, за да не се влияят от думите си и да се получат по-чисти истории. Но Агнес единствена бе видяла снощи жертвата с нейния клиент. Британи не беше забелязала нищо и Харват реши да не ги разделя. Кордеро му бе обяснила какво смята да ги пита и той бе много любопитен как ще реагира госпожица Огън и жупел.

Следователката водеше блестящо разпита си, на всичкото отгоре разбираше южняшкия им диалект, голяма част от който, като се изключат неприличните думи, които младата жена сипеше непрестанно, бе за Харват направо като непознат език. Като глагол, като съществително, като определение и наречие. Дори във войската Харват не беше чувал чак толкова пиперлив език. Ала Кордеро беше от старата школа и предупреди момичето да внимава с изразите. В интерес на истината, то положи известни усилия, макар да се изпускаше от време на време.

Най-сетне се стигна до описанието на „онзи тип“.

— Ами най-обикновен — рече Агнес. — Не много висок, не много нисък. Обикновен.

През всичкото време Британи държеше устата си затворена, направо стисната, и приплъзваше напред-назад зъбите си. Харват така и не можеше да определи защо — или беше нервна, или под влияние на амфетамините. Като имаше предвид разширените й зеници, тя очевидно скоро се беше дрогирала, а това само щеше да усложни информацията, която би могла да даде.

Беше трениран от тайните служби да следи внимателно за малките знаци в изражението, показващи дали говорещият лъже, или е под огромно напрежение, защото иска да скрие истината или замисля някакъв номер. Тази техника много помагаше при разпит, но в случая и при тяхното състояние тълкуването щеше да е чиста загуба на време.

Когато Кордеро попита за косата на мъжа, момичето обясни на южняшкия си жаргон, че човекът бил подстриган късо като военен — „канадска ливада“, и носел малко кепе, но не с козирка като на бейзболистите.

Харват изчака Кордеро да изчерпи въпросите си и предложи да говорят с Британи насаме. Агнес, разбира се, гореше от нетърпение да продължи да дърдори. Полицаите започнаха да се занасят с нея и полека я отдалечиха по улицата, за да могат Кордеро и Харват да зададат въпросите си на Британи.

Следователката мина така бързо от ролята на доброто ченге към тази на лошото, че на Харват направо му се зави свят. С Агнес беше дружелюбна, но пък и Агнес бе много отзивчива. Британи определено не искаше да сътрудничи и Кордеро не само стана строга, но и изкара ангелите на младата жена.

— Искаш ли да видиш какво е сторил той с приятелката ти Кели? — започна да я притиска тя. — Нека да отидем. Хайде. Току-що са я извадили от реката. Още лежи на пристанището, покрита с платнище. Този тип има специален почерк. Закусвала ли си?

Британи поклати глава.

— Добре, защото не искам да повърнеш върху обувките си. Ще се качим на моята кола. Имаш ли нещо против? Кели ти е била приятелка. Нали искаш да се сбогуваш с нея? Вероятно ще бъде погребана в затворен ковчег. А приятелите е добре да се сбогуват. Лице в лице, така да се каже.

Британи продължаваше да поклаща глава и Харват забеляза, че още по-интензивно трие зъбите си.

Кордеро пристъпи напред, навлизайки в личното пространство на проститутката.

— Ако си мислиш, че Кели ще е единствената му жертва, много се лъжеш, миличка. Не е дори първата. Искаш ли Агнес да е следващата? Или може би ти?

Младата жена мълчеше.

— Виждаш ли този мъж тук до мен? — попита следователката, кимвайки към Харват. — Дошъл е в Бостън, за да спре онзи. Но това няма как да стане без твоето съдействие.

Британи премести поглед към Харват.

— Никой няма да научи, че си ни казала нещо — обади се той. — Няма да имаш неприятности. Но имаш шанса да направиш нещо добро и да ни помогнеш да заловим този, който уби Кели.

— Не искам да го залавяте — заяви Британи.

— Моля? — наклони глава той, за да чува по-добре. — И защо?

— Искам да пречукате копелето.

— Какво казах на приятелката ти за думите, които използвате? — намеси се Кордеро.

Британи й метна кръвнишки поглед.

Харват вдигна ръка, давайки знак на следователката да се отдръпне.

— Разбирам какво изпитваш — обърна се той към Британи. — Сигурно има и други, които биха се съгласили с теб, но наистина трябва да го открием. Всичко, което можеш да ни кажеш, все едно колко дребно ти се струва, ще е от помощ.

Момичето пристъпи неспокойно от крак на крак, местеше поглед от Харват към Кордеро и най-накрая спря очи на него. Едва тогава започна историята за мъжа, който й направил снимки вчера на гробището.

Кордеро записваше усилено. Ругатните се изплъзваха от време на време, но тя мълчеше благоразумно, за да не прекъсне свидетелката. Тъкмо бе започнала да им сътрудничи, щеше да направи грешка, ако я прекъсне.

Стана ясно, че на Британи не й беше безразлично какво се е случило с Кели и че тя иска онзи да бъде спрян.

Не беше видяла клиента на Кели, но според описанието на Агнес бил същият, който я беше нападнал при гробовете.

Нито Кордеро, нито Харват имаха основания да не й вярват. Тя беше напълно откровена, дори призна, че го е поканила за клиент.

Кордеро зададе още няколко въпроса и когато приключи, Британи попита:

— Нали няма да ме опандизите за това, че съм предложила секс?

— Не — отвърна следователката. — Оценявам отзивчивостта ти. Има ли още нещо, което се сещаш или си пропуснала да споделиш?

— Май това беше всичко — заяви след кратък размисъл младата жена.

— Искаш ли да попиташ още нещо? — обърна се Кордеро към Харват. — Да съм пропуснала нещо?

Очите на Харват се плъзнаха към ръцете на Британи.

— Само още един въпрос — обърна се той към младата жена. — Не си левачка, нали?

Тя кимна в знак на потвърждение.

— Значи, когато си посегнала да го зашлевиш, си вдигнала дясната си ръка, която той е уловил и е извил зад гърба ти.

— Да — отвърна тя.

Харват извади пачка банкноти от джоба си и отдели две по сто долара. Кели се облещи при вида на толкова пари.

— Инспектор Кордеро може да прибере това като доказателство — и той посочи дебелата метална гривна на дясната й ръка. — Но искам да я взема за малко назаем, при едно условие.

Британи погледна гривната, после вдигна очи към Харват.

— Какво е то?

Той отброи още две банкноти по сто долара и й подаде всичките четиристотин.

— Ти и Агнес да не излизате на улицата, докато инспектор Кордеро и аз не хванем онзи тип. Разбрахме ли се?

Колелцата направо трополяха в главата на младата жена. Тя очевидно правеше сметки и те определено не бяха за това колко свещи може да запали за всичките тези пари. След известен размисъл изтърси:

— Разбрано.

Прибра парите и свали гривната. Пусна я в носната кърпа, която Харват й подаде и после прибра в джоба на дрехата си.

Едва тогава той й каза, че може да отиде при приятелката си. В това време Кордеро вече телефонираше в управлението, за да се увери, че разполагат с всички данни за арести на младите жени.

Доволна от разговора, тя ги попита къде живеят и как може да се свърже с тях, връчи на всяка визитната си картичка, на гърба на която бе записан номерът на мобилния й телефон. След това помоли патрулните полицаи да закарат жените до Южен Бостън.

— Ти определено не си ченге — рече Кордеро на Харват, докато изпращаха с поглед колата с проститутките.

— Защо реши така?

— Защото, като оставим настрана дрогата, никой не дава толкова пари за нещо, което законът ни разрешава да направим и без това.

— Но пък и това, че е разрешено от закона, не означава, че е задължително правилно.

— Знаеш, че са наркоманки. Ще профукат парите ти за отрицателно време. Но пък и защо да не им ги дадеш, ако това ще ти донесе спокоен сън.

Като имаше предвид що за тип е този убиец, Харват се съмняваше, че ще може да спи скоро. Ако благодарение на парите му Агнес и Британи липсват на улицата дори и само за една нощ, пак щеше да си заслужава.

Нямаше доказателства, че жената, извадена от река Чарлс, е била ликвидирана от същия човек, убил Клер Маркорт и Хърман Пенинг, но интуицията му подсказваше, че не е сгрешил, като даде пари на Британи. Интуицията му подсказваше и друго — убиецът не успяваше да се владее.