Брад Тор
Тайният орден (7)

Глава 6

Служителите на „Обслужване на бизнес авиацията“ взеха данните на Харват и му показаха къде може да се възползва от услугата да вземе душ и да се преоблече. Парата бързо изпълни тясното помещение. След изтощителното пътуване бе мечтал за дълъг горещ американски душ почти толкова силно, колкото и за двоен чийзбургер. Просто беше различно.

Влезе в кабината и затворил очи, остави водата да се стича по изтерзаното му от умора тяло. Работата му го бе изцедила не само умствено, но и физически. Винаги се бе грижил старателно за формата си и това личеше. Малко мъже на неговата възраст можеха да се похвалят с такава. Не биваше да забравя, че с времето не става по-млад. Това не му пречеше да провежда операциите както трябва, но времето за възстановяване ставаше все по-продължително. Някой ден щеше да се наложи да погледне истината в очите и да признае, че тази работа е за по-млади мъже, и да се замисли за нова насока на развитие. Стареца също му го бе казал и полека-лека го готвеше да поеме един ден бизнеса. Според Харват обаче имаше много време до този момент.

Можеше да стои под душа вечно и да остави почти хипнотизирания си мозък да се наслаждава на горещината и парата, само че го чакаше работа. Пое дълбоко въздух и намали температурата на водната струя, докато стана почти ледена. Издиша и започна да брои до трийсет.

Беше убеден, че студът, който понасят тюлените в своята кариера, е толкова много, че след време се превръща в техен проблем. Наблюденията му по този въпрос бяха се превърнали в анекдот, но той познаваше десетки мъже, които след оттеглянето си се установиха в места с топъл климат и никога повече не стъпиха там, където имаше и най-малка възможност температурите да паднат сериозно.

Твърдо бе решил нещо незначително като студа да не влияе на решенията му, ето защо всяка сутрин държеше лицето си известно време под ледените струи. Естествено, усещането беше като от шок, но пък и действаше като безплатно двойно еспресо и го зареждаше с енергия. На това разчиташе и днес.

Излезе изпод душа, подсуши се с хавлиената кърпа и я завърза около кръста си. От дясната страна забеляза синина, която дори не беше усетил как се е получила, до този момент не бе изпитал и болка. Вероятно се беше случило, докато завземаха танкера от пиратите или измъкваха капитана от Сомалия. По време на акция в тясно пространство се удряш в толкова много предмети, че в първия момент дори не обръщаш внимание на натъртванията. Боеше се дори да погледне в какво състояние са краката му. Обичаха да се шегуват, че при акция в тясно пространство, или АТП, единствената задача на пищялите ти е да откриват мебелите в тъмното.

Харват се погледна в огледалото. Лицето му бе хванало загар по време на тренировките в Мексиканския залив, преди да потеглят за Сомалия. Същото важеше и за шията и ръцете до лактите. Успееше ли да отиде няколко дни някъде на почивка, щеше да се постарае да загори навсякъде. За кратко дори си позволи да помечтае задачата на новите клиенти на Стареца да е по-лека и да е на красиво слънчево място. Самата мисъл предизвика усмивка. „Карлтън Груп“ рядко получаваше такива поръчки, а що се отнася до „красивото слънчево място“, щеше да се изненада, ако го изпратеха в страна, по-добра от Сомалия, където се срещна с дъното на човешкото нещастие.

Забелязал, че е пропуснал да обръсне малка част от лицето си, той отмина евтините пластмасови самобръсначки, оставени в стъклена чаша в банята, и посегна към несесера, получен в джета. Зарадва се, че не се бе отървал от него, както възнамеряваше. Откри далеч по-добър бръснач и листче с телефонния номер на Натали.

Щом приключи с корекциите по лицето си, отвори ципа на пакета с дрехи. Съдейки по тежестта, се досети, че вътре са му сложили и чифт обувки. Ашби бе помислила за всичко, дори вратовръзката беше в тон с ризата, нещо, за което той самият едва ли щеше да се сети, но пък комбинацията беше добра.

Излезе навън и тръгна към колата й. Получи одобрително подсвиркване.

— Я, колко си хубав! — рече Ашби.

— Можеше да избереш някоя от многото бели ризи в гардероба ми.

— Много са скучни. Изглеждаш страхотно. — Тя протегна ръце и затегна възела на вратовръзката му. — Не вярвай на никого, който би се опитал да те убеди в противното.

Харват метна калъфа с останалите си дрехи в багажника и докато се настаняваше на мястото до шофьора, попита:

— Къде отиваме?

— Господин Карлтън те чака в центъра на града. — Тя включи мотора и започна маневри, за да напусне паркинга.

— И къде по-точно?

— На Си Стрийт между Двайсет и първа и Двайсет и втора.

— Държавният департамент ли?

— Не — отвърна Ашби. — Срещу него. При паметника на Айнщайн.

— Имаш ли представа защо точно там?

— Не, никаква. Да не си направил някоя глупост, та той да иска да те пребие пред статуята на Алберт Айнщайн за назидание на всички нас?

Харват се развесели. Ашли беше права. Стареца не понасяше глупаци и много обичаше да дава уроци на иначе умни хора, които понякога вършеха необмислени постъпки.

— Прехвърляш какво си сбъркал напоследък, нали? — погледна го Слоун, отклонявайки очи от пътя за миг.

— Не, няма такова нещо.

— Как ли пък не. Пошегувах се, а ти си помисли, че може наистина да си сгафил.

— По-добре внимавай в пътя — махна с ръка Харват.

— Би било подходящ край — не спираше тя — да те пребият в краката на Айнщайн заради някаква глупост.

— Не искаш ли да говорим за нещо друго? — предложи той.

— За какво например? — попита Ашли, докато отбиваше по пътя за окръг Колумбия.

— Все ми е едно. Нека е нещо забавно, стига да не е за покупки, за приятелките ти или за любовния ти живот.

— Ако искаш да пътуваш в мълчание, защо просто не ми каза?

Подиграваше му се.

— Добре — прие той. — Опитваш се да си интересна и ще се направя, че си. Съгласна ли си?

— Нямаш ли чувството, че се държим като отдавна женена двойка? — усмихна се тя. — Като онези, в чийто живот се набърква някое много привлекателно момиче, защото съпругът е безбожно богат, а момичето знае, че той може да умре всеки момент.

Харват поклати глава и я облегна назад, сякаш се канеше да спи. Ашби го тупна по гърдите и той се смили, предлагайки й да даде тема за разговор.

Тя разнищи някои от текущите проблеми на организацията и как могат да бъдат решени. Разменяха си леки заяждания, но в крайна сметка останалата част от пътя мина в чудесен разговор.