Брад Тор
Тайният орден (26)

Глава 25

Бостън, Масачузетс

Четириетажната бизнес сграда от червени тухли беше в източната част на Бостън на ъгъла на „Вашингтон“ и Есекс Стрийт. На приземния етаж имаше вход към метрото и няколко малки търговски обекта, включително и „Дънкин Донътс“. Четвъртият етаж беше мястото, закъдето се беше запътил убиецът — Управлението за регистрация на моторните превозни средства на щата Масачузетс.

Бяха му изпратили ключове, план на сградата и кода за алармената система. Държеше под палтото си полуавтоматичен пистолет със заглушител, но не се наложи да го използва. Минаваше полунощ и вътре беше пусто, никой не подозираше за неговото присъствие. Сега трябваше да се съсредоточи върху задачата.

Качи с товарния асансьор цялата си екипировка до четвъртия етаж, включително и мъжа в контейнера за смет, когото беше упоил също като жената в Джорджия. Щом реши къде да инсталира системата, започна да разтоварва и разопакова.

Не си падаше по грубото конопено въже — беше дебело и трудно се огъваше. Би предпочел някое от съвременните въжета за алпинизъм, но инструкциите бяха категорични.

За да не го забележат от улицата, използваше ръчното си фенерче и се стараеше да не се доближава до прозорците. Дори в този късен час се мяркаха минувачи, които, ако неволно вдигнеха очи, щяха да забележат светлината. Вече всички имаха мобилен телефон с камера и като нищо щяха да се изкушат да направят няколко снимки. Не можеше да си позволи да го запечатат на някоя от тях. Само след няколко часа щеше да се заговори за сградата и всеки, който бе снимал, щеше да прегледа апарата си, за да види дали не е уловил макар и миг от събитията, които са се разиграли горе.

Щом всичко беше готово, прикрепи маркуча за крана за вода в тоалетната. Макар контейнерът да бе снабден с колела, нямаше да е лесно да го премести. Предпочиташе първо да го изтика до мястото и едва тогава да пусне водата. Щеше да е далеч по-лесно.

Щом водата зашумя в дъното на контейнера, той погледна часовника си, за да премери скоростта, с която се пълни. Беше предвидил всякакви неочаквани обрати — закъснял служител, случаен патрул, чистач — които да го забавят. Трябваше да знае колко вода е необходима за изпълнение на плана.

Съмняваше се, че е изчислил съвсем точно, но пък и не беше необходимо. Важно бе само да е приключило, преди първият служител да дойде на работа. Случеше ли се обратното, планът се проваляше. Бяха му поръчали също така, ако не се налага, да не е прекалено жесток с мъжа. Самото споменаване на такова нещо прибави нова вълна към и без това бушуващите в него страсти. Опита се да се съсредоточи в подробностите около прикриването на следите и изпипването на детайлите.

В началото това даде резултат, но се улови, че все по-често мисли за това колко му се иска да измъчва мъжа, да го пречупи емоционално, да го накара да плаче и да хленчи, да моли за милост. Застана така, че човекът да го вижда как връзва тежкото въже и дъската, приготвена специално за него.

Щеше му се да го попита дали е чувал за инженер Рубен Гарет Голдбърг или просто Руби Голдбърг. Щеше да му разкаже, че тъкмо той го е вдъхновил за инсталацията, която бе конструирал, и да му я обясни подробно, за да вижда как страхът, който и без това пълнеше очите му, нараства със страшна сила. Знаеше обаче, че ако си играе с мишката, може в крайна сметка да я изяде, а това беше строго забранено. Всяко отклонение от плана щеше да го провали.

Помъчи се да не мисли за мъжа пред себе си, а за жената, която бе заловил на Сий Айлънд, и колко могъщ се бе почувствал, държейки живота й в ръцете си, преди да я удуши. Приличаше му на последно потрепване на пламъка на изгасваща свещ. За части от секундата в очите й преминаха болка, страх и смърт, после всичко изчезна. Не успя да го вкуси истински. Щеше му се да имаше повече време, особено с ушите, но и този път трябваше да бърза.

Онази жена и другата в гробището го възбудиха твърде много, а не можеше да направи нищо. Тази вечер, след като свърши задачата, щеше да намери начин да уталожи вълнението. Заслужаваше награда. Самата мисъл да държи ужасена жена в ръцете си накара тялото му да потръпне от възбуда. Имаше да свърши важна задача и насочи цялото си същество към нея, все едно беше лазерен лъч.

Приключи с възлите и провери дали всичко е на място за пети път. Едва когато се увери, че всичко е както трябва, извади бормашината на батерии и избра подходяща бургия. Очите на затворника му се разшириха от ужас, когато убиецът натисна бутона, за да се увери, че работи.

Вече доволен, мъжът затвори кутията и пристъпи напред. Преди още да го е докоснал, нещастникът започна да крещи иззад лепенката, притискаща устата му. Мъжът пусна най-високите обороти, докато върхът на бургията затрептя и образува сив метален пръстен. Наистина беше гениален, най-страхотният начин да убиеш.