Брад Тор
Тайният орден (57)

Глава 56

Партньорът на Кордеро пристигна на мястото десетина минути след като тя и Харват вече бяха там. Отрядът на командосите още оглеждаше обстановката отвън и обсъждаше с агентите на ФБР плана за влизане. Фирма за снабдяване на ресторанти с продукти любезно им предостави гаража си, където да приберат колите, за да не събудят подозрение.

Сред униформените командоси се виждаха и няколко цивилни, заради чийто външен вид — късо подстригани коси и яко телосложение, човек трудно би ги взел за случайни минувачи от квартала. Никой нямаше намерение да влиза спокойно в склада. Трябваше да го направят бързо и силово, за да не дадат време на хората вътре да се усетят.

Ако те бяха умелите професионалисти, каквито Харват не се съмняваше, че са, щеше да се разрази здрава стрелба. Командосите обаче искаха да знаят пред какво може да бъдат изправени.

Възползвайки се от краткото прекъсване на консултациите им, Харват дръпна настрани командира на отряда и сподели опасенията си. Човекът го изслуша, благодари му и отиде да разкаже чутото на хората си.

Докато говореха, един от наблюдателите съобщи по радиостанцията, че в склада е съвършено тихо. Бяха успели да изпратят на покрива свой човек да погледне през оберлихта, през който се предполагаше, че беше гледал и крадецът на метал, и той също съобщи, че не забелязва никакво движение. Беше прекалено спокойно и тихо. Или крадецът беше излъгал, или хората вътре го бяха усетили.

Най-голямата грижа на командосите беше безопасността на отвлечените. Без информацията къде може да са те, работата на военните ставаше изключително трудна. Колкото бързо и експедитивно да действаха командосите, голяма беше вероятността при влизането им похитителите да убият отвлечените. Балансирането между сигурността на вероятните невинни вътре и тази на командосите беше като танц по острието на бръснач. Съществуваше само една вероятност за благоприятен изход и изобилие от възможности за нещо неприятно.

Командирът на отряда бе педантичен и отказваше да предприема прибързани ходове. Полагаше максимални усилия да не бъде пропуснато нищо при огледа. Най-сетне даде знак за действие.

След последна проверка на радиовръзките, на оръжията и екипировката командосите застанаха на позиция.

Собственикът на компанията за доставки бе предложил на цивилните да използват една от неговите товарни коли. Имаше вероятност ванът на бизнеса в съседство да не събуди подозрения. Това естествено се основаваше на опасното допускане, че мъжете в склада все още не са забелязали, че ги наблюдават, и не подозират задаващата се опасност или пък са достатъчно тъпи да не очакват някакви досадници — цивилни или не, да влязат вътре.

Харват бе участвал в достатъчно завземания на сгради, за да знае, че докато времето за хората от атакуващия екип тече едва-едва, за всички останали събитията се развиват с невероятна скорост. Ето защо каза на Кордеро и партньора й да се готвят за действие.

Тримата напуснаха помещенията на фирмата за доставки на ресторантите и решиха да отидат до склада с форда „Виктория Краун“ на Сал. На задната седалка бяха оставени два пластмасови контейнера „Ръбърмейд“, пълни с инструменти, единия от които свалиха на пода, за да направят място за Харват. Кордеро се настани до шофьора. Щом агентите на ФБР и командосите напуснаха помещенията на доставчика на храни, те също потеглиха.

Сал включи радиото си, за да са в течение на събитията по завземането на сградата. Съвсем близо до склада и с видимост към него той спря до тротоара. От една страна, бяха достатъчно близо, а от друга — ако започнеше стрелба, щяха да са на безопасно разстояние.

— Не гаси колата — обади се Харват, щом видя, че Сал посяга към ключа на таблото.

Онзи кимна в знак на съгласие и тримата останаха заслушани в радиото.

Екипът на командосите и агентите на ФБР бяха в съвършена комуникация. Съобщенията с предварително уговорените кодове летяха в двете посоки. В даден момент вратите и прозорците на склада бяха разбити едновременно, светещи палки полетяха вътре и екипираните мъже нахлуха след тях.

Харват усети как тялото му се стяга. Какво става? Дали спипаха „Синовете на свободата“?

Никак не му харесваше, че е вън в колата, на половин пресечка от събитията. Дяволски му се искаше да е с екипа напред, мечтаеше да ръководи акцията.

След период от време, който им се стори цяла вечност и чуваха само пукота на радиото и как мъжете вътре минават от стая в стая, стана ясно, че сградата е празна.

Направиха очевидно и повторна проверка и едва тогава шефът на екипа обяви:

— Сградата е чиста.

Сал включи на скорост и колата пое бавно напред към входа на склада. Част от командосите вече излизаха навън. Агентите на ФБР влизаха един по един.

Вече вън от колата, Харват се размина с един от излизащите, който кимна.

— Никой от отвлечените!

Можеше да се каже, че акцията бе провал.

Командирът на екипа ги чакаше вътре.

— Сандъците още са тук — заяви той. — Но толкоз.

— Къде са? — попита Кордеро и тримата проследиха с поглед посоката, в която сочеше мъжът.

Подпрени на стената, металните сандъци бяха килнати на една страна, сякаш някой бе имал намерение да ги изнесе, но после беше размислил.

На стената в съседно помещение видяха закачена за стената верига, а до нея човек от екипа бе открил женска блуза. Миришеше ужасно и бе опръскана с кръв.

— Знаете ли каква е кръвната група на Бетси Мичъл? — попита следователката.

— Лесно ще разберем.

— Къде е апаратът ти? — обърна се Кордеро към партньора си.

— В колата.

— Не ми се ще да чакаме криминалистите. Искам да направим снимки веднага и да продължим с анализите час по-скоро.

— Няма проблем — отвърна Сал. — Само трябва да координираме с момчетата от ФБР, да организираме наблюдение на мястото и да разпитаме, в случай че някой е забелязал още нещо, а и да видим не можем ли да получим по-добро описание на мъжете, които крадецът на метал твърди, че е видял.

— Какво да направя аз? — попита Харват.

— Имаш ли някакъв опит в съдебната медицина?

— Не голям — поклати той глава.

— В такъв случай имам за теб идеална задача — въздъхна тя. — Донеси от колата двата пластмасови контейнера, които видя.

— И после?

— После ще имаш възможност да докажеш, че те бива в разследването.

— Как?

— Ще отидеш да потърсиш къде в района се продава кафе.