Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Order, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2019)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Тайният орден

Преводач: Теодора Давидова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-263-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7995

История

  1. — Добавяне

Глава 12

— Законът за таксовите марки е свързан с данъка върху всеки лист хартия, отпечатан в Колониите — вестници, разрешителни, юридически документи, всичко възможно, дори и картите за игра. Англичаните твърдели, че той е необходим, за да се покрият разходите за хилядите военни, които те са изпратили да защитават задните врати на Колониите в близост до Апалачите. Заселниците хранели по-голям страх от нашествениците от граничната област. Бояли се, че ако този данък мине безпрепятствено, ще бъдат залети от вълна от последващи данъци, и то без никаква печалба за Колониите — обясни Харват.

— Данъчно облагане без представителство — отвърна Стареца.

— Точно така. В знак на протест заселниците го отхвърлят. Започват да удрят свое клеймо на печатните материали. Използват череп и кръстосани кости, а понякога добавят и корона над тях, изобразявайки тиранина от Великобритания.

— Смърт на тираните.

Харват кимна.

— Какво според теб означават буквите С.Н.С.? Съкращение на латински език ли е?

— Едва ли — отговори Харват, взе друга книга и я запрелиства. — Предполагам, че е свързано с кървавите ивици, оставени от пръстите на Клер Маркорт върху табелката.

— Защо мислиш, че двете неща са свързани? Може да е сграбчила табелката в предсмъртната си агония.

— Няма логика да закачаш табелка на врата на някого, преди да е умрял — отбеляза Харват. — Защо да си дават труда да слагат табелката, за да бъде повредена от жертвата. Ако си решил да убиеш някого, първо го убиваш, а после окачаш каквото си искаш на врата му.

— Значи кървавите дири са поставени там умишлено? Точно както и дънерите, върху които е положено тялото.

— Ако открия точната илюстрация, ще ти отговоря, а ти ще ми кажеш мнението си.

Стареца почака, докато Харват разлистваше други две книги и най-сетне намери търсеното. Вече готов, постави полицейската снимка на табелката около шията на Маркорт под знамето, което откри в последната книга, и я завъртя така, че двете изображения да попаднат в полезрението на Стареца.

— Какво ми показваш тук? — попита той.

— Знаме с девет вертикални ивици — пет червени и четири бели — отговори Харват, разпери пръстите на дясната си ръка върху масата и бавно ги придърпа към себе си, както Клер Маркорт бе плъзнала пръстите си по табелката.

— Мислиш, че ивиците, оставени от кървавите пръсти на жената, приличат на знамето?

— Не знам. Ти ми кажи.

Известно време Карлтън мълча, проучвайки двете изображения.

— Мисля, че е протегнала ръка — раздразнен отново каза той.

— Може и така да е — съгласи се Харват и отмести полицейската снимка, за да се види надписът под знамето. — А как ти се струва това?

Стареца се наведе напред и се втренчи в написаното.

— Почакай — каза той и извади очилата си от горния си джоб. — Надписът показва, че това е знамето на „Синове на свободата“. — След частица от секундата направи връзката — С.Н.С. — „Синове на свободата“.

Харват се отпусна назад и доволно отпи дълга глътка от бирата си.

— Кои са те?

— Първата организирана съпротива в Америка — отговори Харват, остави бутилката на масата и разлисти няколко страници от книгата. — Група патриоти, вдъхновени от убеждението, че Законът за таксовите марки е тираничен, се съюзяват, за да се противопоставят на британското потисничество. Най-прочутата им операция е едно от събитията, които харесвам най-много — Бостънското чаено парти.

Старият разузнавач помълча известно време, мислейки за един от най-великите моменти в историята на Америка, сетне заключи:

— Смяташ, че стоящите зад сегашното убийство искат да ги възприемат като вид съвременно движение на „Синове на свободата“.

— Точно така — потвърди Харват и посегна към последната книга. Отвори я и попита: — Чувал ли си за Бунта на белия бор?

Карлтън поклати глава.

— Сред причините Великобритания да се превърне в една от най-мощните империи в света е тази, че е била господар на моретата — чрез военния си флот и чрез търговските съдове. Строили са кораби с невероятна бързина, а белият бор се смятал за най-добрия дървен материал за направата на високи мачти, състоящи се само от един дървесен ствол. И тъй като на Британските острови вече почти не останали насаждения от бял бор, те прокарали закон в Колониите, според който се забранявало там да секат дървета от този вид с диаметър над трийсет сантиметра. Това вбесило мнозина колониални дървосекачи, строители и собственици на дъскорезници. Голяма част направо пренебрегвали закона. Станало дори много модерно да натриеш носа на британците, като поставиш подова настилка у дома от бял бор и покажеш, че дъските са поне трийсет сантиметра широки, та дори и повече.

— Какво общо има това с дървените трупи, на които бе намерена Клер Маркорт?

— Виждаш ли стрелката, изписана с тебешир тук? — посочи Харват най-широкото парче дърво на снимката.

Стареца погледна и кимна с глава, заслушан в разказа на Харват.

— Когато Короната изпращала своите надзиратели на кралските гори на проверка, всички дървета, за които било установено, че са отсечени в нарушение на постановлението, били обозначавани с голяма, дебело изписана стрелка точно като тази на снимката. Всеки, за когото се установяло, че притежава бял бор, смятан за собственост на Короната, бил глобяван солено.

През 1772 г. служител на Короната открил собственик на дъскорезница в Уеър Ню Хемпшър, на име Ебенизър Мъджет, да сече бели борове, които трябвало да бъдат запазени за краля. Мъджет бил глобен, но отказал да плати, затова окръжният шериф и помощникът му се метнали на конете и го арестували.

Мъджет трябва да е бил невероятен търговец, защото успял да убеди шерифа да го освободи още същата нощ срещу обещанието, че на сутринта ще се яви, за да плати.

— Но не се появил, нали? — усмихна се Карлтън.

— Напротив, появил се — отговори Харват, — но заедно с други мъже, между двайсет и четирийсет на брой. Пристигнали с почернени със сажди лица точно преди над странноприемницата в Куимби, където били отседнали шерифът и помощникът му, да изгрее слънцето.

— Едва ли е завършило добре. Какво е станало?

— Пребили шерифа и помощника му с дървени пръти, после обръснали гривите на конете им. А ето и най-важният момент — отрязали ушите на конете, за да се запомни посланието им и да ги направят безполезни.

— Ужасно! — смръщи се Стареца отвратен.

— Съгласен съм сто процента.

— Хванали ли са ги?

— Естествено — отговори Харват. — Осъдили всички, но само да платят глоби, и то в малък размер. И тъй като наказанието било толкова леко, според някои послужило като подтик за нарастване на съпротивата и практически създало предпоставките за Бостънското чаено парти след по-малко от две години.

— И така, какво е според теб посланието, изпратено от групата сега? Че Федералният резерв е тиранин също като крал Джордж и че те ще се разправят с него, като отвличат и убиват хора, докато Резервът бъде закрит?

— Или докато ги хванат. Мисля, че имам идея как да ги спипаме.