Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Order, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2019)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Тайният орден

Преводач: Теодора Давидова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-263-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7995

История

  1. — Добавяне

Глава 41

Излъга го. Каза му, че се казва Клоуи. Той знаеше, че не е така, но пък нямаше никакво значение. Проститутките лъжеха. Наркоманите лъжеха. Бегълците лъжеха. Всички лъжеха. Когато инстинктът й се събуди и страхът я завладя, той й каза, че няма да я нарани. Тя знаеше, че я лъже, но в този момент нямаше какво друго да направи, освен да умре.

Лекарите също лъжеха. Бяха го уверили, че докато старателно взима лекарствата си, ще може да държи нещата под контрол, а под неща разбираха поривите и импулсите му, онази първична част от него, която изпитваше наслада от властта и отнемането на живот. Представяше си, че е лъв в саваната, свободен да изяде каквото си поиска, когато е гладен. Разбира се, лекарите бяха за това. От тях се очакваше да ограничат „апетита“ му.

Това не значеше, че той спря да убива. Викаха го за това от време на време, пращаха го тук-там по задачи. Един от лекарите веднъж го попита очаква ли да му обяснят някога защо получава поръчки. Сеансът тогава беше много искрен, но и темата беше такава. Той само сви рамене. Не се нуждаеше от обяснения или оправдания. Всичко беше въпрос на хармония. Без някаква форма на равновесие всички живи създания в саваната, дори лъвът, ще умрат. Да хванеш антилопа куду, бивол, жираф или дори слон от време на време, е само естественият начин за поддържане на баланса. Той беше лъвът и правеше онова, което лъвовете правят.

Тази вечер лъвът се готвеше отново да убие. Щеше да е драматично, както повеляваше собствената му природа. Младата жена, която пусна в реката уби, защото беше гладен. Когато лъвът е гладен, той яде. Така е подреден светът. Поне този свят. В момента беше сит. Освободен от нуждите си, щеше да се съсредоточи върху задачата.

Още един ключ, още един гараж, превозно средство, нов квартал. Всичко го чакаше както в предишните случаи. Заключи вратата зад себе си и извади фенерчето, за да огледа вана. Отвън се виждаше името на фирма за водопроводни инсталации. Адрес в Бостън, телефон в града също. Никой нямаше да заподозре нещо необичайно в това ван на такава фирма да се движи нощем през града. Проблеми с водопроводите се случват непрестанно, нощем — също.

Плъзна настрани задната врата и първото, което видя, беше гащеризон с името „Мики“ на джоба на гърдите и името на фирмата на гърба, износени работни обувки, колан за инструменти, възглавница и подложка със защипани за клипа фактури и бележки, каквито се предполагаше, че един водопроводчик е натрупал в продължение на дни, докато си е вършел работата. Вътре бяха оставени медни и пластмасови тръби, уреди за продухване, подплатено одеяло, всевъзможни инструменти, включително въжета с различни размери, тежки метални кофи с капаци, резервни части, камбана за тоалетна, наръчници и каталози, няколко бетонни блокчета и тухли, които човек би си помислил, че са прибрани от някой обект. Толкова много и обичайно изглеждащи предмети биха отегчили и най-любопитния полицай. Той нямаше намерение да си губи времето с правоохранителните органи. Те обикновено се появяваха, за да се възхитят от работата на лъва.

В дъното на товарното купе се виждаше голям метален сандък, какъвто обикновено се използваше за прибиране на инструментите. Той извади друг ключ от джоба си и като стисна фенерчето със зъби, влезе вътре. Пристъпи до металния сандък и почука с ключовете върху капака. Знаеше, че вътре има една малка мишка, но тя беше наистина тиха.

Почука отново и после пак. Страх струеше отвътре като пара от полети с вода нагорещени камъни в сауна. Ледени тръпки полазиха по кожата му. Улови дръжката на сандъка и го разлюля с все сила, след което удари с юмрук стената до отвора за достъп на въздух. Притисна ухо до стената и напрегна слух. Трепери ли от страх малката мишка? Много се надяваше да е така. Една мишка трябва да се страхува в присъствието на лъв.

Приклекна и стоя така цяла минута, без да мърда. Сетне без предупреждение скочи и с все сила ритна металната стена. Много му беше приятно да измъчва жертвата по този начин. Погледна часовника си и се зае със стъпките от програмата една по една. Очертаваше се дълга нощ, но той я очакваше с нетърпение.

Бръкна в раницата си, извади вечерята, която си беше донесъл, и подреди нещата върху парче вестник. Изгаси светлината на фенерчето и се потопи в мрака. Тъмнината вече не го плашеше. Беше се превърнала в част от него.

Беше тъмно като в рог, когато дядо му идваше нощем при него. Огромните му възлести ръце шареха и предизвикваха неописуем страх. На полица над леглото му седеше малък гумен лъв, който наблюдаваше какво правят ръцете. Никога не нападна, нито дори помръдна глава, не се хвърли и върху шията на мъжа, макар че нощи наред момчето мълчаливо се молеше за това. Без значение колко много страдаше или колко отчаяно умоляваше лъва с очи, той не се поместваше.

Ето че сега се възхищаваше от лъва. Възхищаваше се от неговата неестествена сдържаност и липсата на интерес към каквото и да било друго освен към самия себе си. Не се боеше от тъмнината. Не се страхуваше и от стареца и възлестите му пръсти. Не се боеше от нищо, а всичко и всички се страхуваха от него. Когато извърши първото си убийство, направи всичко възможно лъвът да е там и да се наслади заедно с него на момента. Искаше и той да види, че вече не го е страх. Важно бе също така лъвът да стане свидетел на това, че той вече може да предизвика страх у другите.

Седнал в задната част на вана, убиецът си наложи да овладее дишането си, да успокои пулса си и се сля с тъмнината. От вътрешността на стоманения сандък долови вълна от нов аромат на страх, натежал допълнително от предчувствието за неизбежното, което нощта щеше да донесе, и увереността, че никой и нищо няма да може да спре лъва.