Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Order, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2019)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Тайният орден

Преводач: Теодора Давидова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-263-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7995

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Бил Уайс приличаше на нещо средно между Дядо Коледа и най-издръжливия моторист от „Ангелите на ада“. Имаше бяла коса, гъста бяла брада, стърчеше над Харват с около педя, а по тегло го превъзхождаше поне с трийсет и пет килограма.

Носеше тъмни джинси, чифт черни ботуши „Фрай“ и избеляла риза с висока яка на тексаски каубой. На дясната му китка се виждаше медна гривна — от тези за предпазване от артрит, а на лявата — скъп водолазен часовник „Панерай“.

Щом Харват влезе, Уайс хвърли бърз поглед към улицата, затвори вратата, а после му протегна ръка.

— Благодаря, че се съгласихте да ме приемете толкова бързо, господин Уайс.

— Първо, аз съм доктор Уайс и второ, спестете ми формалностите — усмихна се мъжът. — Щом Прасковата те праща, това ми стига.

Прасковата беше прякорът, под който Стареца бил известен на младини. Според легендата той бил един от най-безкомпромисните следователи на Централното разузнавателно управление. Славел се с това, че поемал най-тежките случаи, най-заплетените от най-заплетените, и бил способен да прояви абсолютна жестокост към врага. Твърдяха, че става ли дума за спасяване на живот и времето не е от изключителна важност, Рийд Карлтън бил човекът, който ще свърши работа. Фактът, че прибягвал до някои доста необичайни методи при разпитите му донесъл забавното, но и вледеняващо прозвище Прасковата. Бил всичко друго, но не и сладък.

Уайс направи знак на Харват да го последва и го поведе към вътрешността на помещението. Минаха през малко преддверие, чиито стени бяха покрити с картини. Харват забеляза, че Уайс е обиколил света, често тежковъоръжен и заобиколен от местни бойци, че е бил водолаз и частен пилот, игъл скаут, фотограф, мотоциклетист, почитател на НАСКАР и ИНДИКАР, при това ловец с ранчо в окръг Сан Саба в Тексас.

— Ходите ли на лов? — попита Уайс, забелязал, че Харват гледа с възхищение снимките от ранчото.

— Строго погледнато, само за двуноги сега.

Уайс сви рамене и го преведе през тежка плъзгаща се врата до основната част на сградата — обширно високо помещение с дебела метална покривна конструкция и отколешен залят с епоксидна смола бетонен под. Близо до широка повдигаща се като ролетка врата стояха три идеално реставрирани стари джипа — зелен ленд роувър, модел 1960 година, сив металик „Интернешънъл Харвестър Скаут“ от 1970, и един бял джип „Гранд Уагъниър“, модел 1980, с дървена облицовка на таблото. Зад тях имаше още няколко стари мотоциклета в различна степен на подновяване. Харват разпозна един „Триумф Бонвил“, също и един „Индиън“ и един „Крокър“.

— Ваше дело ли е реставрацията на всичко това? — попита той.

— Да — отговори Уайс. — От дете обичам да разглобявам разни неща, а после да ги сглобявам отново.

Докато Харват се възхищаваше на машините, мъжът добави:

— Никога не излизайте в пенсия. Ще се смаете, като разберете колко скъпо струва „играта на голф“.

Сега Харват сви рамене. Все още не беше добил представа с какво се е прехранвал Уайс. Но ако приличаше на онези пенсионирани призраци, с които го бе сблъскал животът, то и той сигурно се бе заел с предоставяне на консултантски услуги след напускането на Управлението и бе натрупал добри пари от това.

Гаражната част на склада завършваше с огромна стъклена витрина, висока от пода до тавана. Вътре се виждаха ред подир ред стари пишещи и шевни машини. Изложбата служеше за преграда към жилищните помещения на Уайс.

Видя кухня с уреди с покритие от инокс, масивна библиотека с колони от четириметрови рафтове, стигащи чак до задната стена на постройката, и гигантска чертожна маса, която служеше за писалище. На стената до нея висяха безброй дипломи, една от които за докторска степен по психология, както и няколко дипломи и грамоти от Седемдесет и пети рейнджърски полк и Пети отряд на Специалните сили. Следваше спалното помещение, после дневна с разтегателен диван и накрая дървен бар, сякаш пренесен тук от малка ирландска кръчма.

— Нещо за пиене? — попита Уайс и мина зад бара.

— Какво имате? — каза Харват и съжали за въпроса си в мига, в който го беше задал.

— Уиски и студен чай.

— За мен чай.

— Значи уиски — заключи Уайс, взе две чаши и ги сложи на плота. — Чаят ми свърши.

Зад бара висеше ярък колаж с маслени бои на Джордж Вашингтон, застанал зад същия този бар. Харват реши, че познава художника.

— Това е Пенли, нали?

— Точно така — отвърна мъжът и подаде питието на Харват. — Велик художник и още по-велик американец. Попаднах на него преди няколко години и сега се старая да посещавам всички негови изложби.

— Тяло в движение — отбеляза Харват.

— И запазва движението си. Думи, с които живееш, като се пенсионираш.

— Откъде точно сте се пенсионирали?

Уайс пое глътка от питието си.

— Най-сполучливото описание, което са давали на професията ми, е „антропология на въоръжения индивид“. Служих дълго време в армията, главно в частта за специални операции. Армията ме изпрати да се дипломирам, а после и да защитя магистратура в учебно заведение, където станах специалист по убийствата.

— Имате предвид в начините, по които убиват войниците?

— Не само те — всеки човек или всяка организация. Войници, служители на силите на реда, членове на гангстерски банди, поръчкови убийци и убийци на политически лица, психопати, националисти, терористи — само да кажат, и аз извършвах изследването.

— Звучи интересно.

— Завладяваща работа, а аз не оставях непреобърнат нито един камък. Изследвах начина, по който скочи успеваемостта при убиване, след като замениха използваните при стрелковите учения кръгови мишени за точно попадение в целта с фигури в силует, та дори и това как масовите убийци избират жертвите си и местата за нападение. Открих, че има един вид конкретна умствена настройка, водеща до отлични резултати в боя. Някои аспекти на тази настройка могат да се преподават, така че обикновените войници да бъдат по-ефективни на бойното поле, но има и други аспекти, които не могат да се научат. Трябва да си с вродена нагласа. Когато навлязохме в дълбочина, за да идентифицираме тези умствени особености, резултатът започна да се оформя като процес на проверка в някои клетки на „Специални операции“.

Клетки. Любопитен избор на термин, помисли си Харват, сякаш имаше нещо, което трябва да се затвори вътре.

— Значи военните са търсили начин да намерят своите най-смъртоносни убийци.

— Това беше едната част, но както знаете, „Специални операции“ е много повече от самото убиване на врага. В моя случай се стараехме и да научим армейските екипи на специалните сили какво да търсят при проверките, когато се инфилтрират в чужди страни и работят с метежнически групи. Нашите зелени барети се нуждаеха почти от докторати по психология, за да преценяват правилно потенциала в битките, които подкрепяха. Всъщност трябваше да имат способността бързо да решат дали подкрепят и повишават в длъжност точните хора, или има и подобри кандидати за някои длъжности. Както споменах, беше завладяваща работа.

— И в Управлението трябва да са мислели така, когато заработихте за тях.

— Така е — съгласи се Уайс и отпи отново от питието си. — През този период експериментираха с много интересни програми. Направиха ми предложение, несравнимо с това, което би ми дала армията, затова се преместих в Лангли.

— И продължихте работата, която вършехте за армията?

— Но с много по-голям бюджет.

— Извън ведомостта или не? — попита Харват, имайки предвид мястото, откъдето идваха парите за тези интересни програми.

— Как мислиш?

Изцяло на черно и извън ведомостта, помисли си Харват. ЦРУ не би искало Конгресът да осигурява средства за сферата на специалните умения на Уайс. Политиците щяха само да разводнят програмите, ако не и напълно да ги закрият. Членовете на Конгреса едва ли разбираха сложностите на армейското бойно поле. Познанията им за полевата дейност на разузнаването се побираха в чашка студен шот.

— Добре, вие сте доктор Убий, военен антрополог — продължи Харват. — А аз защо съм тук?

И преди често определяха Уайс по този начин — не помнеше дори колко пъти. Обикновено се засмиваше. Този път обаче лицето му остана напълно сериозно.

— Защото Рийд Карлтън мисли, че мога да помогна при вашия случай.

— Можете ли?

— Навярно. Но първо искам да разбера какво знаете вие за жертвата си.

— Жертви — отговори Харват — Множествено число.

— Може да има заложници, множествено число, и едно мъртво тяло, единствено число — поклати глава Уайс с усмивка и лек упрек към Харват, че го е поправил, — но целта на всичко това е една жертва и колкото по-скоро разберете това, толкова по-бързо ще разрешите случая.