Брад Тор
Тайният орден (50)

Глава 49

Вашингтон, Окръг Колумбия

— Дръжте се по-внимателно с него — обади се Уайс, докато наблюдаваше как завързват оперативния от ЦРУ.

Боб Макгий вдигна изумено очи.

— В случай че не помниш какво се случи, драги ми Махатма, този тук не е дошъл за час по йога. Дойде да те пречука. Да те измъчва и после да те убие. Толкова ли откачи, че се вълнуваш колко здраво ще стегна белезниците?

— Познавам Самюъл и държа да се държите с него с уважение.

— Той е голямо момче — поклати глава Макгий. — Ще го стегна както се полага, а после ти можеш да му покажеш цялото уважение, което заслужава според теб. Справедливо е, нали?

Уайс съзнаваше, че няма никакъв смисъл да спори. Истината бе, че Макгий трябваше да завърже Самюъл колкото се може по-здраво. Защото, освободеше ли се някак, всички щяха да загазят. Нещо повече, когато помоли да се държат с него по-внимателно, Уайс всъщност го подготвяше за разпит. Колкото по-груб и лишен от състрадание към Самюъл беше Макгий, толкова повече работеше в полза на плана на Уайс.

— Готово — въздъхна Макгий и отстъпи назад, любувайки се на свършеното. — Няма да може да го помръдне оттук известно време, какво ще кажете?

Самюъл мълчеше.

Уайс погледна Райън.

— Можеш да свалиш оръжието вече.

Макгий потвърди с кимване на глава и едва тогава тя насочи дулото на пистолета си към пода, но не го прибра.

Самюъл беше здраво завързан за една от подпорните колони, с лице към жилищната част. Уайс донесе чифт наушници за стрелба.

Показа ги на Самюъл и му обясни:

— Само за малко, докато решим какво да правим. Може ли?

Пленникът кимна и Уайс нахлузи наушниците на едрата му глава. Едва му станаха, но все пак успяха да покрият ушите. Уайс отпусна длан на рамото му за миг, след което отиде при другите двама.

Тримата се отдалечиха в отделението, където домакинът имаше витрина със стари пишещи и шевни машини. Така, докато държат пленника под око, можеха да разговарят спокойно, без той да ги чува.

— Защо си толкова внимателен с този тип? — пръв се обади Макгий. — Имаш ли представа кой е? С какво се занимава?

— Разбира се, че имам. Обучавал съм го.

— Чакай малко. Я пак?

— Може би обучавал не е точната дума — обясни Уайс. — Известно време беше под мое ръководство.

— Казах ти, че познавам отнякъде този мъж — обърна се Макгий към Райън, след което отново се извърна към Уайс. — Ти си онзи от Управлението, когото наричат Доктор Убий. Колеги от Отряда за специални задачи работиха с теб по няколко твои проекта.

— Да се върнем малко назад във времето, може ли? Не е ли по-добре да ми обясните кои сте вие двамата и какво правите тук?

В суматохата по повалянето на Самюъл, обезвреждането му и докато помогнат на Уайс да дойде на себе си, не им беше останало време да се представят. Нещо, което сега Райън направи.

Беше нещо като интелектуален дуел, защото Райън и Макгий искаха да получат повече информация за причината някой да иска убийството на Уайс, а той чувстваше, че те двамата му дължат обяснение за появата си.

— Вие сте в моя дом — настояваше той.

— Без нас той щеше да те ликвидира.

Най-сетне Уайс пръв се предаде. В интерес на истината, не им довери всичко, което знаеше. Добрият оперативен винаги задържа малко информация. За всеки случай.

— Чувал съм за „Клуба на плувците“ — обади се Макгий. — В миналото. Мислех, че е закрит.

— Излиза, че в Лангли това е доста честа практика — вметна Райън.

Възбудиха интереса на Уайс, но той само повдигна вежди.

Макгий обаче искаше да попита още нещо.

— Значи Самюъл е прехвърлен от твоята програма в „Клуба на плувците“, така ли?

— Предполагам. Мисля, че ще ми каже, ако го попитам.

— Защо?

— Защото го познавам и той се смята за добър човек. Честта е от голямо значение за него.

— Психопат с чест — поклати глава Макгий. — За пръв път чувам такова нещо.

— Самюъл може да има известни морални отклонения, но не е психопат. Повечето време е дори деликатен. Точно затова му лепнаха и прозвището Агнето.

— Той ли е Агнето? Самюъл? Онова Агне ли имаш предвид?

— Чувал си, значи, за него?

— Да. Не бях го срещал, но познавам хора, които ползваха услугите му. Легенда е, макар и не в най-добрия смисъл на думата. По-скоро в смисъла на Ханибал Лектър.

— Да не яде хора?

— Не, просто е хладнокръвен убиец — отвърна Макгий. — Човек, когото изпращаш на много трудни и неприятни мокри поръчки. Имаше и един друг, когото използвахме — Акс Убиеца, дори той отказваше да изпълни някои задачи. Агнето обаче поемаше всичко. Все едно какво.

— Представяте си, нали, колко бих искал да разбера защо сте следили Самюъл дотук? — попита Уайс.

Топката беше в тяхното поле сега и Райън взе думата. Беше доста щедра в предаването на информация, но не чак толкова. Също като Уайс разбираше, че е благоразумно да задържи нещо в запас.

Заразказва му от самото начало: от изненадващата си среща със служител на чуждо разузнаване чак до момента, в който решиха да последват Самюъл при внезапната поява на колегите му, които очевидно го смениха.

Когато свърши, Уайс зададе почти същия въпрос, който тя самата бе задала на Макгий преди време.

— И защо се забавихте толкова с влизането? Можехте да се намесите и по-рано.

— Опитвахме се да подберем подходящия момент — отвърна Райън.

— Тя подбираше момента — уточни Макгий. — Аз се опитвах да реша кого да застрелям — теб или него.

— Предполагам, искали сте да чуете и нещо от моя разпит — подхвърли Уайс.

— И това също.

— Като стана дума — намеси се Райън, — много бих искала да пораздрусам Самюъл. Доста въпроси имам, които стоят без отговор.

— Изглежда и двамата имаме такива въпроси.

— Станахме трима — поклати глава Макгий.

— Ще се уверите, че Самюъл е много различен — поклати глава Уайс. — Изключително интелигентен е и ако може да ви изиграе, не се съмнявайте, ще го направи. В същото време високо цени любезното отношение. Уважението е решаващо при него. Освен Управлението има само едно нещо, към което е искрено лоялен, и ще трябва да го използваме в наша полза.

— Защо не вземеш един здрав стол и не сложиш начало на представлението? — попита Райън.

— Така ще е най-добре. Подхванем ли го както трябва, ще стане бързо и лесно.

— А ако не го подхванем както трябва?

— Тогава вероятно ще ти се поиска на неговото място да е Акс Убиеца.