Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Order, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2019)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Тайният орден

Преводач: Теодора Давидова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-263-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7995

История

  1. — Добавяне

Глава 67

Бил Уайс не възнамеряваше да оставя Старк сам в хотелската стая. Но Райън и Макгий искаха да участват при залавянето на Къшинг и хората му, затова Уайс беше помолил Харват да ги вземе със себе си. Той се съгласи, при условие че се доберат до пристанището, преди сам да е пристигнал там. Беше съвършено ясно, че няма да ги чака, както и стана. Двамата с Кордеро бяха скочили в движение в лодка на Бостънската противопожарна служба и отплаваха начаса.

Райън и Макгий пристигнаха там точно навреме, за да видят как лодката бързо се отдалечава навътре в пристанището. Не бяха единствените изоставени. След минути се появиха няколко души от водолазния екип, а лодка нямаше и за тях.

Съблюдавайки сигурността на операцията, един от водолазите вдигна телефона си и се обади. Минути по-късно патрулна лодка на Бостънската пристанищна охрана полетя към пристанището. Водолазите натовариха екипировката и се устремиха след колегите си.

Когато настигнаха деветметровата лодка на Бостънската противопожарна служба, Харват току-що бе изплувал на повърхността. Щом пристанищната патрулна лодка спря до него, оттам го осветиха с мощен прожектор.

— Не е Ренър — извика той, след като извади регулатора от устата си. — Някой друг е. Убит е с един изстрел.

Обратно на лодката той разказа на Кордеро и на шефа на водолазния екип какво е видял. Сержантът изрева серия бързи заповеди, а когато мина лодката на Пристанищната охрана, Харват и Кордеро скочиха в нея. Набързо се представиха на Райън и Макгий.

Кордеро показа документите си на двамата офицери от Бостънското полицейско управление, които управляваха лодката, и ги информира за последното известно направление на мореплавателния съд, който преследваха.

— Сега всичко е по радиостанцията — каза един от мъжете.

— Не би следвало да има радио трафик.

— Така, както се движат из пристанището, тези типове са привлекли вниманието на Бреговата охрана. Сега ги преследват. Ако седнете и почакате, ще се постараем да ви отведем близо до тях. Изглежда ще пресекат пътя ни на около километър и половина оттук.

Кордеро кимна, всички зачакаха, а офицерите от пристанищния патрул даваха газ по целия път напред.

Тяхната лодка беше дори по-бърза от тази на противопожарната охрана и пореше водите на развълнуваното пристанище. Кордеро се бе доближила до Харват, така че той я чуваше въпреки рева на двигателите и фучащия покрай тях вятър.

— Ако не е бил Ренър, то тогава чие е било тялото?

— Нямам представа — отвърна Харват. — Но имам чувството, че Сал е удържал обещанието си.

— Какво обещание? — извика Райън.

— Сабатини заяви, че няма нищо общо с бомбите тази вечер. Ядосали го и щял да се погрижи за виновниците.

— Няма да му се отвори парашутът — обади се Макгий. — Виновният тип е вързан в хотела, а в гърдите му е опрян един МР5.

— Тогава кой подскача по дъното на бостънското пристанище сега?

Райън имаше представа и тъкмо се канеше да отговори, когато като приливна вълна изотзад ги захлупи оглушителен вой.

Всички се извърнаха и видяха гигантски хеликоптер „Сикорски МН-60Т“, модел „Джей Хоук“ на Бреговата охрана да прелита над тях в същата посока.

— Видяха целта! — извика от лоцманската кабина един от служителите от пристанищния патрул. — Заподозреният е облечен в униформено яке на Бостънското полицейско управление.

Райън изчака Харват да я погледне и изкрещя, надвиквайки двигателите:

— Сабатини?

Харват кимна.

Когато голямата океанска яхта попадна в полезрението им, те преброиха още пет други лодки, които я преследваха ожесточено — три от Бостънското полицейско управление и две от Бреговата охрана на САЩ, като всички я осветяваха с прожекторите си. Горе на мостика Харват успя да различи жилетката на Бостънското полицейско управление на Сал.

Хеликоптерът се наклони, за да заобиколи, и Харват видя, че вратата му е отворена, а вътрешността — затъмнена. Бреговата охрана не се помайваше и тази врата не беше отворена заради морския бриз. Макар да не го виждаше, Харват знаеше, че вътре има снайперист.

Щом хеликоптерът застана на позиция, през един от високоговорителите на лодките на Бреговата охрана бе подадена друга серия заповеди към управляващия яхтата да приведе своя съд в пълен и незабавен покой.

От яхтата не изпълниха нареждането и от хеликоптера изригнаха два оглушителни откоса, които прозвучаха като гръм от 50-калиброво оръжие, които пробиха двигателния блок на яхтата.

За секунди от кърмата се изви дим и съдът загуби мощност. Накрая бавно спря и се заклати във водата. Колкото и заповеди да му бяха дадени през високоговорителя, мъжът на мостика не помръдваше. Бордовите екипи в съответните лодки бяха в готовност, а хеликоптерът със снайпериста се въртеше във въздуха близо до него.

Макгий потупа един от патрулите по рамото:

— Провери дали знаят, че освен мошеника детектив от бостънската полиция, смятаме, че на борда има и двама съучастници и един отвлечен. Съучастниците са много добре обучени и сигурно са и добре въоръжени.

Офицерът кимна и предаде информацията на другите екипи. За Харват, Кордеро, Райън и Макгий ситуацията се превърна в игра на изчакване.

Бреговата охрана издаде последна серия указания на човека на мостика, а когато той не отговори, на бордовите екипи бе дадено разрешение да предприемат нападение.

Докато наблюдаваше работата на екипите, нещо не наред на кърмата привлече вниманието на Харват. Изведнъж по радиостанцията, която офицерите от пристанищния патрул бяха настроили на най-силен звук, така че Кордеро и всички останали да могат да чуват, настъпи оживление.

Човекът на мостика беше мъртъв.

— Мъртъв? — повтори Кордеро. — Как е възможно?

Патрулът тъкмо да свие рамене, когато се получи друго съобщение. Бордовият екип беше намерил един оцелял. Останалата част на морския съд беше чиста.

Харват пристъпи в лоцманската кабина и каза на втория лоцман:

— Съобщи по радиостанцията на Бреговата охрана, че и ние се качваме на борда.

На офицера, който управляваше лодката, той нареди:

— Закарай ни до тях! Веднага.

Когато обясниха, че Кордеро е не само от Бостънското полицейско управление, но е и партньор на ченгето престъпник, получиха разрешение да се качат на борда.

Първият човек, когото видяха, беше оцелелият — Джонатан Ренър. Той седеше в салона на яхтата, увит в одеяло.

Харват приближи и попита:

— Господин Ренър?

Мъжът го погледна и кимна.

— Много се радвам да ви видя жив, сър. Ще ви откараме колкото е възможно по-скоро обратно на брега и ще се приберете при семейството си.

Ренър отново кимна, а Харват излезе от салона и се върна на палубата.

Като се качи на мостика, той се присъедини към Кордеро, Райън и Макгий, които бяха вече там.

— Не е Сал — каза Кордеро.

— А кой е тогава? — попита той.

— Том Къшинг — отвърна Райън.

— Който го е убил — намеси се Макгий, — е използвал въдичарска корда, за да го закрепи в седнало положение. Лодката е била на автопилот.

Харват разгледа събралата се в скута на мъжа кръв, която се стичаше надолу по краката му.

— Някой го е прострелял в стомаха. Няма много по-мъчителен начин да си отидеш от този свят.

— Мисля, че можем да направим информирано предположение кой е дръпнал спусъка — заяви Кордеро.

— А и с Ренър в безопасност долу, мисля, че можем да направим доста информирано предположение кого съм намерил под водата.

— Вакаро — каза Райън.

Харват кимна.

— Тогава къде е Сабатини?

Харват поведе групата надолу по стълбите до кърмата на яхтата. Двама от Бреговата охрана вече бяха отворили отделението за двигателите и проверили за опасност от пожар.

Като се надвеси отзад на яхтата, той посочи плаващата платформа, от която висяха две найлонови ленти за връзване.

— Колко залагаш, че допреди малко тук е имало джет или скутер?

Райън погледна Макгий.

— Трябва да предупредим Уайс.

 

 

Почукването на хотелската врата беше силно и обезпокоително. Всъщност дори не беше почукване. Беше си истинско тропане.

— Бостънска полиция — заповяда гласът. — Полиция! Отворете вратата!

Не само че Бил Уайс държеше там заложник, вързан за стол и със запушена уста, но и стаята беше затрупана с оръжия, клас три, и други подбрани съоръжения като тазери и записващи устройства. Без документи нямаше начин да даде обяснение, за да се измъкне от тук. Намесата на полицията беше абсолютно нежелателна.

Трябваше да закарат Старк колкото е възможно по-скоро и по-тайно във Вашингтон, за да разкаже историята си там. Но тази стъпка изведнъж се оказа застрашена.

Един от гостите на хотела или пък от охраната явно бе видял или чул нещо.

Като приближи вратата, клетъчният му телефон отзад на писалището започна да звъни и изведнъж му хрумна нещо друго.

— Полиция — извика гласът, а хлопането продължаваше: — Отворете!

Бил Уайс вдигна своя МР5 готов за стрелба точно когато вратата се отвори с ритник отвън.

Той се препъна назад и се приземи по задник в банята. Частица от секундата по-късно нещо се изтърколи в стаята, последва ослепително ярка светлина и мощна експлозия.