Брад Тор
Тайният орден (70)

Глава 69

Тиера дел Фуего

Пет дни по-късно

С финансовата си мощ и силната си власт Федералният резерв, или по-точно Мънро Луис, действащ от името на Резерва, бе в състояние да направи невъзможното възможно, включително и да състави фиктивни летателни планове за своя свръхзвуков персонален джет „Еъриън“.

Докато Рийд Карлтън, Лидия Райън и Боб Макгий водеха „задушевни“ разговори с генерал Джордж Джонсън и неговия екип в дирекцията на националното разузнаване, Харват успя да преодолее всички тайни и забрани и откри самолета с едно обаждане на определен телефон.

— Буенос Айрес — отговори Натали, шведската стюардеса. — Оттам имахме допълнителни пасажери, отлетяхме още по на юг до Тиера дел Фуего, след което всички слязоха на летището в Ушуая.

Харват й благодари и предаде информацията на хората на Джонсън. Само след час разполагаха със записи от охранителни камери в Аржентина. Много скоро разпознаха мъжете, които Фил Дъркин бе качил на борда в Аржентина — нещо средно между гангстери и наемни убийци, които Управлението използваше от време на време за операции в Южна Америка.

Щом определиха дестинацията, Райън позвъни на бившата жена на Дъркин с въпроса защо може да е избрал това място. Дали е споменавал някакви задачи там или контакти?

— Фил имаше много контакти в Патагония — беше се засмяла Бренда. — Всичките са ненадеждни, но не в онзи смисъл, за който си мислиш.

Бренда обясни също, че съпругът й бил страстен риболовец и много пъти пътувал до Тиера дел Фуего. Любимото му място било Кау Тапен Лодж на брега на река Рио Гранде. Реката прекосява Андите, стига до Атлантическия океан и е известна като най-доброто място за лов на пъстърва в света. Преди бракът им да започне да куца, Фил споменавал, че може да живеят там след пенсионирането си. Нямала доказателства, но според нея той бил построил къща там.

Това беше всичко, което Харват и останалите от групата научиха, но на генерал Джонсън му беше достатъчно. Всички бяха убедени къде точно се е скрил Фил Дъркин. Сега оставаше въпросът и как да се справят с него.

Аржентина беше страна, твърде чувствителна към Съединените щати в политическо отношение. Сигурно беше, че ще съдействат в някои отношения и вероятно ще създадат проблеми в други. Всички бяха единодушни, че колкото по-малко информация получат аржентинците, толкова по-добре.

Оръжието пристигна на Тиера дел Фуего през Фолклендските острови и един контакт на Стареца със Специалната въздушна служба на Великобритания. Оттам му предложиха и стрелци, но той любезно отклони предложението. Прие обаче да осигуряват наблюдение. Разполагаха с много опитни оперативни кадри на Тиера дел Фуего и с радост му ги предоставиха. До пристигането на Харват и екипа му ранчото на Дъркин бе открито и всички бяха по местата си. В Северна Вирджиния генерал Джонсън и Стареца следяха развитието по сателит.

Лидия Райън бе настояла да се включи в операцията. От всичко, което Харват беше чул за нея, тя бе наистина подходяща и той не възрази. Стареца предложи Слоун Ашби също да вземе участие и Харват с радост прие. Професионалната й история беше достатъчна гаранция за уменията й.

Харват привлече и Мат Санчес, който се бе проявил наистина на ниво в Сомалия. Генерал Джонсън предложи и последния член на екипа.

Чейс Палмър от Одеса, Тексас, се славеше като най-младия командос, приет в редиците на елитните части на Съединените щати Делта Форс. Беше умен, проверен в битки и изключително ефективен при ликвидирането на врагове. В Департамента по отбраната имаха папки пълни с доклади за неговите подвизи. Колегите му бяха дали прозвището С.З. — от Сритващия задници, но то бе придобило съвсем друг смисъл — Смел задник, когато заварен с изпразнен автомат „Калашников“ от шестима тежковъоръжени талибани, бе успял да ги накара да се предадат. Някои от висшестоящите му тайно завиждаха не само на таланта му и на стремителната му кариера, но и на високата му интелигентност. Когато навремето му дадоха прозвището С.З., то бе съкращение от Смотан заек. Но генерал Джонсън бе оценил качествата му и го беше взел под своето крило. И макар технически Палмър да се водеше все още към ОПБС — Отряда за приложение на бойна сила (название, дадено на Делта Форс, за да може армията да отрича съществуването на Делта Форс), той беше на заповедите на генерал Джонсън, за голямо удоволствие на последния. В този случай генералът искрено се зарадва, че ще може да го включи в операция „Сиера“, както нарекоха акцията по залавянето на Фил Дъркин.

— Целите са на прицел. Отряд шест е готов за действие — отговори Санчес в микрофона на радиото си на въпроса на Харват за местоположението на екипа.

Теренът беше скалист и гол. Вятърът брулеше безмилостно камъните и вдигаше прахоляк. Времето беше студено и влажно. Всеки от екипа би желал да е на друго място в този момент, но на никого и през ум не минаваше да се оплаче. Това беше работата им и те чудесно го съзнаваха. Утешаваха се с мисълта, че можеше да е и много по-зле, че това, за което са тук, е за доброто на страната им. Знаеха също така, че много хора никога няма да научат имената им и какво са свършили тази нощ, но че от тях зависи животът на мнозина.

Харват свали бинокъла си за нощно виждане и погледна Райън.

— Готова ли си?

Тя кимна.

— Да вървим тогава — посочи той хотела.

Райън нямаше нужда от бинокъл. Чудесно виждаше светлините на колите, които напускаха Кау Тапен и се клатушкаха по изровения от пороите път.

— Тук Отряд едно — съобщи Харват в микрофона на радиопредавателя си, докато отваряше вратата на джипа и излизаше навън под дъжда. — На позиция сме. Повтарям. На позиция сме.

Райън също излезе навън и застанала до задната броня на колата, отвори чадъра си и запали фенер. Докато Харват се бе навел пред една от гумите, тя следеше с поглед приближаването на превозното средство, което се задаваше от Кау Тапен Лодж по виещия се път.

Щом приближи на достатъчно разстояние, тя размаха фенера си. Зеленият ленд роувър започна да намалява скоростта и накрая спря на няколко метра.

Шофьорът, хубав млад мъж, бе облечен в одежди на Хели Хансен за дъждовно време. Паркира колата си и излезе, за да помогне, ако може.

— Да ви помогна с нещо? — попита той на испански.

— Според мен сме счупили ос — отговори на английски Райън.

Любезният младеж пристъпи напред, преминавайки на английски.

— Ще ми позволите ли да погледна?

— От Кау Тапен Лодж ли сте? — попита тя и посочи логото, изписано отстрани на колата му.

Мъжът кимна. Хотелът бе включен в програма за хотелски мениджмънт и студенти пристигаха тук целогодишно от Канада, Великобритания и Съединените щати. Възпитани и привлекателни, присъствието им придаваше на мястото атмосфера на висока класа.

— Вероятно ваши гости трябва да стигнат до летището. Не искаме да ви задържаме.

— Не, сам съм. Доставям храна. Не е проблем да погледна. Братовчед ми е автомеханик в града.

— Извинете ме — рече Райън.

Дали репликата й или оръжието, което насочи към него, свърши работа, но резултатът, който тя търсеше, беше постигнат. Младежът застина.

— Обърни се — нареди Райън. — Ръцете на главата.

— Обирате ли ме? — попита човекът, докато изпълняваше заповедта.

— Не точно.

Докато Райън го държеше на мушка, Харват с два скока се озова до тях, щракна белезници около китките му и го вкара в тяхната кола. Вътре чакаха Слоун Ашби и Чейс Палмър. Слушаха внимателно серията от бързи въпроси, които Харват задаваше за дома на Фил Дъркин и мерките за сигурност. Изплашеният младеж отговаряше без колебание.

— Просто отговорете на въпросите ни и всичко ще е наред — опита се да го успокои Райън. — Никой не ви мисли злото.

Човекът даде описание на всичко, което Харват искаше да знае.

— Да тръгваме — нареди той накрая.

Докато се качваха на ленд роувъра от Кау Тапен Лодж и се върнаха отново на пътя, Харват се свърза с останалите.

— Тръгваме — рече той. — До всички екипи, потегляме.