Брад Тор
Тайният орден (4)

Глава 3

Харват и Санчес излязоха от съборетината и се ослушаха. Бяха достатъчно близо, за да чуят стрелбата от гранатомети, започнала от екипа на Стрелец на борда на подкрепящия катер. Земята под краката им потреперваше при избухването на всеки снаряд. В същия миг в селото настана огромна суматоха.

Харват и Санчес се възползваха от оживлението и успяха да се придвижат към укреплението на пиратите незабелязано. Застанаха зад една паркирана кола и видяха как поне двайсетина души изтичаха навън и се спуснаха към пристанището. Изчакаха още шейсет секунди, за да се уверят, че вече никой няма да напусне къщата, и едва тогава решиха да нахълтат.

Портата зееше широко отворена и Харват се шмугна първи, последван от Санчес. Разделиха си задачите и той ликвидира двама пирати отляво, а Санчес — други двама отдясно. Прилагайки бързина, изненада и безмилостна жестокост, те напредваха, без да прекъсват огъня, докато не стигнаха основната сграда.

От вътрешността изплашен сомалиец, вероятно под въздействието на изпушената трева, откри огън, преди още американците да са стигнали до входната врата, и те отвърнаха с готовите си за стрелба „Хеклер и Кох“ МР7. Санчес мина встрани от сомалиеца и го простреля през един от прозорците, поваляйки го мигновено.

Щом прекрачиха прага, огънят продължи срещу други трима, застанали на балкон с изглед към дневната. Този път стреляше Санчес, а Харват се промъкна, за да намери място с добра видимост. Сомалийците имаха пълен контрол над помещението и чудесно го знаеха.

След кратко колебание Харват откри подходящото място. Даде знак на Санчес да брои до три и се затича да прекоси дневната.

Докато Санчес стреляше непрестанно, за да не могат онези тримата да мръднат, Харват застана под дървения балкон, насочи автомата нагоре и даде дълъг откос. Залпът от куршуми разцепи дъските на пода и буквално разкъса мъжете над него.

Щом получи знак от Санчес, че е чисто, той напусна укритието си и отново прекоси дневната.

Пред тях имаше два коридора, Харват се канеше да предложи да тръгнат по десния, когато двама мършави мъже надникнаха от стаята в дъното на левия. Санчес и Харват стреляха мигновено.

Надяваха се това да е стаята, в която е затворен капитанът на „Сиена Стар“, и се отправиха бързо натам.

Санчес посегна към бравата и изчака Харват да кимне в знак, че е готов, след което завъртя металната топка.

Вътре завариха последния сомалийски пират и още двама души — гърка капитан и кенийския механик, който ги беше довел в селото. Сателитният телефон, който Харват му беше дал, лежеше в скута на Муками, а сомалиецът притискаше до слепоочието му дулото на автомат „Калашников“.

Преди Харват да успее да извика поне „Чакай“, да го призове за спокойствие или дори да стреля, пиратът натисна спусъка и въздухът наоколо се изпълни с червеникава мъгла, стената и леглото отзад се оплискаха с кръв и ситни кости, с парченца от мозъка на Муками.

Тялото на механика едва бе докоснало пода, а Харват вече бе изпразнил пълнителя на своя автомат в сомалиеца.

— Мамка му! — процеди тюленът. — Мамка му!

Санчес мълчеше. Нямаше и какво да каже. Извърна лице към коридора навън, за да се увери, че никой не ги застрашава вече.

Харват се мъчеше да овладее гнева си. Пристъпи напред и извади радиотелефона си. Скоро се съвзе и се обърна към гръцкия капитан.

— Капитан Велопулос, тук сме, за да ви отведем на танкера. Моля ви да стоите близо до нас и да правите всичко, което ви кажа. Разбрахте ли ме?

Човекът кимна и след като намериха ключовете за колата на Муками, Санчес и Харват го изведоха на двора.

Докато Санчес излезе на улицата, за да огледа обстановката извън оградата, Харват се свърза с екипа на Стрелеца, за да даде описание на мерцедеса, с който ще пътуват, къде ще чакат на пристанището и приблизителния час, в който се надяват да са там.

— Разбрано, Викинг — гласеше отговорът. — Ще се видим на кея след две минути. Край.

Накараха капитана да легне на пода при задната седалка, а двамата морски тюлени седнаха отпред.

Не бяха изминали и една пресечка, когато забелязаха как към нощното небе се издигат пламъците на горящите лодки в пристанището.

— Няма много да се зарадват, като ни видят — подхвърли Санчес.

Все още разстроен от смъртта на кениеца, Харват натисна педала на газта.

— Дяволите да ги вземат!

Санчес кимна и включи радиотелефона си.

— Стрелец, говори Маркер. Ще бъдем на място след шейсет секунди. Край.

— Разбрано, Маркер. Не забравяйте, че пристанът е фрашкан с мършави. Край.

— Разбрано. Бъдете там. Край.

— Ще бъдем. Не бери грижа. Край.

— Готов ли си? — вдигна очи към спътника си Санчес.

— Само гледай. — Харват стисна по-здраво волана.

Мерцедесът профуча с вой по тясната главна улица и навлезе в пристанището. Хора тичаха във всички посоки наоколо и Харват натискаше непрестанно клаксона, за да ги предупреди за приближаването си и да ги разкара от пътя си. Този на пръв поглед хуманен жест привлече вниманието на пиратите, събрани на плажа, стреснати от пламъците, обхванали плавателните им съдове.

Санчес хвърли поглед назад.

— Дано капитанът да е с удобни обувки, защото пътят от паркинга до водата няма да е къс.

— Кой казва, че ще спираме на паркинга? — попита Харват и насочи колата към пристана с максимална скорост.

— Не говориш сериозно, нали? — понечи да попита Санчес, но думите бяха заглушени от избухналата канонада, която отнесе задния им калник.

Докато мерцедесът пердашеше напред и изпод колелата хвърчаха настрани кашони и сандъци, Санчес отговаряше на огъня на тежковъоръжените сомалийци от брега. Включи радиотелефона си.

— Стрелец. Стрелец. Тук Маркер. Множество въоръжени мършави. Тръгвайте. Имаме нужда от вас. Край.

— Разбрано, Маркер. Стрелец приближава на три часа от вас.

И преди връзката да прекъсне, Санчес и Харват забелязаха, че катерът с екипа на Стрелец на борда се движи почти успоредно с тях във водата, а картечницата на носа бе насочена към тълпата на брега.

Без да намалява скоростта, Харват приближи до сомалийската лодка за провизии и почти в движение скочи на кея. Прикри се и докато насочваше автомата, даде знак на Санчес да изведе капитана на танкера от колата и да се насочат към лодката.

Щом човекът беше вече на борда, Санчес се върна с парцал, напоен с някакъв химикал. Напъха го в резервоара на мерцедеса и щракна запалката си пред онази част, която остана да виси отвън.

— Да изчезваме! — извика той на Харват.

Откачиха въжето, придържащо лодката за кея, и скочиха вътре. Щом видя, че Харват и Санчес са в лодката и се отдалечават от пристана, Пили я насочи към изхода на пристанището. Екипът на Стрелец ги следваше непосредствено.

Последното, което видяха, бяха няколкото оцелели пирати, които напразно стреляха в тяхна посока. Единият дори подгъна коляно и с опрян на рамото гранатомет се прицели в отдалечаващата се лодка. Точно в този момент мерцедесът експлодира, отнасяйки кея и всичко по него.