Брад Тор
Тайният орден (64)

Глава 62

Дрехите на Харват бяха целите омазани и мръсни. По тях имаше парченца, които нито той, нито Кордеро искаха да знаят какви са. Близо двайсет минути търсиха Сал с надеждата, че ще могат да вземат някои от резервните дрехи, които той държеше в колата си. Клетъчният му телефон беше изключен и не отговаряше на никакви обаждания по радиото. Мислеха, че е или при началника на отдел „Убийства“, или пък разговаря с ФБР. Не че беше голям проблем. Кордеро поне беше сигурна, че той е добре. След експлозията беше видяла първо неговото лице. В хаоса той й беше помогнал да се вдигне и да се премести на безопасно разстояние. Дори я беше предал в ръцете на медицинските екипи, преди тя да го прати да търси Харват.

Щом стигнаха до колата й, Харват я попита дали се чувства достатъчно добре, за да шофира. Тя кимна.

— Ако искаш, остави ме в хотела — предложи той. — Там ще се преоблека.

— Имам дрехи, които мисля, че ще ти станат — отговори му тя. — Ако не смяташ, че е малко необичайно.

— Изобщо не го намирам за необичайно.

Във всеки друг момент Харват би обърнал поканата й в шега, че му предлага да облече нейните дрехи, но знаеше, че не го кани да направи това. В момента тя бе невероятно уязвима и той се отнесе с подобаващо уважение към нея.

Потънали в мълчание, се движеха по бостънските улици. Нямаше много за казване. Не и след случилото се току-що.

Аналогията беше глупава, но докато се приближаваха все по-близо до дома й, Кордеро приличаше на рицар, който постепенно се освобождава от снаряжението си. Сякаш чуваше как доспехите трополят по асфалта и остават зад колата.

С падането на всеки къс, тя омекваше и Харват видя друга нейна страна, нещо, което не бе успял да съзре, докато пиеха виното на вечеря. Ченгето, което не искаше да взема затворници, беше секси, но жената в него беше още по-привлекателна. Сякаш се превръщаше в напълно различен човек. И ставаше точно това. Преобразяваше се в майка, дъщеря и съвсем обикновен човек. Трансформацията беше завладяваща. Дълбочина, която той не бе осъзнавал никога в жените, които беше познавал по-рано.

Пристигнаха в дома й и той паркира колата й в гаража. Беше красива сграда с три апартамента, построена от тежки каменни блокове.

— Цялата ли е твоя? — попита той.

— Цялата — кимна Кордеро — Давам под наем само партерния етаж, аз и Марко сме на втория, а горе живеят родителите ми.

— Кой е с Марко сега?

— Предполагам, майка ми. Татко сигурно си е легнал вече.

Пътьом тя провери пощата и поведе Харват към втория етаж. Веднага след входната врата имаше малък сейф за оръжие. Тя прибра в него основното и резервното си оръжие заедно с белезниците, значката и документите си.

— До леглото си не държиш нищо май? — попита той.

— Държа, разбира се — отвърна следователката. — Но не и този пистолет. Прищракването на дванайсеткалибровия звучи много по-застрашително от един глок.

Харват се засмя. Харесваше му тази жена, и то много. Кордеро се усмихна и го поведе към дневната, където майка й гледаше телевизия.

Тя ги представи на английски език, а после продължи за малко с майка си на португалски. Харват нямаше представа за какво говорят, но по изражението на възрастната жена съдеше, че дъщеря й описва накратко какво се е случило. Кордеро изглеждаше от тези, които ще се опитат да спестят на майка си ненужните тревоги, и сигурно бе пропуснала много от събитията. Накрая и двете жени погледнаха Харват и майката му се стори впечатлена. Така и не можа да определи защо. Предположи, че Кордеро й е казала как я е съборил на земята и се е хвърлил отгоре й, за да я защити от взрива.

Следователката го поведе по коридора до стаята за гости.

— Банята е зад тази врата — каза тя. — Има чисти кърпи. Можеш да ползваш всичко, което ти е необходимо. Ще донеса дрехи и ще ги оставя на леглото.

— Благодаря — каза Харват.

— Моля — отвърна тя, задържайки се до вратата.

— Видях изражението на лицето на майка ти — усмихна се той отново.

— Какво изражение?

— Накрая, когато спомена какво е станало при експлозията и останалото — как съм те повалил на земята. Не трябваше да й го казваш.

Кордеро се засмя.

— Не се самоласкай. Не съм й казала.

— Какво?

— Попита ме къде си израснал. Казах й: Южна Каролина. А тя реши, че приличаш на сърфист. Отвърнах й, че това е невъзможно.

— Защо да е невъзможно?

— Защото изобщо не си се научил да плуваш.

Играеше си с него и той не само нямаше нищо против, но дори му харесваше.

— Наблизо има ресторант, който работи до късно — добави тя. — Можем да изпием по едно и да хапнем там.

— А Марко?

— Майка ми ще остане с него. Хайде, побързай да вземеш душ. Изгладнях.

В банята за гости на Кордеро „гостът“ завари самобръсначки, вода за дезинфекциране на устата, гребени и всичко, което би му потрябвало. След като набързо взе душ и се избръсна, той излезе и видя, че тя е оставила на леглото дрехи, както беше обещала. Повечето от тях му бяха почти по мярка.

След като се облече, закачи кобура си на колана, провери оръжието и едва тогава сложи сакото. Погледна се в огледалото на банята. Мислеше, че пистолетът ще личи под дрехата, но не се виждаше. С две думи, беше се справила много добре.

Харват прехвърли съдържанието на джобовете си в дрехите, които носеше сега, излезе от стаята и тръгна към предната част на апартамента.

Проведе любезен разговор с майката на домакинята, докато Лара се появи от стаята си, обута в джинси, ботуши и блуза, която много й отиваше. Косата й беше опъната в конска опашка и имаше лек грим с червило в цвят, който насочваше вниманието към привлекателните й плътни устни.

— Стават ти всичките — отбеляза тя. — Добре изглеждаш.

— Благодаря. Ти — също.

— Готови ли сме да тръгваме?

— А прегръдката за сина ти?

— Гушнах го, докато ти се къпеше, но искам да го целуна за довиждане. Защо не дойдеш с мен?

— Разбира се.

Харват я последва по коридора край стаята за гости до малко помещение, отделено от основната спалня. С огромните плюшени мечета, окачените на тавана самолети и светлите сини стени, това беше идеалната стая за момче. Заспало в леглото на колела и заобиколено с прегради, за да не падне, лежеше чудесно малко момченце.

Марко бе със сламеноруса коса, но с мургава кожа като майка си. Имаше бузи, които сигурно бяха често пощипвани. Изглеждаше толкова спокоен, толкова далеч от това, което се беше случило тази вечер в света навън. Така и трябваше да бъде. Харват веднага беше силно привлечен от хлапето. Беше по-сладък от снимката, която му беше показала Кордеро.

Когато тя влезе, за да целуне сина си, очите на Харват пробягаха по полиците над леглото на момчето. Видя много книги за деца, куп плюшени животни, няколко колички „Фишър Прайс“ и нещо, което накара сърцето му да изстине.

Кордеро тутакси схвана промяната в изражението му.

— Какво има? — попита тя. — Какво не е наред?

Харват се наведе през леглото и грабна предмета от етажерката.

— Откъде си взела това?

— Това е просто самолет. Защо?

— Лара, откъде е? — настоя той, протягайки към пистолета другата си ръка.

— Подарък е от Сал. Какво има?

Харват постави рекламния модел на свръхзвуковия „Еъриън“ джет бизнес обратно на полицата.

— Ще ти обясня в колата — рече той, — но трябва да тръгваме. Веднага.