Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Order, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2019)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Тайният орден

Преводач: Теодора Давидова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-263-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7995

История

  1. — Добавяне

Глава 4

След като оставиха капитан Велопулос да заеме отново поста си и изслушаха докладите на екипажа, Харват и хората му скриха оръжието си и напуснаха „Сиена Стар“ около четирийсет и пет минути преди служителите на Интерпол да се качат на борда недалеч от пристанището на Момбаса.

Посрещна ги доста уродлив митнически служител, повикан от Стареца. Човекът подпечата паспортите им и им посочи транспортната кола, която ги очакваше, за да ги отведе до летището.

Единственото отклонение от плана им за изтегляне бе, че наместо да пътува с хората си с редовен полет, Харват се връщаше с частен самолет, който вече го очакваше. Карлтън отказа да му даде обяснения въпреки кодирания сателитен телефон, по който разговаряха. Стана ясно само, че се нуждае от Харват незабавно.

Познаваха се от достатъчно дълго и Харват знаеше, че е излишно да задава повече въпроси. Стареца бе истинска легенда в света на шпионажа. След трийсет години в ЦРУ, преди да се пенсионира, той бе успял да създаде Центъра за борба с тероризма и да организира свой частен бизнес. Щом беше казал, че Харват му трябва веднага, това наистина значеше незабавно.

На Харват никак не му харесваше идеята да остави хората си да напуснат страната, без да е убеден в безпроблемното им отпътуване, но пък и те бяха големи момчета, опитни, и щяха да се справят с паспортния контрол и да се качат на самолета си сравнително безпрепятствено. Естествено, спукаха го от подигравки за това, че има на разположение „частен самолет“, че е „твърде специален“, за да лети с редовен полет като тях. Но това бяха само мъжки закачки. Всички си даваха сметка, че в техния бизнес времето е не само пари — можеше да означава и че е свързано със загубата или спасението на нечий живот.

Харват се успокояваше с мисълта, че в някакъв момент от живота си момчетата сигурно също бяха летели с частни полети.

Но и той, който бе свикнал да го превозват от държава в държава с изискани частни самолети, като се започне с „Гълфстрийм“ и „Чесна“ и се стигне до бомбардировачи, „Дасо“ и „Ембраер“, никога не беше виждал подобна машина.

Издълженият нос и дръпнатите назад криле на свръхзвуковия бизнес джет „Еъриън“ напомняше на по-малък футуристичен „Конкорд“, проектиран за частни лица. Пилот, втори пилот и стюардеса го чакаха в подножието на стълбичката.

Представиха се и капитанът запозна накратко Харват с машината. Проектиран от американска фирма в Рино, Невада, „Еъриън“ вдигаше максимална скорост от Мах 1.8, или 1186 мили в час.

Човекът обясни, че над водна повърхност свръхзвуковата скорост може да достигне до Мах 1.6, а над суша — Мах 1.2. Той разказа много и интересни неща, като единствената информация, която спести, беше кой е собственикът на този летателен апарат, струващ 90 милиона долара. Със сигурност не беше Стареца, но нямаше съмнение, че е свързан с причината Карлтън да държи той да се прибере във Вашингтон час по-скоро.

Докато капитанът заедно с втория пилот завършваха последния преглед на машината преди излитане, Харват бе оставен на грижите на стюардесата, привлекателна червенокоса млада жена на име Натали. Английският й беше отличен въпреки едва доловимия шведски акцент. Прозвището Викинг му беше дадено не защото видът му напомняше за древните мореплаватели. С кестенявата си коса и сините очи той приличаше повече на германец. Името Викинг бе свързано с началото на кариерата му като тюлен, когато излизаше със стюардеса от „Скандинавските аеролинии“. Бе започнало като добронамерена шега, но остана в цялата му кариера. Харват нямаше възражения. Много по-неприятни прозвища можеха да му лепнат.

Натали го придружи до стълбичката и го въведе в салона. Посрещнаха го големи облечени с кожа кресла, тук-там с акценти от дърво. Близо два метра дългото и малко повече от метър широкото помещение бе напълно подходящо за ръста му от метър и осемдесет.

Младата жена му показа сервизните помещения и кабината, където можеше да поспи, и попита иска ли нещо за пиене. Харват се усмихна мислено, представяйки си колко ли хора като него са се качвали в подобна машина и са се насочвали веднага към скъпите напитки само за да покажат, че принадлежат на класата, чието място е тук по право, или защото са искали да се възползват максимално от онзи, който плаща сметката. Това не беше в неговия стил. Чувстваше се чудесно в собствената си кожа и пет пари не даваше какво си мислят другите за него. А и беше сигурен, че тук едва ли липсва нещо, което да му достави удоволствие.

От седмица мечтаеше за една бира и точно това поиска.

— Любител на бирата — усмихна се Натали. — Това ми харесва.

Той проследи с поглед как тя мина по пътеката и се отправи към мястото с провизии. Нищо не може да се сравни с жена в униформа и по-специално в униформа на стюардеса. Шалчето, завързано около врата, винаги му се бе струвало признак на елегантност. Тя излъчваше увереност и сексапил.

Щом момичето се върна с питието, обясни къде се намира храната, как може да гледа филм, връчи му и айпад, свързан безжично със сателитната интернет система на самолета.

Нямаше намерение да гледа филми. Единственото, за което мечтаеше, беше да спи. Преди да слязат от „Сиена Стар“, успя да вземе бърз душ и да се обръсне, но нищо повече. Не беше си лягал от двайсет и четири часа. Познавайки маниера на Стареца, със слизането си от самолета щеше да бъде включен в някаква задача, така че нямаше да има време за почивка.

Веднага щом машината излетя и достигна необходимата височина, Натали му сервира храна и отиде да приготви кабината с леглото. Въпреки чудесната изолация от шума на моторите тя му остави тапи за уши и маска за очите, както и копринена пижама. Харват благодари и затвори вратата зад себе си.

Не беше от хората, които използват пижами. Съблече се и се отпусна между чаршафите. Все още беше много напрегнат и веднага щом затвори очи, картината на разтрошената глава на Муками изникна в съзнанието му. Трябваше да замести гледката с нещо друго.

Пробва няколко образа, но в крайна сметка се спря на лицето на Натали. Полека-лека се появиха и други картини и след десет минути той вече спеше дълбоко.