Брад Тор
Тайният орден (14)

Глава 13

Област Йорк, Вирджиния

Лидия Райън помнеше добре първия път, когато видя Кемп Пиъри, военната база от близо девет хиляди акра край Уилямсбърг, Вирджиния, за която хората на ЦРУ говореха като за фермата. Заедно с още дванайсет други новобранци пристигна там в мразовита есенна утрин с бял микробус със затъмнени прозорци, за да започнат обучение в ЦРУ. От дванайсетте новобранци само пет успяха да стигнат до края на курса.

Голяма част от програмата бе съставена в разцвета на предшественика на ЦРУ преди години — Бюрото за стратегически операции, или БСО, и бе натоварена с паравоенно съдържание. Занимаваха се с оръжия и експлозиви, тренировки по парашутизъм и сухоземна навигация, и то толкова сериозно, че новопостъпилите често се питаха дали се обучават за разузнавателна дейност или за армията. Съществената част, за която бяха кандидатствали, може би щеше да дойде по-късно.

Първият месец във фермата беше по-скоро проверка на физическата им форма и на желанието им да останат. Това бе особено садистична форма на изпитание и включваше най-вече физическо натоварване и ръкопашен бой. Всяко упражнение, независимо дали бягане, поход с тежки раници за определено време, ускорено физическо натоварване или дори преминаване на пътека с препятствия, бе съставено така, че колкото се може повече курсисти да се откажат.

Инструкторите крещяха, непрестанно открито ги заплашваха и обиждаха, че за нищо не ги бива, че не са достойни за Управлението и трябва да се замислят дали да не потърсят работа някъде, където е по-лесно, като например във ФБР.

По време на тренировките за основния курс на оперативна подготовка Райън търсеше всякаква информация, до която можеше да се добере, за това какво да очаква и как да оцелее. Не откри почти нищо написано, затова четеше книги за процеса на подбор на морските тюлени, военните специални отряди на САЩ и Специалната въздушна служба на Великобритания.

Разбра, че в основата си съдържанието бе едно и също — кандидатите биваха подложени на такова натоварване и напрежение, че онова, което ги очакваше, да не може да ги стресне или затрудни. Докато тюлените, зелените барети, войниците от Специалната въздушна служба или от ЦРУ поддържат добра физическа форма, това неизменно ще се отрази и на мисленето им. Ако непрестанно отказваш да напуснеш, много бързо свеждаш възможностите си единствено до победа. За подготовката на такъв тип личности една суверенна държава влагаше милиони долари, защото само така можеше да разчита, че задачите ще бъдат доведени до край.

Инструкторите бързо оцениха интелигентността, решимостта и физическите възможности на Райън. Красивият й външен вид бе само допълнение към останалото. Дори без грим тя беше поразително красива — човек не можеше да не я забележи. Това едва ли беше проблем, защото имаше лесни начини да се замаскира привлекателният й външен вид. От друга страна, без намесата на пластична хирургия трудно можеш да превърнеш една по-обикновена жена в красавица.

В същото време тя притежаваше неповторим магнетизъм, който нямаше как да се придобие. Раждаш се с него. С две думи, тя се оказа находка, една на милион, но предимствата и дарбите й нямаше как да бъдат забелязани, преди да започне основният курс на оперативна подготовка. И когато те се разгърнаха достатъчно, беше нужен човек, който да се постарае да бъдат развити максимално.

Тъкмо с този човек идваше сега да се срещне Райън във фермата.

Освен че беше инструктор в основния курс по оперативна подготовка, Боб Макгий притежаваше и много вярно око. Бе проучил до най-малките подробности досието на Райън, преди тя да пристигне като курсистка, както бе направил с досиетата на всички новобранци, потенциални служители в Националната секретна служба — НСС, към ЦРУ.

НСС бе натоварена с хиляди задачи, включително събиране и съхранение на информация от чужди разузнавания и разработването на тайна мрежа от човешки ресурси. Именно планирането и привеждането в изпълнение на тайните операции най-много интересуваше Макгий.

Бивш оперативен работник от Делта форс, нает от ЦРУ след като напусна армията, на Макгий бе възложено да открива перспективни кандидати за екип за отдела в сянка, наречен Отряд за специални задачи ОСЗ към ЦРУ. Ако се съдеше по сакото й, на снимката Райън изглеждаше много добре, но едва когато я видя в действие, Макгий осъзна колко добра е всъщност.

За нищо на света обаче нямаше да я одобри, докато не е напълно сигурен, че е готова за подобни задачи. Ето защо реши, че той ще е този, който ще я подложи на най-тежкото натоварване.

На новобранците бе забранено да споделят помежду си лична информация, така че освен за тренировките те почти нямаше за какво да си говорят. Начинът, по който Макгий се държеше с Райън, бързо стана най-обсъжданата тема по време на кратките почивки за разтоварване вечер.

Повечето курсисти бяха убедени, че той е женомразец. Други пък предполагаха, че в миналото някоя го е наранила така, че той просто си отмъщава на жените. Очевидно беше избрал Райън, тъй като беше най-хубава и или му напомняше за минало разочарование, или по някакъв начин го караше да се чувства зле.

Няколко мъже от курса, единият от които магистър по психология, имаха друг начин да демонстрират колко харесват Райън, но той напомняше по-скоро този на момченцата от детската градина, дето дърпат косите на момиченцата, които тайно харесват. Никой от тях обаче не можеше да предположи, че нея я готвят за нещо много по-сериозно от младши офицер в НСС дори след като я преместиха и тя напусна основния оперативен курс.

Беше прехвърлена в Отряда за специални задачи на ЦРУ, където се провеждаха тактически паравоенни операции и подмолни политически ориентирани действия, включващи освен всичко останало дестабилизация, психологически и икономически трусове.

Щом Макгий беше вече убеден, че Райън е готова за ОСЗ, даде своето одобрение и я прехвърли в специална тренировъчна програма под негово лично наблюдение. Така стана неин ментор в Управлението и човекът, на когото тя винаги можеше да разчита за добър съвет, както и за професионална консултация.

По време на проблемите й с Фил Дъркин Макгий предложи да спестят време и неприятности, като пусне един куршум в челото му и го захвърли в някоя каменоломна. Райън нито за миг не се усъмни, че той говори сериозно. Не харесваше Дъркин от самото начало, а с течение на времето го харесваше все по-малко, особено след като се нахвърли на най-блестящата му курсистка. И макар да не можеше да го докаже, Райън бе почти сигурна, че именно Макгий осведоми съпругата на Дъркин, Бренда, за отвратителното му поведение.

Тя спря пред вратата на кабинета на своя ментор и вдигна ръка да почука, когато от вътрешността на помещението проехтя плътният глас на Макгий:

— Отворено е.