Брад Тор
Тайният орден (73)

Глава 72

Уилям Джейкъбсън беше корав, инатлив кучи син. Да измъкнеш информация от него беше все едно да изстискаш от камъка кръв. Стареца беше свалил сакото си, но така и не намериха слаби места, за да го настъпят по тях. Нямаше жена, деца, нямаше семейство. Беше невероятно лоялен към работодателя си. Колкото и лошо да го заплашваше Харват, той не отронваше ни дума за кроежите на Резерва, а с него и на Мънро Луис.

Ако се наложеше, Харват щеше да го измъчва, но той никога не изваждаше тази карта най-напред. Започна да мисли обаче, че тя бързо се изкатерва все по-нагоре в колодата.

Той вече беше изиграл една от най-силните си карти. Беше заплашил, че ще предаде Джейкъбсън на аржентинците, за да го обвинят в убийство, а онзи дори не трепна. Каквито и неприятности да чертаеше пред него, Джейкъбсън нехаеше или пък вперваше в Харват студен отмъстителен поглед.

Сякаш бе убеден, че няма сила, която Резервът не може да преодолее и да го спаси. При това положение на Харват му оставаха много малко възможности.

— Трябва да ти кажа Уил — каза той, — че за теб нещата ще се влошат още повече. Или ще започнеш да ни сътрудничиш, или ще се сърдиш само на себе си за онова, което ще се случи. Много сме далеч от дома и никой няма да дойде да те спаси.

— Нямаш представа в какво си се оплел, нали? — изсмя се Джейкъбсън.

— Имам доста добра представа. Един от хората на Дъркин, мъж на име Старк, се разприказва доста преди да бъде убит от Сал Сабатини.

— Хората на Дъркин са професионалисти. Те никога не приказват.

— Всички приказват, Уил — отвърна Харват с усмивка. — Въпросът е кога. За Старк това „кога“ настъпи, когато един от психопатите на Дъркин от „Клуба на плувците“ спря пред дома му и нагледно му разигра по телефона какво ще сполети семейството му.

Усмивката угасна на лицето на Джейкъбсън.

Харват се възползва от предимството си.

— Името на убиеца е Самюъл. Чувал ли си за него?

По лицето на шефа по сигурността пробяга едва доловим тик. Повечето хора не биха го забелязали, но не и Харват.

— Ако не си се запознал със Самюъл, трябва да го сториш. Мисля, че той ще те хареса. А може и да не стане така. При личност, лабилна като неговата, всичко може да се очаква. Но предполагам, че ти знаеш това. Салваторе Сабатини е мъжко момче. И ти ще го харесаш.

— Сабатини е мъртъв — каза Джейкъбсън. — Ти го застреля.

— Стрелях в него, но не го убих. Само прекърших крилете му. Всички мислят, че е мъртъв, но стана така, че успяхме да го задържим на сигурно място. Пазим го в много специална клетка на много тайно място.

— И двамата са откачалки.

— Съгласен съм — каза Харват. — Пълни откачалки. Удивителното е, че историите им са почти достоверни. Знаеш ли на кого ми напомнят? — каза той, изследвайки лицето му. — Като изключим Старк, разбира се.

Точно тогава изражението на Джейкъбсън за миг се промени. Харват определено се доближаваше до целта.

— Напомнят ми на Тара Флеминг.

— Нямам представа за кого говориш.

Беше отговорил твърде бързо, твърде подчертано.

— Странно, защото имам записите от полицейското наблюдение отпреди два дни как влизаш и излизаш от сградата, където се намира апартаментът й. Не си намерил кой знае какво, нали?

Отмъстителният поглед се появи пак.

— Може цял ден да ме зяпаш с поглед на храбрец — каза Харват. — Или да поговорим като мъж с мъж.

Джейкъбсън се изкикоти.

— Казах ти, че нямаш представа с какво си се захванал.

— Защо не ми съобщиш новината?

Шефът по сигурността запази мъртвешко мълчание.

Харват се засмя.

— Уил, повярвай ми, като ти казвам, че бързо се доближаваме до моите най-нелюбими алтернативи. Както казах, не искам да те нараня, но те фигурират в списъка ми. Рано или късно, всички започват да приказват.

Онзи отново сви рамене.

Харват кимна на Палмър, който извади ножица и разряза дрехите на Джейкъбсън. Ашби влезе с метална кофа, пълна с вода, и купчина кърпи.

— Ще ме давите ли?

Харват наклони глава.

— Всичко е възможно. Зависи от теб.

Палмър откъсна две ленти тиксо от ролката и притисна едната в посивелите косми на гърдите на Джейкъбсън, а другата на също така окосмената лява страна под мишницата му. Хвана двете ленти в ъглите и с рязко движение ги отлепи.

Шефът по сигурността изкрещя от изненада и болка. Когато Ашби сложи самозалепващи се тампони на вече обезкосмените ивици кожа, Харват сподели с него нещо, което беше научил от досието му.

— Преди си пил и „Крестор“, и „Липитор“. А сега си на нещо, което не мога дори да произнеса. В досието ти има и други лекарства за сърце, което ми показва, че…

— Как, по дяволите, си се докопал до медицинското ми досие?

Джейкъбсън се беше втренчил в него.

— Така — продължи Харват. — Според медицинското ти досие или имаш болно сърце, или в семейството ти има сериозна история на сърдечно заболяване. И в единия, и в другия случай заедно ще проведем малък стрес тест.

Още преди да е изрекъл думите, Харват забеляза как тикът пробягва по лицето на мъжа отново.

Кабели бяха пуснати от самозалепващите се тампони до малкия черен куфар „Сторм“, чийто капак беше отворен и обърнат към Джейкъбсън. Той не виждаше какво има вътре, но инстинктът му подсказваше, че това е дефибрилатор, предназначен да подава все по-опасни електрошокове на сърцето му. Когато младата жена свали обувките и чорапите му и постави краката му в кофата с вода, той разбра със сигурност, че е преценил правилно.

— Тази част може наистина да стане неприятна — каза Харват. — Може умът ти да се залута в няколко посоки, затова ми позволи да те спася от беда. Ето какво знам. Знам, че Фил Дъркин движеше няколко оперативни програми в сянка извън Централното разузнавателно управление. Една от тези програми беше екип за политическа дестабилизация. Да или не?

— Майната ти! — каза Джейкъбсън.

— Грешен отговор! — отвърна Харват, като кимна на Палмър.

Палмър се приготви зад отворения капак на куфарчето, сякаш се готвеше да включи някакъв прекъсвач. Но докато правеше това, Джейкъбсън се обади:

— Чакай.

— Да или не? — изкомандва Харват.

— Чакай… Аз…

Харват погледна Палмър и каза:

— Той протака. Пускай електрошока. Силно!

— Да — бързо каза Джейкъбсън. — Дъркин ръководеше екипа, а Том Къшинг го движеше.

Вече бяха стигнали донякъде. Време беше да се разбере дали онова, което Старк е казал на Бил Уайс в Бостън, е вярно.

— Занимаваше ли се екипът на Къшинг с Арабската пролет?

Шефът по сигурността кимна.

— Екипът на Къшинг беше Арабската пролет. Те организираха всичко. Чак до продавача на плодове, който даде началото в Тунис.

— А в Йордания? — намеси се Райън — И Йордания ли е в списъка?

Тя проговаряше за пръв път по време на разпита и двамата — Джейкъбсън и Харват — я погледнаха.

— Кажи ми! — нареди тя.

— Нямам представа — отвърна Джейкъбсън. — Всички тези страни са еднакви, ако питате мен. Не бих могъл да ги различа на картата, а и пет пари не давам.

— Бившият председател на Федералния резерв, Сойър, финансираше ли оперативните програми на Дъркин, преди да умре? — попита Харват.

— Да.

— Защо? — повтори Харват.

Джейкъбсън отново потъна в мълчание.

Харват погледна Палмър:

— Завърти го докрай и го довърши. Не ме интересува дали сърцето му ще се пръсне. Омръзна ми да ме разиграват.

— Не! — извика Джейкъбсън. — Ще ти кажа.

— Имаш трийсет секунди.

— Саудитска Арабия.

— Тя какво? — настоя Харват.

— Саудитците изнудваха председателя Сойър.

— Как го изнудваха?

— Доларът се обезцени. Резервът емитира прекалено много долари и правителството на САЩ натрупа дълг в размер на стотици билиони долара.

— Я спри! — посъветва го Харват. — Дългът на САЩ далеч не се доближава до това число.

Джейкъбсън поклати глава и се изсмя.

— Нямаш представа колко зле са нещата. Това е пясъчен замък, готов да се срути от край до край. Саудитците го измислиха. Без нашата протекция те ще бъдат премазани. Искаха да създадат буферна зона.

— Какво му влиза в работата на Сойър какво иска Саудитска Арабия?

— Единственото нещо, което задържа нашия пясъчен замък да не се срути, е фактът, че петролът се купува и продава в долари, американски долари. Ако махнеш петрола, всичко заминава. Доларът се срива, икономиката се срутва, а след нея и цивилизацията.

Харват беше потресен.

— И саудитците заплашиха, че ще сторят това? Ще сринат долара?

Джейкъбсън кимна.

— Обикновено разузнавателните им служби не са годни да съберат две и две, но този път излязоха с адски добра идея. Помисли си — когато Съединените щати се срутят, Саудитска Арабия остава на милостта на съседите си. Защо да не направи така, че всички съседи да бъдат съпричастни на каузата й? Да те попитам кой се зае да състави новите правителства във всички държави от Арабската пролет, които свалиха предишната власт?

— „Мюсюлманското братство“ — отговори Харват.

— И на кои мюсюлмани е вярно то — на иранските шиити или на саудитските сунити?

— На саудитските сунити, разбира се. Иран е най-големият враг на Саудитска Арабия.

— Саудитците не са глупави. Всъщност те са много хитри. Не си дадоха труда да предявят ултиматума си пред американските политици, които зависят от повторни мандати и капризите на масите. Минаха през главите им и отидоха право при основния стожер на долара — федералния резерв. Онова, което хората не проумяват — продължи той, — е, че империите се сгромолясват. И с нашата ще стане така, ако не положим максимални усилия да продължим живота й.

— А чия е идеята да се преследват кандидатите за Резерва? — попита Харват.

— На Дъркин.

— Защо?

— Председателят Сойър не финансираше екипа на Дъркин само за Арабската пролет. Той финансираше и маса други проекти. Беше услуга за услуга. Дъркин предизвика Арабската пролет, а в замяна Сойър му отвори кранчето за парите. Имаше само един проблем — все повече го безпокоеше начинът, по който Дъркин върши нещата.

Мандатът на председателя отиваше към края си, а именно той беше натиснал Съвета на директорите и ги бе убедил, че следващият председател трябва да бъде от среди извън Резерва. Петимата кандидати бяха хора, за които мислеше, че успешно ще защитят долара срещу други заплахи на саудитците и ще устоят на Дъркин, което е също толкова важно.

— Но Дъркин е разбрал за кандидатите и ги ликвидира — каза Харват.

Джейкъбсън кимна.

— А после какво? Продължава да убива кандидати, докато стигне до някой, който му харесва?

— Ти не разсъждаваш като Дъркин.

— Просветли ме — отвърна Харват.

— Той никога не е тръгвал да събаря мюсюлманско правителство, без да знае точно кого иска да постави начело.

— Ние не сме били наети, за да предотвратим тези убийства, нали? — попита Харват.

— Не. Трябваше да се види, че Федералният резерв прави всичко по силите си. Освен това искахме да имаме допълнителен комплект очи и уши възможно най-близо до разследването.

— Кои сте вие? Ти и Мънро Луис?

На лицето на Джейкъбсън се появи изражение, което накара оловните фигурки в главата на Харват да се изправят.

— Дъркин е искал Луис да стане новият председател, нали?

Джейкъбсън просто се усмихна.

— И как щяхте да го постигнете?

— Федералният резерв има много тайни. Една от тях би била особено разрушителна, ако излезе наяве.

— Щяхте да изнудите Съвета на директорите да препоръча Луис за председателското място? — попита Харват.

— Директорите не подозират точно за този скелет в гардероба на Резерва. Луис щеше не само да им го разкрие, но и да предложи доста умно решение на проблема.

— Което в резултат щеше да изведе името му като кандидат за председателското място.

Джейкъбсън отново се усмихна.

— Ти си дошъл тук, за да убиеш Дъркин и да оправиш кашата.

Джейкъбсън продължи да се усмихва.

Харват проучи лицето на мъжа.

— Какво представлява това за теб? — попита той. — Защо изобщо си се съгласил?

— Световната икономика се разпада. Нещо много лошо, много мрачно се задава на хоризонта. Хаосът и анархията, с които ще се сблъскат Съединените щати, ще бъдат невиждани досега в историята. Мащабите ще бъдат повече от библейски — каза Джейкъбсън и спря за миг, преди да продължи. — Бурята идва и никой не може да направи нищо, за да я спре. Исках само място в Ноевия ковчег.

— И не те интересуваше какво трябва да направиш, за да го получиш?

Джейкъбсън се усмихна отново, а Харват беше чул достатъчно. Пътят, който бе извървял, беше излязъл извън всякакви граници.

Излезе от тайната квартира и включи сателитния си телефон, така че със Стареца да могат да си поговорят за това насаме. Това не беше нещо, което може да се реши по телефона. Самият президент трябваше да избере следващите стъпки.