Брад Тор
Тайният орден (72)

Глава 71

Харват и Райън се носеха по частния път към портата на ранчото и видяха как обект едно и две излязоха от пристройката на охраната.

Скрит високо сред хълмовете, Мат Санчес проследи какво се случи през окуляра на пушката си.

— Чисто е — съобщи той след малко до всички.

Санчес осигуряваше наблюдението, Райън зад кормилото беше в готовност да прихване всяка цел, ето защо Харват изскочи навън от джипа и необезпокояван отвори тежката порта.

Докато влизаха в двора, получиха информация, че освен четиримата, които Ашби бе ликвидирала непосредствено до кухнята, Палмър беше неутрализирал другите двама при входа. Единственият останал жив беше човекът, когото търсеха.

Срещнаха се с Палмър в преддверието и той им даде знак къде според него се крие Дъркин. Харват кимна и с жест му показа да заобиколи, за да не позволят на техния човек да избяга. Ашби щеше да остане да пази гърба им.

С готови за стрелба оръжия двамата мъже тръгнаха безшумно по коридора към стаята на Дъркин в северозападния край на ранчото.

Вратата в дъното на коридора беше отворена и се чуваше как вътре работи телевизор. Беше включен на един от информационните канали на САЩ. Не долавяха никакъв друг шум. Това не се хареса на Харват. Възможно ли бе Дъркин да си беше дал целия този труд да дойде накрай света с бодигардове и да не вземе други предохранителни мерки? Нима се чувстваше в толкова голяма безопасност? Или просто не се бе погрижил, защото ранчото е било предвидено само като временен пункт за бягство.

На метър от вратата Харват даде знак на Палмър да спре. Беше наострил слух с надеждата да долови някакво движение или звук, освен този от телевизора. Нищо.

Извади светлинна граната от джоба на якето си и я показа на Райън, преброи до три и я хвърли в стаята.

Двамата с Райън се наведоха ниско със затворени очи и широко отворена уста, за да избегнат натоварването от експлозията. Мигове след детонацията нахлуха в стаята.

Дъркин бе заварен неподготвен, но не от тях. Лежеше на пода на кабинета си целият в кръв с единствена рана от куршум в тила.

— Ти да видиш! — възкликна Райън и погледна Харват.

Той вече се беше навел и докосваше кожата на убития.

— Станало е съвсем скоро. Още е топъл. Да вървим.

Докато тичаха към изхода на ранчото, той нареди на Ашби и Палмър да го чакат отпред.

— Сигурни ли сме, че човекът няма да се качи на ферибота? — провикна се Палмър, докато тичаше към ленд роувъра.

— Не сме — отвърна Харват и скочи в джипа, — но предполагам, че ще бърза да се прибере час по-скоро.

Две бяха летищата на този остров. Харват се надяваше, че е избрал правилното. За всеки случай изпрати Санчес на другото. По-добре да има поне един човек там, отколкото николко.

Докато караха с бясна скорост към летището, Харват помоли генерал Джонсън и екипа му да се опитат с наличната техника да открият това, което търсеше.

— Превозни средства се движат и в двете посоки — отговори му някой от Северна Вирджиния. — Нуждаем се от нещо повече, за да знаем за какво да следим.

— Не разполагаме с нищо повече — отвърна Харват.

— Обектът може да е с кола, камион или дори с мотоциклет.

— Търсим — отвърнаха отсреща. — Стой на линия.

Харват изви рязко волана, за да направи ляв завой и да стъпи на главния път.

— Ако ранчото е под сателитно наблюдение, как, по дяволите, някой ще го напусне, без да бъде забелязан? — попита Райън.

— При тези атмосферни условия разчитат най-вече на термообраз. Технологията невинаги дава добър резултат. Истината е, че ако разполагаш с достатъчно ресурси, всичко е възможно.

Гласът на анализатора от Северна Вирджиния се обади в слушалките им:

— Самолет на летище „Ушуая“ се готви за излитане.

— Проверете дали е свръхзвуков джет „Еъриън“ — помоли Харват. — Искам да знам дали има съвпадение.

— Резервът помогна на Дъркин да избяга само за да може да го ликвидира, така ли?

— Някой не иска той да проговори.

— Кой?

Харват се канеше да отговори, когато от Северна Вирджиния отново се обадиха:

— Имаме съвпадение с профила на тази машина. Оказа се прав — свръхзвуков джет „Еъриън“. Освен това прихванахме телефонна връзка между машината и превозно средство на около двайсет и пет километра пред вас.

Харват хвърли поглед към Райън и вече бе настъпил педала на газта.

— Мисля, че скоро ще получим отговори на всичките си въпроси.

Когато настигнаха синия шевролет „Селта“, бяха на по-малко от осемнайсет километра преди Ушуая и Харват намали, за да не събуди подозрение у шофьора му.

— Какво искаш да направим? — попита Райън.

— Ще го блъснем — отвърна той и обясни по радиото на Ашби какъв е планът му.

— Разбрано — отвърна тя. Натисна газта и задмина първо Харват, после и шевролета, и застана начело по пътя за Ушуая.

Палмър предложи да се опита да види лицето на шофьора, но Харват нареди да не го прави. Предпочиташе да го изненадат. Достатъчно неприятен беше фактът, че на ленд роувъра им стои логото на хотелския комплекс. Никак не му се искаше погледите на двама, които знаят добре как да убиват, да се срещнат. По-добре беше Палмър да се прави на заспал.

Дори водачът на шевролета да бе заподозрял нещо, с нищо не го показваше. Поддържаше същата скорост и посока.

Свързвайки се отново със Северна Вирджиния, Харват поиска още нещо от тях и много скоро Стареца се обади, за да съобщи, че е говорил с хората от Специалната въздушна служба на Великобритания.

Пет минути по-късно отново се обади с координатите на сигурна квартира. Веднага след това Ашби предаде на Харват, че наближава светофар и ще проведат засадата при следващата червена светлина.

Райън набеляза с джипиеса мястото и Харват видя ленд роувъра пред тях и светофара.

— Опри тила си в облегалката за глава — поръча той на спътничката си.

Райън го послуша и вдигна палец в знак, че е готова.

Харват пресмяташе скоростта. Не му се искаше да изненадат шофьора на шевролета прекалено, а само да го зашемети. Не трябваше да допуска въздушната възглавница да се отвори.

Преди следващия светофар ленд роувърът намали, шевролетът — също, но Харват продължи с предишната скорост.

Когато удари задницата на малката кола, я отмести встрани върху банкета. Преди да успее да разкопчае предпазния си колан и да провери дали Райън е добре, Ашби и Палмър бяха вече отвън с извадено оръжие.

Бързо взеха разстоянието от ленд роувъра до синия шевролет и вече измъкваха окървавения шофьор навън.

С два скока Харват беше до тях и веднага разпозна ранения мъж. Не беше сигурен кого е очаквал, но с положителност не беше Уилям Джейкъбсън, шефа по сигурността на Федералния резерв.