Брад Тор
Тайният орден (51)

Глава 50

— Съжалявам, ако са ти убивали, Самюъл — извини се Уайс, докато махаше наушниците, след което се настани на стол срещу него. Беше спокоен и говореше едва ли не утешително.

— Не бяха толкова неудобни, доктор Уайс, но все пак благодаря, че го казахте.

— Познаваш ли този господин и жената с него? — посочи докторът другите двама.

— Да, докторе, това са госпожица Лидия Райън и господин Робърт Макгий. И двамата работят за Централното разузнавателно управление.

— Както и ти, прав ли съм?

— Не, сър.

— Моля?

— Не работя за Централното разузнавателно управление.

Уайс го изгледа мълчаливо и зададе въпроса си по друг начин:

— Работиш за една програма в сянка, създадена от Централното разузнавателно управление, което им дава възможност да отрекат, че си техен служител, ако бъдеш заловен.

— Точно така.

— Самюъл, даваш ли си сметка за положението, в което си в момента?

— Задържан съм от вас, доктор Уайс, бивш служител на ЦРУ, също както и госпожица Райън, и от настоящия служител на ЦРУ господин Макгий.

— Нали разбираш, че всичко, което ще се случи по-нататък, до голяма степен зависи от това доколко ще ни съдействаш?

— Аз вече съдействам.

— Моля те, кажи ми как разбра, че това са госпожица Райън и господин Макгий? — върна се на предишния си въпрос Уайс.

— И двамата са цели, които ми бе възложено да елиминирам.

— Кой ти го възложи?

Мъжът мълчеше.

— Самюъл? — настойчиво се обади Уайс. — Въпросът е конкретен и очаквам конкретен отговор.

Мъжът продължаваше да мълчи.

— Самюъл, положението е много сериозно и далеч надхвърля рамките на елиминирането на твои колеги или дори идването ти в моя дом с подобна цел.

Нищо.

Най-неочаквано плешивият се размърда тревожно.

— На кого звъните, докторе?

— Знаеш на кого.

— Искрено ви съветвам да спрете. Веднага.

— Съжалявам, Самюъл, не зависи от мен.

— Спри! — изкрещя плешивият, но в мига в който изпусна нервите си, се овладя. — Моля ви, прекъснете връзката, доктор Уайс.

Уайс остави телефона до себе си.

— Сестра ти още не знае, прав ли съм?

Лицето на Самюъл пламна, макар да не стана ясно дали от гняв, или от срам.

— Самюъл е отгледан от по-възрастната си сестра, която се е грижила изцяло за него — обърна се Уайс към Райън и Макгий. — Постарала се е за моралното му и духовно развитие. Много пъти е търсила обяснение и дори е прикривала някои от антисоциалните му постъпки, докато вече станало невъзможно. Двамата със Самюъл се запознахме скоро след като постъпих в Управлението. Прав ли съм, Самюъл?

— Да, докторе.

— След време обаче поискаха да напуснеш моята програма и да се включиш в друга, нали така?

— Да.

— Беше с много интересно и приятно название. Спомняш ли си как се казваше?

Самюъл стисна отново устни.

Уайс се направи, че се мъчи да си спомни.

— Сетих се! — престори се той на зарадван. — „Клуб на плувците“. Така я нарекоха. Настояха да се включиш. Сестра ти обаче не е и чувала за нея.

Мълчание.

— Пожертвала е толкова много, за да те отгледа, за да те предпази. Загърбила е всякаква надежда за свой личен живот. Живее с мисълта, че от теб е излязъл един успял човек. Сега, когато тя е с мозъчен удар, ти се грижиш за нея. Какво си й казал, че работиш? Нещо скучно, но пък изисква много да пътуваш?

— Помагам при сключване на договори с мини.

— Точно така, спомних си — щракна с пръсти Уайс. — Тя сигурно се гордее много с теб. Вие двамата нямате друго семейство. Ако разбере с какво действително се занимаваш, ще бъде съсипана, нали? Ще е изключително разочарована не само от теб, но и от себе си, затова че е позволила да стигнеш дотам. Мислиш ли, че ще си чудовище в нейните очи, Самюъл?

Лицето на мъжа, залепил гръб в подпорната греда, пламна отново. Личеше, че е ядосан.

— Моля ви, доктор Уайс, престанете да намесвате сестра ми. Тя няма нищо общо с това тук.

— Грешиш, Самюъл. Има много общо, ако не и всичко. Отгледала те е. Лъгала е, за да те прикрива. Знае на какво си способен. Знае също така, че не позволи да те подложат на лечението, което отдавна, много отдавна трябваше да започнеш. Да не мислиш, че си е въобразявала, че ще се подобриш? Скрила е толкова много твои деяния, че като нищо ще бъде сметната за съучастник. Да не искаш да отровиш шансовете й за щастие, Самюъл? За нормален живот? И дали премълчаването на невъобразимите ти постъпки не доведе до нейния мозъчен удар?

Мъжът се наведе напред, всяка фибра на жилавото му мускулесто тяло се опъна и металните гривни на белезниците се врязаха в китките му.

— Ако не спрете, доктор Уайс… — заплашително започна той, но не довърши.

— Какво ще стане, Самюъл, ако не спра? Ще ме пратиш в пенсия ли?

В очите на човека проблесна зла искра. Беше напълно друг сега, завладян от гняв. В съзнанието му се разгаряше битка и той започваше да губи контрол. Уайс прочете всичко това в изражението му, видя го в стегнатите мускули, в напиращото желание да се хвърли напред.

— Страшно ще я заболи, ако разбере с какво се занимаваш, не съм ли прав?

Самюъл заби поглед в земята.

— Харесва ли ти или не, тя е част от това уравнение. И тази част зависи от теб. Всичко зависи от теб.

Когато тялото на мъжа се отпусна и сълзи потекоха по лицето му, Уайс сложи длан върху рамото му, за да го успокои.

— Всичко ще се нареди — кротко заговори той, давайки си сметка, че от тук нататък ще измъкне необходимата информация от убиеца, когото всички познаваха като Агнето, човек с дълбоко разстроено съзнание, много сериозно болен, на име Самюъл, за когото да запази поне искрица достойнство в изтерзаната си душа беше от жизнено значение.