Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Order, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2019)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Тайният орден

Преводач: Теодора Давидова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-263-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7995

История

  1. — Добавяне

Глава 23

Преди още ефектът от тазера да е преминал, Райън бе хвърлена във вана, където краката, ръцете и устата й бяха здраво облепени с тиксо, след което нахлузиха на главата й черна качулка. Щом колата потегли, тя успя да се съсредоточи, за да следи скоростта и посоката на движение. Всяка, и най-незначителната информация бе от жизнено значение. И най-дребните факти можеха да й костват живота.

Как можа да направи такава глупост? Щеше й се да обвини виното и замайването от часовата разлика за тази небрежност, но нямаше смисъл да се самозалъгва. Цялата вина за положението, в което се намираше, беше нейна. За нищо на света не биваше да сваля нивото на бдителност.

Единствената добра вест бе, че е все още жива. Ако искаха да я убият, щяха да опрат дулото на пистолет в основата на черепа й и да натиснат спусъка, наместо да използват тазер. И макар в момента фактът, че диша, да беше добра вест, знаеше, че още тази нощ ще настъпи момент, в който ще й се иска да я бяха застреляли на паркинга.

Прехвърли наум дългия списък с имена на хора по света, чийто живот бе стъжнила в даден момент достатъчно, че да искат да я ликвидират. Изключително много я тревожеше фактът, че акцията бе проведена от двама млади бели, сякаш щеше да е по-добре, ако ставаше дума за операция на мюсюлмани. Повечето редови войници мюсюлмани бяха доста тъпи, но мъжете в организираните структури на най-агресивните терористични организации се отличаваха с висока интелигентност. Щом някоя от тези групи бе имала достатъчно средства да я проследи по този начин, нямаше да направят глупостта да изпратят мюсюлманин или мюсюлманка, за да я излъже да напусне жилището си. В мига, в който ги видеше на прага си, вниманието й щеше да е нащрек. Подпийналата блондинка с историята за ударената кола беше чудесна примамка.

Дали причината не беше в някой от суровите разпити, които бе провела? Ако беше така, трудно можеше да се сети кой от всичките бе причина за отвличането й. Тя вярваше в методите на ЦРУ, включително и в тези, за чието съществуване Конгресът не подозираше. Хората там нямаха никаква представа с колко решени на всичко врагове на Съединените щати им се налагаше да се срещнат. И макар да вярваше в суровите методи на разпит, на повечето от тях нямаше никакво желание да бъде подложена.

Най-много я тревожеха самохвалните лъжи на мюсюлманите терористи за подвизите им. В техните истории за това какво са преживели при задържането си от американците, лъжите ставаха двойно по-големи. Каквото и да се е случило по време на разпит, винаги ще се намери някой, който да заяви, че може да разкаже за още по-страшни изтезания. Това неизменно водеше до напълно извратени представи за онова, което американците правят по време на разпити.

Неслучайно сред кошмарите на много от служителите на ЦРУ, които често не им даваха да спят нощем, бе и този, че са заловени от „Ал Кайда“. Чудесно знаеха, че попаднат ли в ръцете на организацията, разпитите ще бъдат не сурови, а направо жестоки и ще са изтезание в пълния смисъл на думата.

Райън нямаше да допусне това да й се случи дори ако трябваше да скочи от движещо се превозно средство. Успоредно с отчитането на всяка промяна в движението на вана, тя се стараеше да остане спокойна и обмисляше начини да се освободи. Лошото бе, че лежеше по корем, а ръцете и краката й бяха здраво стегнати заедно. Спомни си, че беше гледала филм, в който човек, облепен по този начин с тиксо, успя да се измъкне. Той рязко изви ръце надолу и след това рязко дръпна. Но на онзи човек ръцете бяха сключени отпред, нещо, което професионалистите никога не правят.

Райън успя да се търкулне на дясната си страна и се опита да се примъкне с надеждата, че ще намери отвертка или някакво оголено метално парче, нещо, което да използва, за да прекъсне лепенката около китките си и да се освободи. Не видя нищо такова. Обърна се на лявата си страна и заопипва бавно мръсния под. Отново никакъв резултат. Все пак усети нещо.

Оказа се малко, стърчащо нагоре парче извита метална лайстна от онези, които спират дървеното пале да се плъзне. Не по-широко от сантиметър и половина, то беше около три сантиметра дълго. Не можеше да се каже, че е остро, но бе отрязано под ъгъл, така че имаше връх. Успя да го намести между пръстите си и стараейки се да не мисли колко силно се блъска сърцето в гърдите й, тя са залови да пробива лепенките.

Петнайсет минути по-късно забеляза, че ванът прави завой. Съдейки по скоростта и липсата на светофари, Райън реши, че са се движили по шосе 123 по посока на Феърфакс. Сега поемаха в друга посока. Накъде ли? В някоя сигурна квартира може би? В гората? Не спираше да трие металното парче в лепенките. Бяха я овързали толкова много пъти, че не можеше да прецени дали има някакъв напредък изобщо.

След няколко минути колата намали, сякаш водачът търсеше нещо — адрес или пътен знак. Не, започна да се моли тя, не спирай още. Нужно ми е още време. Моля те. Поне още малко. Тя трескаво триеше и удряше лентата в металния връх. Усещаше как времето й изтича.

Каквото и да бе търсил шофьорът, очевидно го беше открил, защото последва нов завой и колата вече се движеше по неравна настилка. Райън си помисли, че може да е някакъв изоран от дъждовете път, но само след стотина метра ванът рязко зави и спря. Ще обръщат ли, или просто са на някаква алея за коли?

В продължение на няколко минути нищо не се случи. Просто си стояха. Поне никой не беше слязъл от кабината. Те оставаха вътре. Защо? Какво става? Дали чакаха нещо или може би някого?

През качулката чуваше гласовете на Криси и на приятеля й. Стори й се, че спорят за нещо. Момичето повиши глас, сякаш то беше зад волана, мина на заден ход, наблягайки на всяка дума, сетне натисна газта.

Гумите се завъртяха бързо, преди да зацепят в пръстта и да стъпят на стабилна почва. Точно в този момент се случи.

Ванът започна да се движи назад и най-неочаквано се удари в твърд предмет. Силно.