Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (61)

60.

Звъннах отново на Кениън.

— Току-що сключих сделка с Кърт Семко — съобщих му и обясних.

— Да не си се побъркал? — извика той.

— По-добра идея ли имаш?

— Да, по дяволите. Ще изпратя екип в сервиза. След като намерят експлозивите, ще имаме достатъчно доказателства да арестуваме Семко.

— Докато събереш екипа, изпратиш го до сервиза и се върне, колко време ще мине?

— Шест часа, ако успеем да изкараме някой съдия от леглото.

— Не — възразих. — Не става. Приятелят ми ще загине. Затова ще се видя с Кърт, независимо дали ти харесва или не. Ако искаш, можеш да ми сложиш микрофон. Ще го накарам да говори.

— Престани — опита се да ме спре Кениън. — Първо, нашите техници не работят нощем. Няма кой да ти постави микрофон професионално до утре.

— Казваш ми, че не разполагаш с микрофон и касетофон?

— Разполагам, но със съвсем първобитни.

— Ще свършат работа.

— Второ, ако си мислиш, че ще успееш да накараш Семко да ти се изповяда като по филмите — старото клише: „Сега ще те убия, затова първо ще ти разкажа за зловещите си планове, за да мога да се посмея злобно“, време е да започнеш да гледаш по-добри филми.

— Разбира се, че не. Той няма да признае абсолютно нищо. Но ние се нуждаем само от размяната. Само от няколко думи, които да покажат, че той е виновният. А ако някой може да го провокира да говори, това съм аз.

Дълго мълчание.

— Не знам. Ще те поставя в сериозна опасност. Това е почти незаконно.

— Сериозна опасност? Искаш да говорим за опасности ли? Мой приятел бавно се задушава в сандък. Ще се видя с Кърт. Ако се наложи, ще използвам собствения си касетофон и ще залепя микрофон на гърдите си.

— Не — прекъсна ме Кениън. — Ще видя какво мога да направя по въпроса.

— Добре.

— Сигурен ли си, че можеш да го накараш да говори?

— Аз съм продавач — отвърнах. — Това ми е работата.