Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Instinct, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джоузеф Файндър

Заглавие: Инстинкт на убиец

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 05.11.2007

Редактор: Мария Василева

ISBN: 97954-585-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4626

История

  1. — Добавяне

51.

Втурнах се в спалнята.

Кейт се бе свила ужасена на леглото и размахваше ръце към банята.

Завъртях се и я видях.

Плъзгаше се бавно по пода на път от банята към спалнята. Сигурно бе дълга поне метър и осемдесет и дебела колкото ръката ми. Люспите й бяха груби и лъскави, оцветени в черно, бежово, кафяво и бяло. Съскаше и тракаше.

Никога не бях виждал гърмяща змия, освен на филм, но веднага я разпознах.

Кейт изпищя отново.

— Гърмяща змия — казах.

— Господи, Джейсън, трябва да я убиеш. Вземи лопата или нещо такова.

— Те хапят точно когато се опиташ да ги убиеш.

— Разкарай я оттук! Господи!

— Не искам да се приближавам до нея.

Намирах се на около шест метра от змията и стоях като вкаменен.

— Когато тези гадини нападат, могат да се движат с около двеста километра в час.

— Джейсън, убий я!

— Кейт, тихо. Не викай.

Змията беше спряла да се плъзга по пода и сега се навиваше на кълбо.

Кейт се зави презглава.

— Разкарай я оттук! — изпищя приглушено изпод завивките.

— Кейт, млъкни!

Змията надигна предната част на тялото си и завъртя бавно глава. Езикът й се показа, а опашката затрака. Звукът бе като от стар вентилатор, все по-бързо и по-бързо.

— Не издавай никакъв звук — казах. — Змията е уплашена, а те точно тогава нападат.

— Тя е уплашена? Тя е уплашена?

— Тихо! Сега искам да станеш от леглото.

— Не!

— Хайде, стани от леглото. Бавно и кротко. Иди в кабинета ми, а аз ще се обадя на някого.

— На кого?

— Е, не на Кърт, разбира се.

От кабинета се обадих на службата за контрол върху животните. Половин час по-късно се появи делови тип. Носеше нещо като дълги пинцети, чифт ръкавици до лакътя и плоска бяла кутия, отворена от двата края, на която пишеше: „Змии“.

— Наоколо не се срещат подобни същества — отбеляза той.

— Това е гърмяща змия, нали? — попитах.

— Да. Диамантен гръб. И е доста голяма. Можеш да видиш такива във Флорида и Северна Каролина. Понякога и в Луизиана. Но не и в Масачузетс.

— Как тогава е стигнала дотук?

— Откъде, по дяволите, да знам? Има хора, които купуват екзотични змии по интернет.

Змията се плъзгаше по мокета в спалнята и се приближаваше към телевизора.

— Търси си място, където да се скрие — обясни ми типът.

Той я погледа около минута, после си сложи дългите ръкавици и се приближи на около три метра от нея. Остави кутията на пода и я побутна към змията с дългите пинцети.

— Змиите обичат закрити пространства — обясни ми той. — Търсят си скривалище. Вътре има препарат за привличане на змии, но се съмнявам, че ще имаме нужда от него. Влезе ли, ще се залепи със специално лепило.

Загледах как гърмящата змия бавно се плъзга към кутията, как спря любопитно пред нея и накрая напъха глава вътре.

— Човече — каза мъжът, — виждал съм такава във Флорида, когато бях дете. Но никога тук. Никога. Гледай сега.

Змията се мушна в кутията.

— Добре, че не си се приближил към нея — продължи служителят. — Ако подобен звяр те ухапе, умираш. Най-опасната змия в Северна Америка. Най-едрата гърмяща змия в целия свят всъщност.

После чух гласа на Кейт:

— Какво ще правите с нея?

Стоеше до вратата на спалнята, увила одеялото около себе си като пелерина.

Бялата кутия се размърда. Разтресе се. Половината тяло на змията все още бе вън от капана. Тя се замята бясно в напразен опит да се освободи, но така само влезе още по-дълбоко.

— Какво ще правим с нея ли? — попита човекът. — Длъжен съм да ви кажа, че ще се отървем от нея по хуманен начин.

— А в действителност? — попита Кейт.

— Зависи какво разбирате под хуманно. Важното е, че я хванахме — ухили се той, като се приближи към кутията и я вдигна. — Леле, човек просто не може да види такива змии наоколо. Всъщност, дори не си спомням кога за последен път съм виждал отровна змия в града. Чудя се как, по дяволите, е стигнала дотук.

— Да — саркастично каза Кейт. — Човек не може да не се чуди.

Тя се върна обратно в леглото, но едва след като проверих спалнята и банята и дори вдигнах капака на клозета.

После се зачете в съдебните досиета, които бях разпечатал.

— Това достатъчно ли е, за да арестуват Кърт?

— Съмнявам се, но ще помогне. Очевидно е достатъчно, за да го уволним, но това е само първата стъпка. При това половинчата. А и какво да правя дотогава? Докато успея да убедя полицията да го арестува?

Кейт кимна.

— Кърт е страшно чаровен и привлекателен. Обича да изпитва превъзходство над останалите. Нарциси като него имат нужда от обожание. Желаят го отчаяно. Също като наркомани. Той се нуждае от възхищението ти.

— Да, също както получи твоето.

— И двамата бяхме подлъгани.

— Е, това вече приключи и той го знае. Вече играем с открити карти.

— Обърни нещата. Върни се към възхищението. Добър си като продавач. Убеди го в стоката си. Накарай го да мисли, че все още си готов да го обожаваш.

— Защо?

— За да го неутрализираш. Докато уредиш ченгетата да го арестуват.

— Звучи адски лесно — усмихнах се, — но определено няма да е.

— Имаш ли избор? — попита тя.

 

 

Отправих се към помещенията на корпоративната охрана да потърся Сканлън.

Бях бесен и бързах, затова не си извадих пропуска, а използвах биометричната машина.

Спомних си заплахата на Кърт: „Каквото и да правиш, наблюдавам те. Навсякъде, където отидеш. На когото и да се обадиш. Като в песента на «Полис», нали?“

Машината изсвири и ме пусна вътре. Внезапно ми просветна как Кърт винаги знаеше къде из сградата се намирам. Почувствах се като пълен тъпак. Пропускът ми и биометричните машини го уведомяваха веднага за присъствието ми.

Вратата, на която пишеше „Директор на охраната“, бе затворена. Завъртях бравата, но бях спрян от секретарката на Сканлън, която седеше на бюро точно срещу вратата.

— Говори по телефона — съобщи ми тя.

— Добре — кимнах.

Завъртях дръжката и влязох в кабинета на Сканлън. Директорът стоеше пред ярко осветения от слънцето прозорец и говореше по телефона. Видях само неясен силует.

— Здрасти — поздравих.

В едната си ръка държах разпечатка от съдебното досие на Кърт.

Той се завъртя бавно към мен.

— Директорът ли търсиш? — попита ме Кърт, като остави слушалката на мястото й.

Вторачих се стреснато в него.

— Сканлън реши да се пенсионира по-рано — съобщи ми той. — Аз съм новият директор на корпоративната охрана. Мога ли да ти помогна?

 

 

Когато се добрах до кабинета си, видях някакъв мъж да седи в малката ми чакалня. Беше чернокож, вероятно около петдесетгодишен, с малки уши и огромна глава. Носеше бежов панталон, син блейзър, синя риза и тъмносиня вратовръзка.

— Джейсън — завъртя се Франи към мен.

— Господин Стедман — каза мъжът, като се надигна бързо.

Забелязах белезници на колана му, както и пистолет.

— Сержант Рей Кениън, щатска полиция в Масачузетс. Не е лесно да ви открие човек.