Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (43)

42.

Прекарах нощта в болничната стая на Кейт, настанен на канапето. На сутринта, схванат и изтощен, се прибрах у дома, събрах някои от нещата й и ги занесох в болницата. Отидох на работа чак по обяд.

На мобифона ми имаше съобщение от Летаски, но когато му звъннах, не отговори. Обадих се на Фестино и го помолих да открие Летаски. Рик ми обясни, че бил на презентация вън от офиса. После добави, че искал да поговори с мен за нещо важно.

Когато влязох в кабинета си, проверих имейлите си, докато слушах съобщенията по телефона. Изненадано чух гласа на Кърт.

— Здрасти — каза той. — Обади ми се да ми кажеш какво става с Кейт.

Почувствах се адски странно. Бях страхотно задължен на Кърт, че бе закарал Кейт в болницата, но това не променяше чувствата ми към него, нито решението ми да го махна от компанията. Но започна да ми се струва, че не заслужава да действам зад гърба му и да се опитвам да го уволня. Редно беше поне да чуе всичко лично от мен. Сканлън не ми се беше обадил и се съмнявах, че възнамерява да уволни Кърт.

Затова реших да съобщя на Кърт лично, че трябва да напусне „Ентроникс“. Щях да му помогна да си намери хубава работа другаде, но кариерата му при нас бе приключила.

В мига, когато взех решението, телефонът ми звънна.

— Как е Кейт? — попита Кърт.

— По-добре. Все още е на системи.

— Не трябваше да ти крещя задето бе изключил телефона си — извини се той.

— Не, прав беше. Не трябваше да го изключвам. Майната му на протокола. Кърт, така и не ти благодарих вчера.

— Няма нужда.

— Е, благодаря ти, човече. Задължен съм ти. За пореден път.

— Да не би да си водиш дневник със задълженията?

Във всеки свободен момент ровех из интернета, за да се сдобия с информация за плацента превиа. Някои от сайтовете се отнасяха леко към проблема, сякаш не бе голяма работа, но други го караха да звучи адски страшно. Не знаех на кого да вярвам.

Летаски се появи в кабинета ми, издокаран в костюм и вратовръзка.

— В интернет ли си? — попита той.

— Да.

— Влез в сайта на общината в Атланта.

Послушах го.

— Сега кликни на отдели и после на „Снабдяване“.

— Какво има, Джим? Искаш да ме тормозиш ли?

— Не, искам лично да го видиш. Кликни на оферти.

Внезапно на екрана се появи сделката, за която си мислех, че е наша. С огромни червени букви пишеше: „Най-ниска оферта: «Еървю системс». Предстои подписване на договора“. Името за връзка бе Лорна Евърс.

Стомахът ми се сви.

— Мамка му! Искаш да кажеш, че тези копелета ни накараха да ги забавляваме на вечеря, а през цялото време съобщението е било в сайта им?

— Появи се тази сутрин.

Облегнах се изморено на стола.

— Мамка му. Имахме нужда от тази сделка. Мислех, че със сигурност ще я сключим.

— Нямаше никакъв шанс — каза Летаски. Работата е била уредена.

„Работата е била уредена“. Любимото оплакване на всеки продавач. Заедно с „Те никога не отговарят на съобщенията ми“.

— Нямаш представа колко се нуждаехме от тази сделка. Значи това е краят? Свършено ли е?

— Официално, договорът предстои. Но всъщност изглежда свършено.

— Е, опитахме — въздъхнах. — Направихме всичко възможно.

— А това невинаги е достатъчно — отбеляза Летаски.

На екрана се появи имейл от Дик Харди. Заглавието беше „Атланта“. Съобщението съдържаше само една дума: „Е?“

Отговорих бързо: „Все още работя по въпроса. Не съм настроен оптимистично“.

Летаски тръгна към вратата, но спря за момент.

— Слушай, Тревър ме покани да играя баскетбол с него в четвъртък вечер. Ако Гейл ме пусне, вероятно ще го направя.

— Добре.

— Просто исках да знаеш. Не взимам страна или нещо подобно.

— Страна? Тревър е просто мой помощник. Не сме врагове.

— Добре — кимна Летаски. — Но нали знаеш… е, вероятно не трябва да говоря по въпроса, тъй като съм нов тук, но някой казвал ли ти е някога, че Тревър говори против теб?

— Съжалявам да чуя подобно нещо.

— Понякога твърди, че си безмилостен и постъпваш нечестно със съперниците си.

Поклатих глава и се усмихнах тъжно.

— Мислех си, че трябва да знаеш — добави Летаски.

— Е, съжалявам за Тревър. Но ти благодаря, че ми каза.

След като Летаски си тръгна, се вторачих в сайта на летището в Атланта, после вдигнах телефона и се обадих на Кърт.

— Имам нужда от помощта ти — казах.

Мили Боже, помислих си. Пак ще оплескам нещата.

— За последен път — добавих.