Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (55)

54.

Отбих на паркинга на „Ентроникс“ малко преди пет и половина. Черен мустанг закова до мен със свирене на спирачките и Кърт изскочи от купето.

Реших да остана в колата и да го изчакам да се разкара, но той отвори дясната врата и влезе при мен.

— Как върви битката? — попита Кърт.

— Тежък ден. Нещо адски странно се случи у дома.

Намерихме гърмяща змия в спалнята.

— Стига бе — изсумтя той. — Дори не знаех, че в Масачузетс има гърмящи змии. Живей и се учи. Мислех, че ще ходиш в Калифорния.

— Изпуснах полета — отвърнах.

— Кофти.

— Е, случва се. Поздравления за повишението ти.

Той кимна и се ухили.

— Хубаво е да си цар.

— Впечатлен съм. Дик Харди сигурно има адски високо мнение за теб.

— Дик Харди иска да съм щастлив. Реши, че съм ценен.

— Имаш нещо срещу него, а? — усмихнах се и кимнах, сякаш оценявах хитростта му.

Имах чувството, че седя с продавач, който ми се хвали как е успял да измами клиентите да платят доставката.

— Дори ме покани на яхтата си. Бил ли си някога на яхтата му?

— Покани ме — отговорих. — Но не успях да отида.

— Двадесет и пет метрова „Лазара“. Купил я за два милиона и триста хиляди — адски изгодно. Но дори тази цена изглежда прекалено висока за заплатата му. Затова се порових малко. Оказа се, че Харди тайничко търгува с акции. Създал си личен тръст на име „Самурай“. Така се казва и яхтата му. И тръстът започнал да купува и продава опции от акциите на „Ентроникс“ на австралийската борса. Всеки път, когато излезе прес изявление от „Ентроникс“, тръстът прибира солидна сума. Печели цяло състояние. Разбира се, ако има лоши новини, прави пари на къси позиции. Доста хитро и почти невъзможно да те хванат. И всичко това, за да плати за яхтата си. Човече, той вече може да си купи десет яхти.

Най-после разбрах. Дик Харди може и да се е опитвал да спести на „Ентроникс“ известна сума при сделката с „Роял Майстер“, но това не бе единственият му мотив. В същото време здравичко пълнеше собствения си джоб.

— Умен тип — отбелязах.

— Достатъчно умен, за да върши банковия си бизнес, използвайки кодирана сметка в „Хъшмейл“. Но не чак толкова, за да осъзнае, че каквото и да върши на компютъра на компанията, мога да се добера до харддиска му.

— Уха! Жестоко.

— Всеки си има тайни. Ти също. А пък аз случайно ги знам. Та ти и Братството ти си съдирате задници от работа, за да спасите отдела, а всъщност само плащате за яхтата му. Или за новата му къща в Хайланд парк в Далас.

— Далас?

— Помисли върху това, приятел. Чудиш се защо се мести в Далас ли?

— Прав си. Бях пешка.

Той сви рамене.

Отпуснах се изморено и поклатих тъжно глава.

— Ти просто се опитваше да ми помогнеш. А аз те разочаровах. Проявих се като пълен идиот. А в това време Горди и Харди ме действаха като пешка. Ти си единственият ми съюзник.

Кърт се завъртя и се вторачи в мен с непроницаемо лице.

Странна работа, когато се запознахме, Кърт приличаше на одъртяващо хипи. Пършивата брадичка, лентата, селската прическа, вехтите тениски. Сега беше добре облечен и изглеждаше преуспяващ, издокаран в скъп костюм и обувки.

— Наистина го мисля — казах. — Не ми пука какво си направил на Тревър и Брет. Признавам, че се шашнах. Обадих се на ченгетата — няма да те лъжа. Беше адски тъпо от моя страна.

Звучах толкова искрено, че едва ли не сам си повярвах.

— Мога да ти кажа, че съжалявам, но това няма да е достатъчно — продължих. — Беше ми добър приятел през цялото време, а аз просто не го разбирах.

Кърт седеше неподвижно и гледаше през прозореца.

Замълчах. Старият майстор по продажбите Марк Симкинс, чиито дискове слушах на времето, винаги говореше за стратегически паузи. Според него най-важното умение при сключването на сделки е да замълчиш, когато се наложи.

Затова не казах и дума повече, а зачаках Кърт да осмисли чутото.

Господи, надявах се, че теорията на Кейт е вярна и Кърт си умира за обожание.

Той ме погледна за миг, после отново се загледа навън.

Стиснах устни и се вторачих във волана.

— Говори с онова ченге — каза Кърт с мек глас. — Кениън. Не те ли предупредих да си държиш устата затворена?

— Да, предупреди ме. И е вярно, че го направих. Но този тип се появи в кабинета ми. Каза, че разпитал всички, работили с Тревър и Брет. Затова му надрънках някои дивотии. Попита ме и за теб, но му обясних, че доколкото знам, си имал добри отношения с покойните. Казах му, че си играл бейзбол с тях и наистина са те харесвали.

Кърт кимна.

— Добре.

Вършеше работа! Слава Богу! Заля ме вълна от облекчение.

— Много добре. Адски хитро. Виждам защо те бива в сделките — завъртя се той към мен с блеснали очи.

— Защото си шибан лъжец! — изрева Кърт. — Знам всяка шибана дума, която каза на ченгето. „Кърт знае хитри начини как да убива хора“. Това бяха точните ти думи.

Не! Дали Кениън беше говорил с човек в полицията, който познаваше Кърт!

— „Трябва да ви се доверя — продължи Кърт. — Мога ли?“ Не, задник, не можеш да се довериш на никого. Мислиш, че можеш да говориш в сградата, без аз да знам ли?

Разбира се. С всички ресурси на корпоративната охрана, които бяха на негово разположение, Кърт бе започнал да подслушва и конферентните зали.

— Слушай сега. Няма да повтарям повече. Ако още веднъж се опиташ да ми скроиш номер зад гърба ми и говориш с някого в полицията или службата, веднага ще разбера. Не можеш да направиш абсолютно нищо, без да науча за него. Нищо. И ако пристъпиш границата, дори само с милиметър…

— Да?

Сърцето ми биеше оглушително.

— Приятелски съвет. Мислиш, че ти и жена ти живеете в безопасен квартал. Но и там непрестанно стават престъпления. Нападат домове. Лоши хора крадат. Понякога дори убиват невинни. Имаш съпруга и неродено дете, Джейсън. Трябва да си адски внимателен.