Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Instinct, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джоузеф Файндър

Заглавие: Инстинкт на убиец

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 05.11.2007

Редактор: Мария Василева

ISBN: 97954-585-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4626

История

  1. — Добавяне

38.

Кейт искаше да отпразнува последното ми повишение, но този път настоя да дадем вечеря. Нае фирмата, организирала празненствата у няколко от приятелките й.

Нямах мерак да празнувам. Обстоятелствата не бяха особено приятни. Но това изглеждаше важно за Кейт. Мисля, че искаше да се изфука пред приятелите си с успехите ми. Съгласих се.

Ако готвачката бе дошла в старата ни къща, щеше да побегне от кухнята с писъци. Но кухнята в дома ни на улица „Хилярд“ бе огромна и току-що ремонтирана. Плотовете бяха покрити с френски плочки, а уредите бяха нови. Готвачката и помощничките й се заеха да приготвят филе в сос „Мадейра“ и задушени моркови.

Кейт и аз бяхме на втория етаж и се обличахме за вечерята. Бях й донесъл чаша студено бяло вино. Обичаше да пийне няколко глътки, преди гостите да се появят, а гинекологът я бе уверил, че малко вино няма да навреди на бебето. Беше й дал за пример всички французойки и италианки, които пият през цялата си бременност, а децата им се раждат чудесни. С изключение на факта, че не могат да говорят английски, разбира се.

Кейт седеше в креслото от баба Спенсър и ме наблюдаваше.

— Имаш чудесно тяло — отбеляза тя.

— Да не ме сваляш?

— Не, говоря сериозно. Отслабна и направи мускули. Адски си секси.

— Благодаря.

— И не казвай, че и аз изглеждам добре. Дебела съм. Имам дебели глезени.

— Бременността ти отива. Красива си.

Да, глезените й наистина са дебели в момента, но това не е проблем. Никога не съм се въодушевявал от глезени.

— Развълнуван ли си за бебето? — попита ме тя, както правеше всеки ден.

— Разбира се.

Всъщност бях ужасен. Страхувах се. Когато бебето беше само хипотетично, никой не бе по-ентусиазиран от мен. Но сега бях старши вицепрезидент, а след няколко месеца щях да имам бебе и да не спя по цяла нощ. Не знаех как ще се справя. Ами ако останех без работа? Тогава какво щяхме да правим?

— Аз пък се страхувам — призна Кейт. — Ужасена съм.

Приближих се до нея и я целунах.

— Разбира се, че си. Аз също. В корема ти расте нещо, което ще превземе света ни, когато се появи на бял свят. Също като в „Извънземният“.

— Не трябваше да го казваш.

— Съжалявам. Добре, ще ти дам друг пример. Все едно ще скачаш от самолет над Ирак. Не знаеш дали парашутът ти ще се отвори и дали няма да стрелят по теб.

— Това звучи като казано от Кърт — засмя се Кейт.

Свих рамене засрамено.

— Той разказва страхотни истории. Вършил е невероятни неща.

— Неща, които ти никога не би искал да правиш.

— Вярно е. Както и неща, които никога не би трябвало да върши.

— А?

— Чете имейлите на хората.

— Чии имейли? Твоите?

— Не, на Горди.

— Голяма работа. Хората казват, че в имейл не трябва да казваш нищо, което не би написал в пощенска картичка. Нали работата на корпоративната охрана е да наблюдава имейлите?

Кимнах.

— Да.

— Той е адски лоялен към теб, Джейсън. Добър приятел ти е.

— Може би прекалено добър.

— Какво означава това? Кърт би направил всичко за теб.

Замълчах за момент. Да, „всичко“ бе адски точно. Да ми даде поверителна информация за Брайън Борк от хотели „Локуд“ и Джим Летаски, бе горе-долу приемливо. Но онова, което бе направил с телевизорите на „Панасоник“, бе пълна лудост. И вероятно престъпление, като се имаше предвид стойността на унищожената стока. А още по-лошото бе, че показваше склонността му към насилие. Кърт бе опасен.

Ами пиянската тирада на Горди? Горди бе помолил Кърт да му донесе бутилката „Талискър“. Дали Кърт не бе сипал нещо в нея?

„Мръсникът няма да се отърве безнаказано този път“. Това бяха точните му думи. Е, оказа се прав. Вечерята в Маями сложи край на кариерата на Горди.

Кърт ми бе помогнал да се изкача нагоре по корпоративната стълба, факт, който никак не ми се искаше да споделям с Кейт. Но сега бе извън контрол. Трябваше да бъде спрян.

Тревър се ровеше надълбоко и сигурно щеше да се сдобие с доказателства за извършеното от Кърт. Аз също щях да бъде обвинен, а това щеше да сложи край на кариерата ми.

Не можех да си го позволя. Не и с тази къща, ипотека, новите коли и бъдещето дете.

Бях допуснал страхотна грешка, като му намерих работа. Но сега трябваше да оправя нещата. Смятах да поговоря с Денис Сканлън, началника на охраната.

Кърт трябваше да бъде уволнен. Нямаше друга възможност.

Поех си дълбоко дъх и се зачудих колко можех да споделя с Кейт.

Но тя наклони глава и каза:

— Чух звънеца. Ще слезеш ли долу да посрещнеш гостите?