Джоузеф Файндър
Инстинкт на убиец (37)

36.

Обадих се на Кейт, взех си душ и се преоблякох в костюм и вратовръзка за вечеря. „Ентроникс“ беше ангажирала една от балните зали в хотела. И както винаги, Горди бе запазил темата на вечерята в тайна.

Неговите вечери по време на „Техком“ винаги бяха невероятно екстравагантни. Миналата година темата бе „Чиракът“. Той, разбира се, бе в ролята на Доналд Тръмп. Предходната година пък бе „Оцелелият“. Всички носехме кърпи на главите и бяхме принудени да изядем по купичка „кал“, направена от натрошени шоколадови бисквити и гумени бонбони. Горди вечно произнасяше смахнати речи, кръстоска между наставленията на гуруто по самонахъсване Тони Робинс и репликите на господин Пинк от „Глутница кучета“.

Всички се чудехме какво ли щеше да измисли тази година.

Влязох в залата и забелязах, че бе направена да прилича на боксова арена. По стените прожектираха стари боксови плакати, от онези, пожълтелите от времето и украсени със снимки на боксьорите. Видях плакати на мачовете между Роки Марчиано и Джо Уолкът, между Касиус Клей и Дони Фрийман.

В средата на залата бе разположен истински боксов ринг. Честна дума. Горди сигурно го бе взел под наем някъде в Маями. Стоманена рамка и колони, въжета, дървена стълба към ринга, дори столчета в ъглите. До ринга бе монтиран гонг от черна стомана. Наоколо бяха подредени масите.

Адски тъпа гледка.

Кърт ме видя и се приближи към мен.

— Това сигурно е струвало доста пари, а? — отбеляза.

— Какво става?

— Ще видиш. Горди поиска съвет от мен. Трябва да се чувствам адски поласкан.

— Какъв съвет?

— Ще видиш.

— Къде е Горди?

— Вероятно зад кулисите, където си дава кураж с щедра глътка. Помоли ме да му донеса бутилката с уиски.

Намерих мястото си до маса близо до ринга. Всички от Братството вече седяха около масите, придружени от важни клиенти.

Едва успях да се представя на един тип от „Мрежа подписи“, когато светлините замигаха и два прожектора се насочиха към сините кадифени завеси в предната част на залата. От високоговорителите загърмя мелодията от „Роки“.

Завесите се разтвориха и двама едри мъжаги се понесоха напред, вдигнали високо трон. На него седеше Горди, издокаран в яркочервен боксьорски халат със златни украси и качулка и с червени ръкавици на ръцете. Краката му бяха обути във високи боксьорски гуменки. На трона пишеше „Шампион“ Пред мъжагите вървеше млада хубавица, която хвърляше розови листенца. Горди се хилеше широко и боксираше във въздуха.

Типовете понесоха Горди по пътеката между масите. Чуваха се кикот и шеги.

Мъжете оставиха трона до боксовия ринг и Горди скочи на крака.

— Йо, Ейдриън! — изрева той.

Жената с розовите листенца закачи безжичен микрофон на халата му.

Избухна силен смях. Хората очевидно се кефеха. Все още не можех да повярвам на очите си, но Горди бе прочут с идиотщините си.

Той се завъртя, за да видим гърба на халата му, където с огромни златни букви бе написано „Италианският жребец“. Над тях бе пришита бяла кръпка с надпис „Месарница Шамрок“, също както в „Роки“.

Горди вдигна халата, за да ни покаже боксьорските си шорти, съшити от американското знаме.

— „Роки III“ — извика Тревър.

— Точно така — ухили се Горди.

— Мислех, че си ирландец — намеси се Форсайт.

— Жена ми е италианка, така че по брак съм италианец. Къде ми е пиенето?

Той откри бутилката с „Талискър“ на малка масичка до ринга, наля си щедра доза и я погълна наведнъж. Махна на жената с листенцата и тя удари гонга. Горди се поклони и всички заръкопляскаха.

— Ура! — изрева той.

— Ура! — отговориха някои от момчетата.

— Ура! — изкрещя той още по-силно.

— Ура! — извикаха всички.

Той свали качулката, но не и халата, което бе разумно, като се имаше предвид фигурата му.

— Ние в „Ентроникс“ правим всичко за вас — извика той.

— Да! — изврещя подмазвачът Тревър.

Аз се опитах да не завъртя очи презрително.

— Ще изкараме и петнадесетте рунда заради вас! — продължи Горди.

Жената стоеше до масата до ринга и чукаше яйца в чаши. Пред нея имаше купчина с кори яйца. Знаех си какво ще последва. Чашите бяха двадесет и осем и тя сипваше по три яйца във всяка.

Горди отпи поредната си глътка скоч.

— Когато гърбът ти е опрян в стената и трябва да умреш или да се бориш, започваш да търсиш в себе си духа на героя — каза той. — Също като Роки Балбоа, ние сме борци. Той имаше Аполо Крийд. Ние си имаме „Нек“ и „Мицубиши“. Той се изправи пред мистър Т., а ние — пред „Хитачи“. Роки се би с Томи Гън, а ние с „Панасоник“. Роки си имаше Иван Драго, ние имаме „Сони“!

Братството, както и някои от клиентите, заръкопляскаха.

— Ние сме тук да превърнем мечтите ви в реалност — продължи той. — Е, няма да се просна на пода и да правя лицеви опори на една ръка заради вас…

— Стига бе! — извика Таминек. — Направи го!

— Хайде, Горди! — присъедини се и Тревър.

— Ще ви пощадя — отвърна Горди. — Защото сега не става дума за Горди, а за екипа ни.

Думите му прозвучаха леко завалено.

— Екипът на Горди! Всички сме играчи в отбора и сега ще ви покажем за какво става дума. Джейсън, къде си?

— Тук — отговорих притеснено.

— Ела тук, партньоре!

Надигнах се. Дали щеше да ме накара да се боксирам с него? Мили боже!

— Здрасти, Горди — казах.

— Ела — махна ми той с лявата си ръка.

Приближих се към ринга, а младата жена пристъпи към мен с чаша в ръка.

— Изпий я, Джейсън — нареди ми Горди.

Чух смехове и насърчения.

Вдигнах чашата с яйцата и се усмихнах, после поклатих глава.

— Имам висок холестерол — казах.

— Ау! — извика подигравателно Тревър.

— Хайде, Тигре — насърчи ме Фестино.

— Всички сте уволнени — засмях се.

— Пий! — заповяда Горди.

Вдигнах чашата към устата си и изсипах яйцата в гърлото си. Доповръща ми се, но успях да преглътна. Върнах чашата на жената и всички изреваха въодушевено.

— Браво! — каза Горди и ме потупа по ръката. — Кой е следващият? Къде са Форсайт и Фестино?

— Не искам да се разболея от салмонела — измъкна се Фестино.

Върнах се до масата и затърсих с очи най-близката тоалетна, в случай че ми се наложи да повърна.

— Путьо — подигра му се Горди. — Тревър, покажи му какво е истински мъж.

— Искам Джейсън да изпие още една чаша — засмя се Тревър.

Горди се залюля като пребит боксьор. Веднага усетих, че не се преструваше. Очевидно бе пиян.

— Знаете ли защо ви поканихме всички? — попита той. — Всички клиенти. Да не мислите, че обичаме да си прекарваме времето с вас? Не, мамка му!

Чу се смях и Тревър бързо седна на мястото си, облекчен, че се е отървал от яйцата.

— Искаме всеки от вас, шибаняци, да купува от „Ентроникс“ — продължи Горди. — И знаете ли защо? — забоксира той въздуха. — Защото искам целият ми отбор да е богат като мен.

Някои от Братството се изсмяха, също и няколко клиенти, но повечето дори не се усмихнаха.

— Знаете ли каква кола кара Горди? — попита той. — Хамър. А не смотана тойота. Не и шибан японски автомобил. Знаете ли какъв часовник носи Горди? Ролекс. Точно така. Не миризливо сейко, а ролекс, който не е произведен в Япония. Къде е Йоши Танака?

— Не е тук — отговори някой.

— Йоши-сан — саркастично провлече Горди. — Не е тук. Добре. Всъщност, вярвам, че никой от японските ни сладури не е тук. Вероятно са прекалено заети да изпращат поверителните си доклади за нас. Проклети шпиони.

Няколко души се засмяха, но този път нервно.

— Японците ни нямат доверие — продължи Горди. — Но ние им показахме, че сме страхотни, нали? Нали, момчета?

Гостите безмълвно ядяха салатите си.

— Шибаните японци ни убиват бавно — не се отказваше Горди. — И никога не ти казват какво мислят. Гадни прикрити задници!

— Горди — извика Тревър. — Седни.

Горди се бе облегнал на въжетата.

— Да не мислите, че е лесно да работиш за пасмина с дръпнати очи, които искат да се провалиш само защото си бял?

Думите му звучаха все по-завалено.

Тревър се надигна и аз го последвах.

— Хайде, Горди — извика той. — Господи — прошепна. — Пиян е като свиня.

Пристъпихме към ринга. Кърт и Форсайт се присъединиха към нас. Горди вдигна очи и ни видя.

— Разкарайте се от мен, мамка ви — изрева.

Сграбчихме го и той опита да се бори, но бързо се предаде. Чух го да мърмори:

— Каквото се случи в Маями, си остава в Маями. После изгуби съзнание.

Докато изнасяхме Горди от балната зала, забелязах Дик Харди, който стоеше облегнат на стената, скръстил ръце. На лицето му бе изписана дива ярост.